Решение № 5474 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5280/2018 г.

Решение № 5474 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5280/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова И. П. е подал касационна жалба срещу решение № 508/26.01.2018 г. по адм. дело № 6362/2016 г. по описа на Административния съд – С.-град, поправено с решение № 1935/23.03.2018 г., в частта, в която са отхвърлени исковете му за присъждане на мораторни лихви за периода 24.06.2013 г. - 24.06.2016 г. върху присъдените му обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление № 11011495/17.01.2011 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на направените разноски разноски. Решението се обжалва и от Агенцията за държавна финансова инспекция в частта, в която е осъдена да заплати на И. П. обезщетение в размер на 200 лева за имуществена вреда, представляваща разход за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването по съдебен ред на наказателно постановление № 11011495/17.01.2011 г., издадено от директора на агенцията, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2016 г., в частта, с която е осъдена да заплати на И. П. обезщетение в размер на 2000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в преживявания като тревожност, напрегнатост и потиснатост, настъпили вследствие на издаденото незаконосъобразно наказателно постановление № 11011495/17.01.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 24.06.2016 г, както и частта на присъдените в полза на другата страна разноски в размер на 410 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, поради което е поискано да бъде отменено в обжалваните части с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба на И. П. е основателна, а тази на Агенцията за държавна финансова инспекция следва да се отхвърли. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението и правилността му с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на И. П. срещу Агенцията за държавна финансова инспекция, с която са предявени искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди: иск за заплащане на обезщетение за имуществена вреда в размер на 200 лева, иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, причинени на ищеца от незаконосъобразното наказателно постановление № 11011495/17.01.2011 г., издадено от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2016 г., както и искове за заплащане на изтеклата върху претендираните обезщетения лихва за забава за периода 1.03.2013 г. - 16.06.2016 г., както следва: в размер на 670, 31 лева върху обезщетението за неимуществени вреди и в размер на 67, 03 лева върху обезщетението за имуществена вреда. В исковата молба се твърди, че в резултат на наказателното постановление, отменено като незаконосъобразно от съда, ищецът понесъл имуществена вреда в размер на 200 лева, представляваща разход за адвокатско възнаграждение за съдебна защита, и неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на достойнството и доброто му име, самочувствието и авторитета му, в прояви на тревожност, непрегнатост и потиснатост вследствие наложената висока по размер глоба. Административният съд установил, че с наказателно постановление № 11011495/17.01.2011 г. директорът на Агенцията за държавна финансова инспекция наложил на И. П., главен секретар на Министерството на труда и социалната политика, административно наказание глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на Закона на обществените поръчки. Наказателното постановление било обжалвано пред Софийския районен съд, който с решение от 30.01.2012 г. по НАХД № 5951/2011 г. отменил наказателното постановление. Решението на районния съд не било обжалвано и влязло в законна сила на 01.03.2012 г. В производството пред районния съд И. П. бил представляван от адвокат З. П.. Съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 21.06.2011 г., страните договорили възнаграждение в размер на 200 лева, заплатено от ищеца в брой. За доказването на възникването на неимуществени вреди за ищеца по делото били изслушани показанията на свидетелите З. П. – адвокат на ищеца пред Софийския районен съд и негова съпруга, Ю. К. – бивш колега на ищеца и Ч. З.–бивш колега и семеен приятел на Пенев. От свидетелските показания, както и от събраните писмени доказателства, съдът установил, че ищецът е бил отстранен от длъжност със заповед №РД-01-179/23.02.2010 г. на министъра на труда и социалната политика поради образуваното срещу него наказателно производство за престъпление по служба. Заповедта за отстраняването му била отменена със заповед № РД01-510/9.08.2016 г. на министъра на труда и социалната политика. В периода от отстраняването до възстановяването му на работа И. П. не работил и нямал постоянни доходи. Той преживял силни притеснения от наложеното му административно наказание-глоба в размер на 2000 лева, от отстраняването му от длъжност, както и от наложеното му с друго наказателно постановление второ административно наказание - глоба в размер на 1500 лева. В периода от издаване на наказателното постановление до отмяната му ищецът бил силно притеснен, изнервен, затворил се в себе си, не разговарял с никого, тревожел се за изхода на делото. Той се чувствал унижен и засрамен от санкционирането му, както и от негативните коментари от страна на негови приятели и колеги. От правна страна съдът приел, че предявеният иск за сумата 200 лева обезщетение за имуществена вреда, изразяваща се в разход за адвокатско възнаграждение, е основателен. Съдът се позовал на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по тълкувателно дело № 2 от 2016 г., според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Административният съд посочил, че направеният разход е по причина на издаденото наказателно постановление, поради което подлежи на обезщетяване. Съдът присъдил исковата сума от 200 лева заедно със законната лихва от датата на исковата молба. В мотивите на решението изтъкнал, че възражението на ответника и прокурора за погасяване по давност на претенцията за лихви върху главницата за периода преди завеждане на исковата молба е основателно, но на ищеца се дължи лихва върху обезщетението за имуществена вреда, считано от предявяването на иска, тъй като преди датата на завеждане на иска тези вреди не са били претендирани. Първоинстанционният съд уважил пълен размер и предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, които ищецът понасял за периода от 19.01.2011 г. - 01.03.2012 г., заедно със законната лихва от предявяването на иска. Съдът се позовал на фактите за затрудненото положение за ищеца, който имал задължение по банков заем за жилищен кредит, а в същото време бил без работа и нямал други доходи, както и на негативните му емоционални преживявания, засягащи личната, професионалната и обществената сфера от живота му. Въпреки че по делото било установено наличието на повече вредоносни фактори, които не са предмет на исковата претенция, но могат да причинят твърдените имуществени вреди, искът следвало да бъде уважен в размер от 2000 лева поради изпитаните негативни емоции от очакването за евентуално задължение за плащане на глобата от 2000 лева по наказателно постановление № 11011495/17.01.2011 г. По отношение на претендираните лихви върху исканата сума като обезщетение за неимуществени вреди първоинстанционният съд изложил идентични съждения с тези, изложени във връзка с претенцията за заплащане на лихва върху обезщетението за имуществена вреда. В диспозитива на решението съдът отхвърлил "исковата претенция за присъждане на лихви за период преди датата на завеждане на иска" без да уточни коя от претенциите има предвид. С оглед изхода на спора Агенцията за държавна финансова инспекция била осъдена да заплати на И. П. разноски в размер на 410 лева. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е правилно в частта, в която в полза на И. П. е присъдено обезщетение за имуществена вреда в размер на 200 лева ведно със законната лихва и неправилно в частта, в която е уважена претенцията на ищеца за обезщетяване на неимуществени вреди в пълния претендиран размер, поради нарушение на материалния закон. В частта, в която съдът се е произнесъл относно претенциите за изтеклата мораторна лихва върху претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, обжалваното решение е недопустимо. По отношение на присъдените в полза на И. П. 200 лева като имуществена вреда, изразяващи се в заплатен от него адвокатски хонорар във връзка с оспорването по съдебен ред на наказателно постановление № 11011495/17.01.2011 г. съдът е формирал изводите си съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Първоинстанционният съд е направил законосъобразна преценка за наличието на основание за ангажиране на имуществената отговорност на Агенцията за държавна финансова инспекция по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по отношение на причинената на ищеца имуществена вреда. В пряка и непосредствена причинна връзка с издаденото наказателно постановление № 11011495/17.01.2011 г., отменено от съда като незаконосъобразно, И. П. понесъл имуществена вреда, изразяваща се в направата на разход от 200 лева за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството по оспорване на постановлението. Ищецът не би разходвал средства, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Обстоятелството, че адвокат по делото на ищеца е била неговата съпруга, само по себе си не означава, че разходът не е следвало да бъде направен. Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатът може, но не е задължен да оказва безплатна адвокатска помощ на лица, които са негови роднини или близки. Категоричен аргумент в полза на дължимостта на адвокатското възнаграждение, независимо от съществуването на родствена връзка между адвоката и неговия клиент, е разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, според която адвокатът, който е оказал безплатна правна помощ, има право на възнаграждение, за заплащането на което съдът осъжда другата страна. Постановеното в този смисъл решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната инстанция намира, че решението противоречи на материалния закон в частта, в която административният съд е уважил иска за неимуществени вреди за разликата над 200 лева до пълния предявен размер от 2000 лева. Съдът е изложил противоречиви съждения, отчитайки от една страна, че най-голямите притеснения, тревога и стрес ищецът преживял поради отстраняването му от длъжност и воденото срещу него наказателно производство за длъжностно престъпление, като не в такава степен засегнали личната му сфера обстоятелствата, свързани с процесното наказателно постановление. Административният съд отбелязал, че Пенев имал притеснения във връзка с евентуалното задължение за плащане на наложената му глоба от 2000 лева, но също и във връзка с наложената му глоба от 1500 лева по друго наказателно постановление, издадено на 15.12.2010 г. Въпреки тези съображения съдът уважил иска в пълния предявен размер. Административният съд е следвало да съобрази, че при невъзможност ясно да се разграничи вредоносния фактор в случаите, когато едновременно действат повече от един, причиняващи неимуществени вреди, фактори, обезщетението не може да се определи в максимален размер. В същия период по отношение на Пенев е било издадено още едно наказателно постановление. Той е бил отстранен от длъжност, което е основна причина за оставането му без доходи. Издаденото наказателно постановление може да доведе до възникване на тревожност и притеснения, както твърди ищецът, но не може да не бъде отчетено влиянието и на останалите събития върху емоционалното му състояние. Обезщетението за неимуществени вреди, което се дължи на ищеца, би било справедливо в размер на 200 лева, като се отчете степента на негативните преживявания на ищеца, както и наличието на други причини за тяхното проявление. С оглед допуснатото нарушение решението в частта, в която е присъдено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за разликата над 400 лева следва да се отмени като неправилно. Административният съд се е произнесъл с несъответен на процесуалните изисквания диспозитив, присъждайки общо обезщетението за имуществени и неимуществени вреди. Тъй като размерът на обезщетението за имуществени вреди е 200 лева, а този за неимуществени вреди, определен от касационната инстанция, също възлиза на 200 лева, решението следва да се отмени за разликата над сумата 400 лева до пълния общ размер от 2200 лева на предявените искове. За разликата над 200 лева до пълния предявен размер от 2000 лева искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се отхвърли. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. Решението, в частта, в която Агенцията за държавна финансова инспекция е осъдена да заплати на И. П. законната лихва върху главниците, считано от предявяването на иска – 24.06.2016 г. е правилно и следва да се остави в сила. В частта, в която административният съд се е произнесъл за отхвърляне на "... исковата претенция за присъждане на лихви за период преди датата на завеждане на иска" решението е недопустимо. Административният съд е подменил предмета на произнасяне. На първо място, не е ясно за коя от претенциите се е произнесъл съдът при положение, че ищецът е заявил две претенции за присъждане на лихва за забава върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди: първата-за сумата 67, 03 лева, представляваща изтеклата за периода 01.03.2013 г. - 16.06.2016 г. лихва върху претендираното обезщетение за имуществена вреда, и втората - за сумата 670, 31 лева, представляваща изтеклата за периода 01.03.2013 г. - 16.06.2016 г. лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди. На второ място, ответникът е възразил за погасяването по давност на претенциите за изтеклата лихва за забава, по което съдът не е изложил мотиви. В решението е отбелязано единствено, че възражението на ответника и прокурора относно претендираните лихви за период преди завеждане на исковата молба е основателно, но преценката на съда не е подкрепена със съответните фактически констатации и правни изводи. Тъй като административният съд не се е произнесъл по действително въведения с исковата молба предмет относно изтеклите върху главниците лихви за забава, решението му в тази част следва да се обезсили и делото да се върне на съда за ново разглеждане. Разглеждането на делото продължава, поради което решението на административния съд следва да се отмени и в частта за присъдените разноски. Съгласно чл. 172 а, ал. 1, т. 7 и чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд ще се произнесе по отговорността за разноските По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд