Решение № 4821 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2536/2015 г.

Решение № 4821 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2536/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Стоян Дончев Стоянов от гр. Пазарджик, срещу решение № 305 от 12.01.2015 г. по адм. дело № 9592/2014 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед на министъра на вътрешните работи № К-2573 от 28.10.2013 г. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, неправилно прилагане на административнопроцесуални правила и на материалноправната норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) във вр. с ЕКЗПЧОС и Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите, като касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът министърът на вътрешните работи е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отхвърлил жалбата на Стоян Дончев Стоянов от гр. Пазарджик срещу заповед № К-2573/28.10.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която служебното правоотношение с жалбоподателя е прекратено по инициатива на органа по назначаването на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - отм.) поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). За да постанови решението си, Върховният административен съд, тричленен състав, е обосновал правилния извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон. След като е обсъдил събраните по делото доказателства, съдът обосновано е приел за установени фактическите предпоставки по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР във вр. с чл. 69, ал. 2 от КСО, създаващи основание за органа по назначаването да прекрати по своя инициатива служебното правоотношение с държавния служител. Така постановеното решение е правилно Подробно развитите касационни доводи за необоснованост на съдебното решение, неправилно прилагане на административнопроцесуални и материалноправни норми, се преценяват като неоснователни. На основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (отм.) служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването. С чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО е предвидено, че държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите при освобождаване от служба придобиват право на пенсия независимо от възрастта им и при осигурителен стаж, както следва: 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или като следователи и младши следователи. От фактическа страна е установено, че към датата на издаване на оспорената заповед жалбоподателят като държавен служител по ЗМВР е имал придобито право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО: общ осигурителен стаж повече от 27 години (32 години, 3 месеца, 26 дни), от които две трети действително изслужени като следовател и държавен служител по ЗМВР (23 години, 1 месец и 9 дни). Въз основа на данните в изготвена справка рег. № 43449/09.10.2013 г. е направено предложение за пенсиониране рег. № 43503/09.10.2013 г. на Директора на ОДМВР Пазарджик. В хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 3 от ЗМВР (отм.) критериите за прекратяване на служебното правоотношение с едностранно волеизявление на страните са намерили ясен и точен израз в законовата разпоредба. В случая материалноправните условия са изпълнени и няма конкретно посочени факти, насочващи към извод за неправилна преценка на административния орган в условията на предоставената му от закона оперативна самостоятелност. Представената от жалбоподателя справка рег. № 52959/03.12.2013 г., издадена от ОДМВР - Пазарджик по заявление за достъп до обществена информация, както и допълнителните доказателствени искания да бъде задължен министърът на вътрешните работи да представи списък на всички държавни служители в системата на МВР и в ОДМВР - Пазарджик, които към датата на издаване на оспорената заповед са отговаряли на изискванията за пенсиониране по чл. 69, ал. 2 от КСО, е неотносимо към преценката за законосъобразност и прилагането на цитираната материалноправна разпоредба. С оглед изпълняваната от жалбоподателя длъжност "главен юрисконсулт" в ОДМВР - Пазарджик поисканите от него списъци с данните на всички държавни служители не могат да служат като доказателство за нарушаване на основния принцип по чл. 8, ал. 2 от АПК, задължаващо административния орган, при еднакви условия, да третира еднакво сходните случаи. Няма данни за съществуващ сходен случай на друг служител по ЗМВР, изпълняващ същата длъжност, който при идентични условия е бил различно третиран. Не се установяват твърдяните в касационната жалба нарушения при прилагането на конституционни разпоредби, Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите, 1958 г. Приложимата материалноправна разпоредба не влиза в пряко противоречие с международното законодателство (в тази връзка решение № 11049 от 22.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1565/2013 г., VII о., решение № 125 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3569/2011 г., VII о. и др.). По възраженията на жалбоподателя за нарушаване на забраната за дискриминация по чл. 168, т. 4 от ЗМВР (отм.) първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че разпоредбата на чл. 168 от ЗМВР (отм.) е обща по отношение на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13, която като специална се прилага с приоритет. Дискриминация е само онова неравно третиране, което е основано на визираните в чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) признаци, но в случая, както се посочи по-горе, не са доказани факти, от които може да се направи извод за наличие на дискриминация (чл. 9 от ЗЗДискр). Обстоятелството, че в системата на МВР, в различни звена, с различна месторабота, на различни длъжности с други длъжностни характеристики, са останали на работа държавни служители с различно образование, които са придобили право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 от КСО, не е достатъчно, за да се приеме наличие на дискриминация по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, в частност възраст, лично положение или образование. В хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) служебното правоотношение се прекратява не поради достигане на определена възраст, придобито образование или лично положение, а поради придобиване право на пенсия без извършване на подбор. Оспорената заповед е издадена при спазване на материалния и процесуалния закон и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането за присъждане в полза на министерството на вътрешните работи на възнаграждение за юрисконсулт, което се определя в размер на 360.00 лв. на основание чл. 7, ал. 1, т. 1, предл. 1 (буква "а") във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,