Решение № 11053 от 6.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8104/2025 г.

Производството по чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на АЯ Дистрибюшън ЕООД, чрез адв. Гладкова против решение 20672 от 16.06.2025 г. по адм. дело 8532/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на АЯ Дистрибюшън ЕООД, ЕИК 205952810, представлявано от управителя К. Статков, с адрес [населено място], [адрес] срещу Ревизионен акт (РА) Р 22221423006095 091 001/20.03.2024 г., издаден от П. Петрова - орган, възложил ревизията и А. Иванова ръководител на ревизията, потвърден с решение 873 от 26.06.2024 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) в частта, в която на дружеството са установени задължения по ЗДДС в размер на 5 351.15 лв. главница и 1 579.24 лв. лихви за забава за данъчен период м.07.2021 г. и ревизираното лице е осъдено да заплати на НАП сума в размер на 1 011 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че изводите на съда са немотивирани и решението е постановено в противоречие с практиката на ВАС и СЕС. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е доказано извършването на вътреобщностна доставка (ВОД) от страна на ревизираното лице и не е налице основание за освобождаването й с нулева ставка по ЗДДС. Според касатора от представените множество доказателства по време на ревизията, се установява напускането на стоката на територията на Република България. По делото е изслушан свидетеля Б. С. - управител на получателя ВРМ Mon Ike, който пред съда е потвърдил, че дружеството му е получило стоката от ревизираното лице на територията на Република Гърция. Според касатора в случая няма никакво значение за реалността на доставката кой е подписал ЧMP- то при приемане на стоката, тъй като за да има ВОД е важно стоката да е получена, заприходена и транспортирана от една държава в друга държава. Твърди, че няма пречка документите по движението на стоки да бъдат подписвани от администратори на съответните юридически лица, от склададжии или други материално отговорни лица, поради което заключението на вещото лице по Съдебно-почерковата експертиза (СПЕ), че разпитаният свидетел не е подписал ЧМР-то, не води до извод за неполучаване на стоката от гръцкото дружество. В съдебна зала свидетелят конкретно е потвърдил, че е получил стоката тиквено семе от ревизираното лице. Счита, че получената справка, изготвена от Информационната система на Агенция Митници модул Пътни такси и разрешителни режими се установява, че е осъществен превозът, но времето на преминаване било твърде кратко , което само по себе си не установява нищо и не е достатъчно за органите по приходите да твърдят, че това е основание за облагане на жалбоподателя с данък. Липсва обосновка каква е доказателствената сила на тези справки и защо на тях се дава вяра преимуществено. Твърди, че представената справка е косвено доказателство и само въз основа на нея не може да се направи извод, че товарният автомобил не е преминал границата между България и Гърция, като в тази насока касаторът се позовава на решение 9893 от 19.10.2023 г., постановено по адм. дело 1482 по описа за 2023 г. на Върховен административен съд. Излага съображения, че административният съд е преповторил мотивите на приходния орган, без да изложи собствени и без да обсъди доводите на ревизираното лице. Според касатора в случая намира приложение разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. б ППЗДДС и ЧМР е релевантният документ за доказване на предаването на стоката. Той изцяло отговаря на изискванията, които са предвидени в Конвенцията, което означава че е годно доказателство за доказване на осъществения ВОД. Излага съображения, че съобразно чл. 45 ППЗДДС, когато доставката се осъществява от страна на доставчика, се изисква да е налице само и единствено транспортен документ, какъвто в случая е представен. Твърди, че приложената в ревизията ЧМР е редовен от външна страна документ, който не е оспорен от ответника по реда на чл. 193 ГПК и се ползва с доказателствена сила по отношение на условията на транспорта (в това число дестинацията на стоките), а предвид положения подпис от получателя в него, същия инкорпорира и писмено потвърждение за получаване на стоките от гръцкия получател на доставката. Във връзка с транспорта на стоката е извършена насрещна проверка на превозвача Георгиеви 1988 ЕООД, приключила с протокол П-22000122180702- 141-001/28.11.2022 г. При проверката е установено, че от 05.07.2021 г. до 06.07.2021 г. е извършен транспорт от с. Лозен, България до гр. Солун, Гърция с изпращач АЯ Дистрибюшън ЕООД и получател ВРМ Mon Ike. Представени са доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на превозвача. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на РА, както и присъждане на разноски по делото, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК (л. 21). Ответникът - директорът на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Иванова, оспорва жалбата в съдебно заседание. Счита, че решението е правилно и законосъобразно и иска да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък (л. 20). Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество за основателна, поради следното: Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо, само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката (решение по делото Teleos и др., точка 42, решение по делото Twoh International , решение по делото R., точка 41 и решение от 16 декември 2010 г. по дело Euro Tyre Holding , C-430/09, точка 29). За да се признае една сделка като вътреобщностна доставка на стоки на регистрирано по ДДС лице и да се приеме като освободена от ДДС, е необходимо да са изпълнени три условия: 1/ прехвърляне на правото за разпореждане със съответната стока - условие, присъщо за всяка доставка на стоки и следователно недостатъчно за определяне вътреобщностния характер на доставката; 2/ физическо преместване на стоките от една държава членка в друга и 3/ придобиващото лице да е данъчнозадължено лице. Освен тези условия, свързани с качеството на данъчнозадължените лица, с прехвърлянето на правото на разпореждане с дадена стока като собственик и с физическото преместване на стоките от една държава членка в друга, не би следвало да се изисква никакво друго условие, за да се определи дадена операция като вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на стоки - решение по дело Teleos и др., точка 70, с уточнението, че продавачът е доказал, че добросъвестно е предприел мерките, които разумно биха могли да се изискват от него, за да се увери от купувача, че стоката, предмет на операцията, ще бъде обект на крайно и трайно потребление в държавата членка по местоназначение. На основание чл. 53, ал. 1 ЗДДС, ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка. Според ал. 2 на чл. 53 ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Тези документи са определени в разпоредбите на чл. 45 ППЗДДС, като са разделени на две групи - документи за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка. Спорът пред първоинстанционния съд е бил за реалното извършване на ВОД, като основание за освобождаване на доставките от облагане с ДДС, по фактура 6000000011 от 05.07.2021 г., издадена от АЯ Дистрибюшън ЕООД, с предмет на доставка стоки тиквено семе дамски нокът 4 560 кг. , с получател гръцкото дружество ВРМ Mon Ike. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу РА, първоинстанционният съд е преповторил изцяло мотивите на приходния орган, без да обсъди релевантните за спора доказателства, ведно с приложимите правни норми и възраженията на ревизираното лице. Съдът е направил извод, че не е доказано транспортирането на стоката до територията на другата държава членка, позовавайки се единствено на представената справка от информационната система на Агенция , Митници , модул Пътни такси и разрешителни режими , съгласно която вписаните в ЧМР транспортни средства с рег. [рег. номер]/[рег. номер] са напуснали територията на страната през ГКПП Кулата на 05.07.2021г. в 16:56:48 ч., като впоследствие на същата дата в 23:59:19 ч. са преминали от Гърция в България през същия граничен пункт. В справката е посочено, че при излизане и влизане през ГКПП Кулата, общото тегло на ремаркето с товара е едно и също. Съдът е преповторил извода на приходния орган, че престоят на МПС на територията на Гърция е твърде кратък, за да се приеме, че е извършена доставка, включваща разтоварване и повторно натоварване на камиона. Прието е, че не се установява, че собствеността върху стоките - предмет на доставката по издадената фактура на ВРМ Mon Ike ,VIN EL 801558289 е прехвърлена в полза на соченото като клиент чуждестранно дружество и че същите са транспортирани от територията на Република България до територията на Република Гърция. Съдът се е позовал на заключението по приетата по делото съдебно-почеркова експертиза (СПЕ), според което двата подписа, положени от името на Б. С., в копие на международна товарителница ЧМР и в копие на декларация, подписано от името на Б. С., с която декларира, че на 06.07.2021 г. е получил от ревизираното лице тиквено семе и е подписал ЧМР за международен превоз на стоката от Република България до Република Гърция, не са положени от Б. С.. Във връзка с извършения превоз на стоката, съдът е приел, че като превозвач по доставката е посочено дружеството Георгиеви 1988 ЕООД, което няма материална обезпеченост, тъй като Влекач Волво ВФ, с рег. [рег. номер] е собственост на ВФС България ЕООД. Въз основа на изложеното първоинстанционния съд е направил извод, че не се доказва извършването на транспортиране на стоките, предмет на доставка. Решението е неправилно. Необосновани са изводите на първоинстанционния съд, че в случая не е доказано предаването на стоката на получателя. Съдът не е обсъдил представените по време на ревизията множество доказателства, касаещи процесния ВОД, а е преповрорил изцяло мотивите на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП без да изложи собствени мотиви и без да се обсъди възраженията на ревизираното лице. Съдът не е обсъдил релевантните за спора доказателства, а се е позовал на заключението на вещото лице по СПЕ, като е приел, че документите за получаване на стоката не са подписали от представителя на гръцкото дружество. Настоящият състав намира за основателно възражението на касатора, че няма пречка ЧМР да е подписано от служител на дружеството получател и ЧМР е следвало да се обсъди във връзка с останалите събрани доказателства. В случая не е спорно, че представителят на дружеството получател е бил разпитан като свидетел по делото и е потвърдил получаването на стоката. По делото не са изложени никакви мотиви и във връзка с доказателствената стойност на получената справка от Агенция Митници за преминаването на МПС от Република България към Република Гърция, като представеното ЧМР не е обсъдено в цялост, а само е направена констатация, че същото не е подписано от представителя на гръцкото дружество. Съгласно чл.5 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR или Конвенцията), товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Тези подписи могат да бъдат отпечатани или заменени с печатите на изпращача и превозвача, ако това се разрешава от законодателството на страната, в която се изготвя товарителницата. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача. Съдът е следвало да обсъди международната товарителница, във връзка с всички събрани по делото доказателства и възраженията на страните и едва след това да направи извод за реалност или нереалност на ВОД. Такова именно обсъждане съдът не е направил. Съдът се е задоволил единствено да преповтори мотивите на административния орган без да изложи собствени мотиви по спора. Без всякакъв коментар от страна на съда са останали и оплакванията на ревизираното лице, че на превозвача на стоката е извършена насрещна проверка, от която се установява извършването на спорния превоз от Република България до Република Гърция. От друга страна, първоинстанционният съд изобщо не е обсъдил резултата от извършената проверка по реда на административното сътрудничество, съгласно който гръцкото дружество-получател е включено в многостранна ревизия, осъществена по Регламент (ЕС) 904/210 на Съвета, според която чуждестранният търговец участва във верига от привидни трансгранични и вътрушни доставки (каруселни измами); закупените стоки на 05.07.2021г. се продават на друго гръцко дружество, което на 06.07.2021г обратно ги доставя на територията на България. Според този резултат процесната стока е транспортирана от територията на България на територията на Гърция, но е била предмет на данъчна измама, която може да бъде причина на ревизираното лице да се откаже освобождаване на доставката, но само ако то е знаело или не е могло да не знае, че участва в измамата. Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение е постановено при неизяснени факти и при липса на мотиви по съществените спорни фактически и правни въпроси, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва да извърши съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства, ведно с направените възражения от страните и да изложи собствени мотиви. Едва тогава следва да се направят фактически изводи къде и как е прехвърлена собствеността върху процесната родовоопределена стока и да се прецени доказателствената стойност на събраните транспортни документи, показанията на разпитания свидетел и доказателствената стойност на получената информация от Агенция Митници и от гръцката данъчна администрация. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение