Решение № 6763 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2287/2009 г.

Решение № 6763 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2287/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. С решение № 34 от 29.12.2008 год., постановено по адм. д. № 385/08 год. Врачанският административен съд е отменил Акт за установяване на публично вземане на такса битови отпадъци 040/04.07.2008год. на Кмета на Община - Враца и е осъдил Община - Враца да заплати на "З и К" - ООД - гр. Враца разноски по делото в размер на 600 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Община - Враца представлявана от кмета Тотю Младенов. В същата се прави оплакване, че решението на Врачанския административен съд е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК . В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Врачанския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да остави в сила акт за установяване на публично вземане № 040/04.07.2008 год. на кмета на Община - Враца. Ответното по касационната жалба дружество "З и К" - ООД - гр. Враца чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената касационна жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението Врачанският административен съд е е отменил Акт за установяване на публично вземане на такса битови отпадъци 040/04.07.2008 год. на Кмета на Община - Враца, с който на "З и К" - ООД - гр. Враца са определени задължения за такса битови отпадъци за периода 2005 - 2008 год. общо в размер на 5 416,71 лв. и лихви за забава в размер на 910,48 лв. Съдът е описал фактическата обстановка по спора, дал е тълкуване на правната регламентация на проблема, след като е изградил своите изводи по спора. Изложени са мотиви, че обжалваният акт съставлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, при спазване на съответната процедура и в съответната форма, но при неправилно прилагане на материалния закон. Посочено е, че съобразно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи предоставянето на услугите по събиране, извозване и унищожаване на битовите отпадъци на жалбоподателя (сега ответник по касация) за процесния период, и че въпреки дадените му указания и възможност да ангажира доказателства в тази насока административният орган не е доказал твърденията си, че е извършвал такива услуги. Съдът е приел, че от доказателствата по делото не се установява на задълженото лице да са предоставени съдове за събиране и съхранение на битови отпадъци, не е установено събиране на същите, поддържане на депо за обезвреждането им, нито пък поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в района на имота на дружеството. Изложен е и мотив, че Община-Враца не е представила и годни счетоводни документи, които да удостоверят извършването на услугата, поради което не би следвало да се дължи заплащането й. По отношение на приложената от общината наредба съдът е посочил, че тя урежда взаимоотношения между общината и гражданите по повод предоставянето на административни услуги, а в случая не е доказано предоставянето на такива. На база на изложеното е направен извод за основателност на жалбата и отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен. Постановеното решение на Врачанския административен съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се прави основно оплакване за допуснати нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства и доводите на страните в тяхната цялост, в резултат на което е постановено и необосновано решение. Направеното оплакване е неоснователно. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от същия закон определя, че не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. При така дадената правна регламентация и с оглед на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК правилно административният съд е приел, че в тежест на административния орган е да докаже, че е предоставил и извършвал услугите, за които претендира заплащането на съответните такси. Подаването на декларации по чл. 17 от ЗМДТ става по силата на закона и служи като основание за определяне на размера на таксите, но подаване на декларациите сами по себе си не означава, че въпросните услуги се извършват от общината. Установеното от вещото лице обстоятелство, че територията, на която се намират имотите на дружеството, попада в определен за обслужване район, само по себе си не означава, че услугите се извършват. В тази насока съдът е обсъдил всички събрани по делото обстоятелства и доводите на страните, поради което направените оплаквания в обратния смисъл се явяват неоснователни. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на Врачанския административен е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, изложени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. От представения от ответното по касация дружество договор за правна помощ не се установява договореното възнаграждение в размер на 200 лв. да е заплатено, поради което не следва да бъдат присъждани разноски за настоящата инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,