Решение № 7305 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11052/2014 г.

Решение № 7305 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11052/2014 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на Общинска служба по земеделие - Габрово против решение № 49 от 23.07.2014 г., постановено от Административен съд - Габрово по адм. д. № 58/2014 г. Към касационната жалба е приложено писмено становище на ОД"Земеделие"- гр. Габрово, с което се релевират касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че е налице годен за обжалване индивидуален административен акт, тъй като няма разпореждане за спиране на административното производство, нито прекратяване на същото по чл. 56 от АПК от страна на административния орган. Ответникът - Евгени Пенев Петков от гр. Габрово оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Банкова, която с писмено становище пледира за оставяне без разглеждане касационната жалба, тъй като липсват задължителните реквизити по чл. 212, ал. 1, т. 4 и т. 5, алтернативно претендира отхвърлянето й като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото правилно е прието, че се касае за отказ от извършване на административна услуга и съгласно Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, издадена на основание § 4, ал. 1, т. 3 ЗКИР - до одобряването на КК и КР, плановете, картите и регистрите одобрени по възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд се поддържат от общинските служби по земеделие при условия и ред определение с наредба на министъра на земеделието и храните, с оглед на което съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Евгени Петков. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 49 от 23.07.2014 г. е отменен акт на Началника на ОСЗ - Габрово, обективиран в писмо изх. № ВС-06-378 от 06.03.2014 г., с което е оставено без движение заявление вх. № ВС-08-49 от 10.02.2014 г. на Евгени Пенев Петков за извършване на административни услуги и преписката е върната на административния орган за разглеждане и ново произнасяне по подаденото заявление в сроковете, предвидени в ЗКИР и издадената въз основа на него Наредба № 49 от 2004 г. на МЗХ. Със същото решение е осъдена ОСЗ - Габрово да заплати на Евгени Петков разноски по делото в размер на 310 лева. За да достигне до този резултат Административен съд - Габрово е приел, че е сезиран с жалба, която е предявена срещу отказа на ОСЗ - Габрово да извърши промени в КВС и регистъра досежно два имота и изготвяне на скици за същите, както и заснемане, трасиране и координиране- един брой. В мотивите на атакуваното решение е отразено, че по подаденото заявление на Евгени Петков е изпратено писмо изх. № ВС-06-378 от 6.03.2014 г. на началника на ОСЗ - Габрово, с което заявлението е оставено "без движение" до предоставяне на влязъл в сила ПУП за имота. Първоинстанционният съд е преценил, че в случая административният орган е можел да спре производството, но само при наличието на законови основания за това, сред които не е неизготвянето на ПУП. Имал е възможност и да удължи срока за произнасяне, но не го е направил. Съдът е посочил, че при липса на основание за извършване на исканата административна услуга, ОСЗ е следвало да се произнесе по същество, като постанови отказ, но не и да оставя без движение производството за неопределен период от време и в зависимост от сбъдването на условие. След анализ на всички събрани доказателства, АС - Габрово е извел заключение, че с процесното писмо се препятства развитието на производството по подаденото заявление, както и че в същото не са посочени фактически и правни основания за издаването му, поради което го е отменил и е върнал преписката за ново разглеждане на компетентния орган. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Атакуваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административен съд - Габрово точно е преценил, че Евгени Пенев Петков е поискал извършването на административните услуги - промяна в КВС и регистъра, като ПИ № 019018 да бъде трасиран и разделен на два нови имота, съобразно приложените скици- проекти и да бъде отразена промяна относно начина им на трайно ползване, като по отношение на единия от тях /ПИ № 019063/ бъде внесена такава корекция и той се третира като "складов терен- база", както е посочено в НА, а другият ПИ № 019019 да остане с начин на трайно ползване "нива" какъвто е към момента статута на целия ПИ. След извършването на тези промени, заявителят е поискал и издаване на скици от променената КВС за тези два имота. Първоинстанционният съд законосъобразно е преценил, че на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. ОС"Земеделие" е администрацията, която следва да съгласува проекти, да нанася проектни и окончателни промени в данните за границите и правното положение на поземлените имоти и други елементи на КВС, да отразява промени в регистрите и издава съответните удостоверителни документи, а съгласно чл. 21 от Наредбата услугите по нея се извършват в срок от 30 дни, считано от датата на подаване на заявлението. Правилно е прието също, че в настоящия случай с процесното писмо не е разпоредено спиране на административното производство, тъй като диспозитива на писмото не е такъв и не са изложени мотиви, въз основа на които производството би могло да бъде спряно. Нормата на чл. 54 от АПК се съдържа в Глава Пета от АПК, озаглавена "Издаване на административни актове" и регламентира процесуалната възможност за административния орган да спре висящо административно производство по издаване на административен акт. Не е налице и прекратяване на производството по чл. 56 от АПК, защото не се е развила процедурата по чл. 30 от АПК за отстраняване на недостатъци. Според чл. 30, ал. 2 от АПК "ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството". Съдът точно е установил, че в случая на жалбоподателя не е предоставян срок за отстраняване на нередовности. Налице е единствено посочено условие за продължаване на процедурата и удовлетворяване на исканията, но то е бъдещо несигурно събитие, което не зависи от волята и действията пряко на заявителя. В приложимата нормативна уредба липсва възможност за оставяне на подадено заявление за извършване на административни услуги по Наредбата без движение за неопределен срок. Настоящият състав счита, че процесното писмо не съдържа и задължителните реквизити - правно и фактическо основание за издаването му, наименование на акта, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 2, 4 и 7 от АПК. Посочените пороци на административния акт, а именно постановяването му в противоречие с предписаната от закона форма и с материалноправните норми на ЗКИР и Наредба № 49 от 2004 г., са достатъчно основание за отмяна на същия, поради което като е отменил процесното писмо първоинстанционният съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна. Страните не претендират присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,