Решение № 4045 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5485/2015 г.

Решение № 4045 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5485/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Нимо Кофи, гражданин на Гана, против Решение № 1387 от 09.03.2015 г. по адм. дело № 1174/2015 г. на Административен съд София-град (АССГ), с доводи за незаконосъобразност, поради нарушение на материалния закон, необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - Заместник-председателят на ДАБ, чрез юрк. Славова, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Нимо Кофи, гражданин на Гана, против Решение № 9122 от 22.12.2014 г. на зам.-председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и е съобразено с целта на закона. Съдът е развил съображения, че по отношение на чужденеца не се установява наличието на материално-правните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото мнение и/или убеждение на кандидата. По отношение на Нимо Кофи не се установява да е налице преследване по смисъла на ЗУБ, т. е. опасност от физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, нарушаване на основани човешки права. Не е доказано, че върху него е упражнявано насилие, той не е задържан, не е съден, не е осъждан, няма данни за дискриминационни мерки. Въз основа на тези констатации първостепенният съд е направил извод, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца. От друга страна е приел, че липсват и материалноправни предпоставки за предоставяне и на хуманитарен статут, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Лицето не е било принудено да напусне Гана поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. От анализа на представените доказателства не са установени данни срещу чужденеца да са били предприети действия, пораждащи опасност от изтезание или нечовешко и унизително отношение от държавата или конкретна групировка. Отчитайки данните от справка № 01-10925 от 12.09.2014 г. на дирекция "Международна дейност" - ДАБ за Гана е установено, че ситуацията в страната не разкрива опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилни са изводите на съда, че чужденецът не е преследван по причини посочени в чл. 8, даващи основание да се предостави статут на бежанец. По отношение на молителя не се установяват предпоставките на законовия текст, тъй като той не е бил обект на преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, както сам сочи в проведено интервю с рег. № УП 10913/16.10.2014 г. Там заявява, че не е арестуван, не е осъждан, не е получавал заплаха, отправена лично към него. В интервюто си посочва още, че е бил член на политическа партия Национален демократичен конгрес (НДК) от май 2012 г. до февруари 2013 г., както и че конкретната причина за напускането на Гана са притежавани от него аудио- и видеозаписи, на които по време на кампанията за проведените на 07.12.2012 г. избори представители на НДК давали указания как да се гласува в нарушение на правилата. Касаторът е твърдял, че не е предоставил обратно въпросните записи на партията, защото останал разочарован от липсата на възнаграждение за усилията, вложени по време на кампанията, заради които преустановил осъществяването на своето занятие. В тази връзка, чужденецът e посочил, че е оставил записите на свой приятел, който нямал проблеми заради това обстоятелство, както и че членовете на семейството му също не са заплашвани от представители на партията. Кофи не е споделил да е имал проблеми с властите в Гана, както и е изразявал предположение, че представители на НДК са претърсвали къщата му, за да вземат записите. Видно от представените по делото доказателства, спрямо чужденецът не са предприети никакви действия, нито от официалните власти, нито от групировка, които държавата не може да контролира. Според чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че при издаване на отказа, не е преценена индивидуалната бежанска история на лицето, търсещо закрила, както и че не е преценена реалната обстановка в Гана. Административният орган е мотивирал своя отказ именно, след като е установил конкретните за Нимо Кофи факти и обстоятелства, които самият той е споделил в проведените с него интервюта. По тези съображения крайният извод на първостепенният съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца е правилен. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо Нимо Кофи по чл. 9 от ЗУБ настоящият състав на ВАС приема, че решението на първостепенния съд е законосъобразно и в тази част. Безспорно е установено, че чужденецът не е бил принуден да напусне страната на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането си в Гана. Също така, предвид разказаната бежанска история и справката за обстановката в страната на произход, приложена към делото, не се установява по безспорен начин чужденецът да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. При постановяването на решението си първоинстанционният съд се е съобразил с тълкуването на чл. 15, б. "а", "б" и "в" във вр. с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, както и данните, съдържащи се в справка № 01-10925 от 12.09.2014 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, от която е видно, че в Гана не е налице вътрешен/международен въоръжен конфликт, политическите партии, вкл. и опозиционните, свободно развиват дейността си, гражданските права се защитават от държавните институции, в която насока се отчита трайно подобрение. Изтъкнатите от Нимо Кофи причини за напускането на Гана с оглед на доказателствата по делото са извън приложното поле на ЗУБ. Само по себе си нежеланието на чужденеца да се завърне в държавата по произход без наличието на каквито и да било изнесени факти за осъществено спрямо него насилие, нечовешко отнасяне или съществуването на въоръжен конфликт не може да послужи като основание на лицето да бъде предоставена закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът не е допуснал сочените от касаторът нарушения на процесуалния и материален закон, а при внимателна преценка на фактите правилно е приел, че оспорването на административния акт е неоснователно респ., че същия е законосъобразен. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,