Решение № 4986 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14679/2019 г.

Решение № 4986 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14679/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 161/15.10.2019 г., постановено по адм. д. № 238/2019 г. по описа на Административен съд-Ловеч (АС-Ловеч). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушаване на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично навежда доводи за спазване на десетдневния срок по чл. 103, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде потвърдена негова Заповед № 176/11.02.2019 г. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и допълнително писмено становище. Претендира разноски. Ответната страна Д. Минкова оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 161/15.10.2019 г., постановено по адм. д. № 238/2019 г. по описа на АС-Ловеч е отменена Заповед № 176/11.02.2019 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Д. Минкова считано от 12.02.2019 г. Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена при липса на предпоставките на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, което е определено като противоречие с материалния закон. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка правилно е установена от решаващият съд и последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Фактическите и правни изводи на решаващият съд са обосновани и са в съответствие със събраните по делото доказателства, от които е прието за установено, че Д. Минкова (държавен инспектор на длъжност "инспектор по приходите" в ТД на НАП-Велико Търново, офис Ловеч) е подала на 22.01.2019 г. молба с искане да бъде прекратено служебното й правоотношение по взаимно съгласие, считано от 13.02.2019 г., а на 25.01.2019 г. с друга молба е посочила дата 12.02.2019 г. Молбите са изпратени от офис Ловеч на 28.01.2019 г. в ТД на НАП-Велико Търново, а от там на 01.02.2019 г. на Централно управление на НАП. По делото липсват данни това предложение да е прието с изричен акт преди издаване на оспорената пред АС-Ловеч Заповед на 11.02.2019 г., която е съобщена на Д. Минкова на 24.04.2019 г. с писмо, изпратено на 22.04.2019 г. с обратна разписка. Според разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява по взаимно съгласие на страните, изразено писмено като страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в десетдневен срок от получаването му, а ако тя не направи това, се счита, че предложението не е прието. С нормата на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДС урежда не само съществуването на този начин на прекратяване на служебното правоотношение (по взаимно съгласие на страните), но и процедурата по осъществяването му. Нормативно посочени са действията, която всяка от страните следва да извърши, за да съвпаднат волите им и след това да се издаде съответния административен акт. Писменото предложение за прекратяване на правоотношението трябва да бъде прието с изричен положителен отговор в 10-дневен срок от получаването. Съвпадането на волите на двете страни по служебното правоотношение то да бъде прекратено по взаимно съгласие е фактът, който съставлява основание за издаване на административен акт за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. В случая органът по назначаването не е приел изрично предложението на Д. Минкова в предвидения в закона срок преди да издаде заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. В този смисъл без правно значение са доводите в касационната жалба за момента, в който този срок започва да тече за изпълнителния директор на НАП – от подаване на предложението в Офис Ловеч на ТД на НАП-Велико Търново или от постъпването му в ЦУ на НАП. В случая от значение е обстоятелството, че преди издаване на административния акт не е налице съвпадение на волите на страните по правоотношението. Издаването на заповед за прекратяване на служебното правоотношение не може да замести приемането на предложението, а в конкретния случай дори липсва и уведомление в десетдневния срок до служителя, че предложението му е прието. Изрично трябва да бъде посочено обстоятелство, че Д. Минкова е уведомена за прекратяване на служебното й правоотношение повече от два месеца след издаване на оспорената пред АС-Ловеч заповед, от което следва, че дори да се приеме тезата на касационния жалбоподател, че тази заповед съставлява приемане на предложението, то също не е спазен срока да бъде уведомена другата страна в десетдневен срок от получаване на предложението. Причините за неуведомяването са ирелевантни както защото заповедта трябва да бъде издадена след приемане на предложението, така и защото уведомяването е част от фактическия състав по чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. В същия смисъл е и установената съдебна практика по сходни казуси – решение № 11328/05.10.2010 г., постановено по адм. д. № 862/2010 г. по описа на Върховния административен съд. Основателни са твърденията в касационната жалба относно компетентността на издателя на оспорената заповед, спазването на предвидената в закона писмена форма и формалните административнопроизводствените правила, на които АС-Ловеч не е акцентирал в обжалваното съдебно решение. Тези пропуски на първоинстанционния съд не съставляват касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, в което е обоснован законосъобразен правен извод за противоречие с материалния закон при издаване на оспорената заповед. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция Д. Минкова е направила разноски в размер на 500 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане, трябва да й бъдат възстановени от бюджета на касационния жалбоподател при липса на направеното възражение за прекомерност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение