Решение № 887 от 18.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9730/2011 г.

Решение № 887 от 18.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9730/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Мариана Благоева Грамова, гр. Карлово, ул. "Генерал Заимов" № 26, вх. "Б", ет. 1, ап. 4 срещу решение № 7771 от 02.06.2011 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 8325/2010 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Грамова срещу заповед № РД-26-268 от 25.05.2010 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното й правоотношение.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неизложил убедителни мотиви относно функционалната компетентност на министъра на отбраната да прекрати служебното правоотношение на Грамова. Счита за неуместно позоваването от съда на чл. 2, ал. 3 от Постановление № 54 от 01.04.2010 г. на Министерския съвет (ПМС 54/2010 г.), тъй като тази норма не създава такива права. Съдът не обосновал тезата си за компетентността на ответника да прекрати служебното правоотношение в контекста на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ПМС 54/2010 г. и на факта, че министъра на отбраната не е органа, който назначил Грамова. Твърди, че не отговаря на установената по делото фактическа обстановка извода на съда, че голяма част от изпълняваната от касатора дейност преминала в Министерството на отбраната. За неубедителни счита изводите за наличие на реално съкращаване на щата по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 Закона за държавния служител (ЗДСл.), тъй като реално е променено само наименованието на длъжността, а всички нейни функции са запазени. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Минко Гавазов, Адвокатска колегия, гр. Смолян.

Ответникът по касационната жалба - министърът на отбраната, счита същата за неоснователна. Обжалваното решение е правилно и обосновано. Моли съда да го остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно установил фактите по делото и изложил в съответствие с тях и с разпоредбите на чл. 2, ал. 3, т. 1 във вр. с § 4, ал. 2 ПМС 54/2010 г. и чл. 30, т. 14 и 17 от Устройствения правилник на Министерството на отбраната подробни мотиви относно компетентността на министъра на отбраната. Детайлно съпоставил функциите и задълженията на длъжностите старши и главен експерт и съответните бройки в щатното разписание като изводите му съответстват на доказателствата по делото и материалния закон.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, счита същата за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. По силата на заповед № ЧР-09-864 от 01.08.2008 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната" Грамова изпълнявала длъжността старши експерт в сектор "Центрове за индивидуално социално обслужване", гр. Карлово, отдел "Социално обслужване", териториална дирекция - Пловдив в главна дирекция "Управление на социалните дейности" в Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната" (ИА "СДМО"). Грамова имала ранг III младши.

2. Целта на длъжността, заемана от касатора, съгласно утвърдената длъжностна характеристика - л. 12-13, била да работи по предоставяне на социалните услуги и социалната интеграция на военнослужещите и гражданските лица от структурите на Министерството на отбраната и Българската армия.

3. В действащото от 01.07.2009 г. длъжностно разписание на Изпълнителната агенция в сектор "Центрове за индивидуално социално обслужване", гр. Карлово имало три щатни бройки - една за главен експерт и две за старши експерт.

4. С ПМС 54/2010 г., в сила от 25.05.2010 г., Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната" била преобразувана в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" (ИА "ВКВПД") - чл. 2, ал. 1.

5. Съгласно чл. 2, ал. 3 ПМС 54/2010 г. дейността, архивът, правата и задълженията по сключените от закритата агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната" договори били разпределени между Министерството на отбраната и новосъздадената изпълнителна агенция. Към Министерството на отбраната преминали управлението на жилищния фонд, връзките със синдикалните организации и военно-патриотичните съюзи и организации, дейността по социална адаптация, подпомагането на военнослужещите, цивилните служители, военноинвалидите, военнопострадалите и пенсионираните военнослужещи, както и спортната дейност. В изпълнителната агенция останала дейността по управление на военните клубове, почивните бази, хотелите, детските градини, домовете за пенсионирани военнослужещи, ветерани и военноинвалиди, социалните кухни, културно-възпитателната и военно-патриотичната дейност.

6. Съгласно чл. 22, ал. 2 от приетия с постановлението Устройствен правилник на ИА "ВКВПД" специализираната администрация в агенцията била организирана в две дирекции - "Управление на военните клубове и военно-почивното дело" и "Информационен център на Министерството на отбраната". С длъжностното разписание на изпълнителната агенция, в сила от 25.05.2010 г., дирекция "Управление на военните клубове и военно-почивното дело" била структурирана в четири отдела, между които отдел "Централен", в който бил създаден сектор "Военни клубове". В този сектор бил включен военен клуб Карлово като за него били отредени две щатни бройки - една за главен експерт, длъжностно ниво Б5, ранг IV младши, и една за главен специалист, длъжностно ниво В3.

7. Целта на длъжността главен експерт, съгласно утвърдената длъжностна характеристика, била да осъществява и поддържа отношения на взаимодействие и сътрудничество между военните и гражданските структури на обществото, съхранението и развитието на родолюбивите ценности и традиции, възпитанието на военно-патриотичното отношение у подрастващите.

8. На проведения на 04.08.2010 г. конкурс в ИА "ВКВПД" за три щатни бройки за длъжността главен експерт в отдел "Централен" и две щатни бройки за длъжността главен експерт в отдел "Югозападен" Грамова получила оценка по-ниска от минимално необходимата за участие в класирането по смисъла на Наредбата за провеждане на конкурсите за държавните служители.

9. По делото била назначена съдебно-кадрова експертиза, която дала заключение за настъпила съществена промяна в служебните функции и задължения на заеманата от касатора длъжност. Вещото лице посочило девет нови, основни функции, които били възложени на длъжността главен експерт и три, основни, които отпаднали. Функциите, свързани със социалното подпомагане, преминали в отдел "Социална политика" в дирекция "Управление на човешките ресурси" в Министерството на отбраната. В представена по делото съпоставка на целта, областите на дейност и основните задължения подробно изложила различията.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че социалната дейност на закритата Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната" преминала към министъра на отбраната, а културно-възпитателната и военно-патриотичната - към новата изпълнителна агенция "ВКВПД". Въз основа на това и с оглед на разпоредбата на § 4, ал. 2 ПМС 54/2010 г. приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган. Приел, че заповедта има изискуемата от закона форма и съдържание, а при издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Приел, че заповедта съответства на материалния закон, тъй като заеманата от касатора длъжност действително е съкратена. Намален бил броя на длъжностите като длъжност старши експерт няма. Социалните функции, включени в длъжността старши експерт, преминали към Министерството на отбраната, а останалата част от задачите били разпределени между двете щатни длъжности. Приел, че и в Министерството на отбраната - дирекция "Управление на човешките ресурси", няма длъжност старши експерт. Съществуващите в дирекцията длъжности били за длъжностно ниво Б3 и Б4, а заеманата от Грамова длъжност била Б7. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорената заповед.

Този извод на съда е правилен и обоснован.

По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните по делото факти, касаторът не ги оспорва, а настоящата инстанция ги възприема като правилно, точно и пълно доказани така, както са изложени по-горе в т. 1-9. Касаторът твърди, че направените от съда констатации на основата на така установените факти са неистински, което обусловило неправилните му правни изводи. Доводите на касатора са свързани с фактическите констатации досежно компетентността на органа и реалното съкращаване на функции и задължения на длъжността.

По твърдението за неистинност на фактическите констатации свързани с компетентността на ответника:

Безспорно е по делото, че с ПМС 54/2010 г. Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната" била преобразувана. Преобразуването, което компетентният по смисъла на чл. 35 от Закона за администрацията орган - Министерският съвет, постановил, видно от чл. 2, ал. 1 във вр. с ал. 2 и 3, представлява преразпределение, ново разделяне между министерството и агенцията на предоставените й правомощия на държавата по осъществяване на съответните обществени отношения, свързани с отбраната. Част от правомощията, които били предоставени на изпълнителната агенция с предишен акт - Постановление № 162 на Министерския съвет от 1999 г., централният орган на изпълнителната власт преценил, че следва да се осъществяват на ниво министерство, а не на ниво изпълнителна агенция. Поради това изрично и изчерпателно - в ал. 2, посочил дейностите, които остават в компетентност на агенцията.

Както правилно и обосновано приел съдът, видно от чл. 2, ал. 2 ПМС 54/2010 г. е, че дейността по социална адаптация на личния състав, освободен от военна служба, което е съдържанието на една от двете основни цели на длъжността, заемана от Грамова, а именно "социалната интеграция на военнослужещите", преминала към министерството. Към министерството преминало и "координирането и осъществяването на дейностите по подпомагане на военнослужещите, цивилните служители, военноинвалидите, военнопострадалите и пенсионираните военнослужещите", както и "осъществяването на връзките с военно-патриотичните съюзи", което представлява в значителна степен съдържанието на другата, включена в длъжността й цел - "предоставяне на социални услуги" на военнослужещите и гражданските лица от системата на отбраната. Наред с това, както мотивирано сочи съда, сравнението на областите на компетентност на дирекция "Управление на човешките ресурси", предоставени с Устройствения правилник, приет с ПМС 54/2010 г., и с Устройствения правилник, отменен със същото постановление, показва, че с новия устройствен правилник на дирекцията са предоставени функции по ръководство, координация и осъществяване на дейността, свързана със социалната адаптация, военно-патриотичните съюзи, социалното подпомагане, военните клубове, връзките с други структури - чл. 30, т. 11, 14, 16, 17, 22. Това намерило структурно изражение в създадения в дирекция "Управление на човешките ресурси" нов отдел "Социална политика".

Следователно както правилно и обосновано заключава съдът с извършеното преразпределение на функциите и дейностите между министерството и изпълнителната агенция целите на длъжността на Грамова и основната, значителна част от възложените й задачи преминали в компетентността на дирекция "Управление на човешките ресурси" в Министерството на отбраната. Именно поради това и в съответствие с изричната разпоредба на чл. 2, § 3 ПМС 54/2010 г., която установява правоприемството от страна на Министерството на отбраната на извършваната до тогава дейност от изпълнителната агенция, министърът на отбраната е правоприемник на директора на изпълнителната агенция като орган по назначаването на тези държавни служители, чиято дейност преминала към министерството. Министърът встъпва в неговите правомощия с влизането в сила на акта на Министерския съвет, а осъщественото правоприемство запазва, в съответствие с разпоредбата на чл. 87а от ЗДСЛ, служебните правоотношения на тези служители.

Поради това, както приел и съда, именно министърът на отбраната е компетентният да прекрати служебното правоотношение на Грамова орган, ако и когато са налице основанията за това.

По твърдението за неистинност на фактическите констатации свързани с реалното съкращаване на длъжността:

Съдът извършил сравнение на утвърдените по надлежния ред длъжностни разписания на съществуващата и на новосъздадената изпълнителна агенция и направил обоснования извод, че заеманата от Грамова длъжност старши експерт в сектор "Центрове за индивидуално социално обслужване" - Карлово, не съществува в новия сектор "Военни клубове", военен клуб - Карлово. Налице е реално съкращаване на броя на длъжностите от три на две, както и на вида на длъжностите - от един главен експерт и двама старши експерти на един главен специалист и един главен експерт. Това съкращение е пряк резултат от една страна на намаления обем дейности в компетентността на агенцията, а от друга, от възлагането на министерството на функциите по управление на дейности, които преди са били изцяло в компетентността на агенцията, т. е. по намаляване на обема на задълженията чрез изключване на функциите по управление и координиране на дейностите, останали в компетентността на агенцията.

Наред с това съдът извършил, на базата на посочения в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията комплекс от елементи, индивидуализиращи дадена длъжност, задълбочено сравнение на заеманата от Грамова длъжност и на новосъздадената длъжност за главен експерт. От този анализ, който се подкрепя изцяло от писмените доказателства по делото и от заключението на съдебната експертиза, е безспорно видно, че е променен характера на дейността, извършвана във военния клуб, Карлово. От основно дейност по осъществяване на социалната политика - социални услуги и социална интеграция, новата длъжност е насочена главно към военно-патриотичната и културно-художествената дейност, както и към финансово-стопанската дейност на клуба, т. е към услугите, предоставяни от клуба. С оглед на това обоснован е извода на съда, че е налице реално съкращаване и на задълженията, включени в длъжността, заемана от Грамова.

Съдът проверил и длъжностното разписание на новата дирекция "Управление на човешките ресурси", за да прецени, с оглед на прехвърлените от агенцията дейности, има ли създадена длъжност старши експерт, която би могла да бъде заета от касатора. В утвърденото от министъра на отбраната длъжностно разписание на отдел "Социална политика" в дирекцията е видно, че длъжност старши експерт не съществува. Създадени са две длъжности за държавен експерт, с длъжностно ниво по Класификатора на длъжностите в администрация - Б3, ранг II младши, и четири длъжности за главен специалист с ниво Б4, ранг,

III младши, но длъжност старши експерт няма, т. е. налице е реално съкращение на длъжността на касатора.

Видно от изложеното инвокираните от касатора твърдения за необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Съдът като установил вярно релевантните по делото факти, направил, при спазване на правилата на логическото мислене и опитните правила, правилни фактически констатации, които при точното приложение на материалния закон довели до постановяване на решение в съответствие с действителното фактическо положение. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото, направено от ответника по касационната жалба искане и на основание чл. 143, ал. 4 ГПК касаторът следва да заплати на Министерството на отбраната направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите следва да бъде определен на 150, 00 лв. на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд