Решение № 16561 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3390/2019 г.

Решение № 16561 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3390/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Михов, чрез адв. Вакрилов срещу решение № 450/21.01.2019 г. по адм. дело № 5335/2018 г. по описа на Административен съд – София град. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на заповед № РА50-2/3.01.2018 г. на главния архитект на СО, ведно със законните последици. Ответникът главен архитект на Столична община /СО не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на решението и предлага да бъде потвърдено, като мотивирано и съобразено с материалноправните и процесуални изисквания по ЗУТ. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество-неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на настоящия касатор на заповед № РА50-2/3.01.2018 г. на главния архитект на СО, с която е отказано разрешаване изработването на проект за ПУП - ПРЗ на поземлени имоти с идентификатори 44063.6226.147 и 44063.6226.156 по КККР на с. Лозен, район "Панчарево" по внесено със заявления вх. №№ САГ17-ГР00-325/12.02.2017 г. и САГ17-ГР00-325/23.08.2017 г. мотивирано предложение за изменение на уличната регулация и образуване на ново УПИ ХVІ -147, 156 за ЖС в кв. 142. Прието е, че оспореният отказ е издаден от компетентния орган по силата на делегация по заповед № САГ17-РД09-622/19.06.2017 г. кмета на СО, при спазване изискванията по чл. 59, ал. 2 от АПК и административно-производствените правила, след съгласуване на предложението с "БДПРЗПГМ" – "Комуникации и транспорт" и отдел "Устройствено планиране" и след надлежно произнасяне на ОЕСУТ с предложение за отказ и служебно възлагане по реда на чл. 135, ал. 5 ЗУТ на устройствена процедура. Обсъдени са подробно първоначалното и допълнително заключения на приетата без оспорване съдебно-техническа експертизи /СТЕ/, сочещи на наличен действащ ПР на с. Лозен, одобрен със заповед № РД-09-129/21.05.1991 г. и предходен план на същата местност /с. Долни лозен/, одобрен със заповед № 13/1927 г., които частично се припокриват. Установено е, че с ЧЗРКП от 1999 г. за кв. 142, в който се намират процесните имоти с идентификатори 44063.6226.147 и 44063.6226.156 по КККР на с. Лозен са урегулирани част от имотите с осигурен достъп до улица-тупик, без засягане на процесните имоти. Заключението на вещото лице е кредитирано изцяло, като кореспондиращо на приложените по преписката графични материали, като е изведен решаващият правен извод за липса на предпоставките по чл. 108, ал. 2 и ал. 5 ЗУТ, което сочи на законосъобразност на постановения с оспорената заповед отказ да се разреши изработването на проект на изменение на ПУП в описания обхват. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Изводите за несъответствие на мотивираното предложение с императивните изисквания на чл. 108, ал. 2 и ал. 5 ЗУТ в частта на предвидената улица –тупик са в унисон с доказателствата по делото – приложените графични материали и двете заключения на СТЕ. Установено е по безспорен начин, че нормативно изискуемият достъп до новопредвиденото в предложението УПИ ХVІ -147, 156 за ЖС в кв. 142 е възможен единствено с предвиждане на нова улица-тупик, която обаче и в двата варианта на предложението не отговаря на изискванията на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, тъй като засяга 4 имота с осигурен достъп до един /първи вариант/ и 8 имота с осигурен достъп до два /втори вариант/. Преработения вариант /втори/ на мотивираното предложение, след дадени указания от административният орган, касае изграждане на улица-тупик по осови точки 361 е до 361 и, която пресича контурите на УПИ IV, V и VI, без затваряне контура на последния УПИ от северната му страна. Освен това с предложението се осигурява транспортния достъп единствено до новопредвидения УПИ ХVІ -147, 156 и само още един имот /с идентификатор 44063.6226.2462/. Следователно не е налице изискването за целесъобразно регулиране на територията, още повече, че няма възможност за съобразяване и евентуално приобщаване на тази улица към бъдещата улична мрежа, с оглед липсата на визия за такава. Именно с оглед на това, решението на ОЕСУТ обвързва предложението за отказ с друго такова за "служебно възлагане по реда на чл. 135, ал. 5 ЗУТ на устройствена процедура. Обоснован е извода в обжалваното решение за неотносимост на реда по чл. 16 ЗУТ, тъй като урегулирането не касае "територия" по смисъла на нормата, а два имота. Освен това по отношение на транспортния достъп до имотите би бил относим реда по чл. 16 а ЗУТ, но отново за обхват на определена територия, а не за отделен имот/и. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно и постановено при липса на касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,