Решение № 14281 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 807/2014 г.

Решение № 14281 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 807/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Машийн дизайн" ООД със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Сливница", № 146, вх. 1, ет. 5, ап. 25, представлявано от Управителя Атанас Ангелов Балабанов, против Решение № 6698 от 05.11.2013 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 1533 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 2031201989 от 29.05.2012 г., потвърден с Решение № 2880/04.12.2012 г. на Директор на Дирекция "ОУИ", сега Д "ОДОП" при ЦУ на НАП София, с който на ревизираното лице за данъчни периоди м. 11.2010-м. 11.2011 г. е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 147 510,45 лв. по фактури на "Вивал С" ООД, "Дима" ЕООД и "Текс консулт" ЕООД и са начислени съответни лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани изводи за липса на реални доставки по процесните фактури. Съдът не преценил съвкупно многобройните доказателства за посочения факт с правно значение и в противоречие с материалния закон потвърдил отказа на претендираното право на данъчен кредит. Решението противоречи на задължителна съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби от Директивата за ДДС и на цитирана съдебна практика на ВАС. Иска се отмяна на решението и на РА. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" при ЦУ на НАП-гр. София, чрез юрк. Атанасова, оспорва жалбата и иска оставяне в сила на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорно пред първоинстанционния съд е било реалното извършване на доставките по фактурите на посочените доставчици с предмет услуги по извършване на предварителна механична обработка на детайли в производство на отливки за машиностроенето. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че реалността на доставките на услуги не е доказана като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит по фактурите с получател жалбоподателя. Относно доставките на "Текс консулт" ЕООД, съдът е приел, че относно фактурите, издадени от неоткрития доставчик не са представени никакви други доказателства. По фактурите на останалите доставчици - "Вивал С" ООД, "Дима" ЕООД, съдът е приел, че не е доказан персонален капацитет за тези доставчици да изпълнят фактурираните услуги и тази доказателствена липса не се компенсира, нито от декларациите и свидетелските показания на управителя на доставчиците, че е извършвал услуги с личен труд, нито от представените още в ревизионното производство 2 бр. трудови и 4 бр. граждански договори на физически лица, наети от фирмите-доставчици. При това съдът е приел, че няма правно значение доказването на плащането по фактурите, както и последващи облагаеми доставки, извършени от ревизираното лице, които не биха се осъществили без предмета на процесните фактури. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила, довело до необоснованост и противоречие с материалния закон. Спецификата на предмета на доказване в първоинстанционния процес е била свързана с предмета на процесните фактури - услуги по извършване на предварителна механична обработка на детайли в производство на отливки за машиностроенето. Съгласно обясненията на управителя на ревизираното лице, тези на управителя на фирмите преки доставчици - "Вивал С" ООД, "Дима" ЕООД и представените договори между РЛ и доставчиците, конкретно тези услуги представляват: шмиргелене, доброметиране, подреждане на детайли в двор, грундиране, работа с ъглошлайф и почистване на нарастъци по отливки. Явно, както е твърдял жалбоподателят, става дума за нискоквалифициран труд на физически лица, които съгласно обясненията на управителя на две от трите фирми - доставчици са били наемани, за да работят в производствена база на ревизираното дружество, като както то, така и посочените две фирми доставчици, наемали персонала, са разполагали с достатъчно активи за осъществяване на тази дейност. В потвърждаващото РА Решение на директора на Д "ОУИ" е изтъкнато, че ревизираното дружество е разполагало с персонал от 35 лица, за разлика от липсата на доказателства за персонал на наетите фирми - преки доставчици, издатели на процесните фактури. От своя страна, жалбоподателят е твърдял, че неговите работници са извършвали друга дейност, а за услугите по процесните фактури са били наети фирмите доставчици на персонал. При разпита на вещото лице по приетото без оспорване заключение на съдебно-счетоводна експертиза в съдебното заседание на 15.10.2013 г., вещото лице е заявило, че се вижда от справки, които е депозирал жалбоподателят в базата, където се твърди да са извършвани процесните услуги, че "работници в съответните фирми са имали достъп до тамошните съоръжения". В самото заключение, на стр. 12, преди заключителната част, вещото лице се е позовало на писма от 06.10.2010 г. и 27.07.2011 г. относно достъпа на работници от фирмите "Вивал С" ООД и "Дима" ЕООД до площадката, наета от ревизираното дружество. Тези писма не са представени по делото и съдът не ги е коментирал изобщо, макар че в мотивите си е възпроизвел посочената констатация на експертизата. Отделно от това, съдът не е изяснил твърденията на страните относно това, дали процесните услуги са извършени с персонал на самото ревизирано лице, за което има само намек в мотивите на потвърждаващото РА Решение на директора на Д "ОУИ" и кое е наложило наемане на фирми-доставчици на персонал във връзка с твърденията на жалбоподателя, че неговите работници са изпълнявали различна дейност от тази по процесните фактури. Предвид изложеното, първоинстанционният съд не е отделил спорното от безспорното в процеса, не е дал конкретни указания на страните във връзка с предмета на доказване, не е събрал като доказателства коментирани от вещото лице писмени доказателства от значение за изясняването на спорния по делото фактически въпрос за персоналния капацитет на доставчиците. Всичко изложено представлява съществено нарушение на процесуалните правила в първоинстанционния процес, което е довело да неизясняване на делото от фактическа страна. Това налага отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото, следва да се представят посочените от вещото лице писмени доказателства, да се изяснят посочените по-горе фактически въпроси и ако е необходимо и чрез експертиза да се установи, предвид същността на предмета на процесните услуги, какъв персонален капацитет те изискват и необходим ли е бил той с оглед наличието на персонал при самото ревизирано лице. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение