Решение № 7809 от 13.7.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. Бързаков от гр.Ветрен , чрез адв. Лулчев, против решение 828 от 04.11.2022 г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм.дело 185/2022 г, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу ревизионен акт Р-16001621000783-091-001/22.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение 548/20.10.2021 г. на директор на Дирекция ОДОП - Пловдив, с който по реда на чл.122 ал.1 т.7 ДОПК за данъчен период 2015г за определени задължения по ЗДДФЛ в размер на 1912,17лв и лихви в размер на 1013,03лв. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение, поради противоречие с материалния закон и на процесуалните правила. Касаторът преповтаря изложените възражения в първоинстанционното производство, свеждащи се основно до твърдения за противоречиви и недоказани констатации и неизяснена фактическа обстановка. Твърди, че съдът не е анализирал представените доказателства в цялост. Искането е за отмяна на решението и постановяване на ново по същество на спора, с което процесният РА да бъде отменен. Ответникът директор на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Стоянова в писмена молба взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 593 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да отхвърли жалбата против издадения ревизионен акт, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е направен извод, че на ревизираното лице законосъобразно са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ. За да достигне до крайния си правен извод първоинстанционният съд е приел за установено, че ревизията е проведена по реда на чл. 122 ДОПК, тъй като органът по приходите е установил наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Констатирано е, че през ревизирания период касаторът е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено за доходи, получени през процесната данъчна година. Констатирано е също така, че Бързаков не е регистриран като едноличен търговец и не е регистриран по реда на ЗДДС. В ревизионния доклад е посочено, че няма открити данни за получени/декларирани доходи с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и/или Приложения към ГДД по ЗДДФЛ за периода 2015г., вкл. за обявени данни за предоставени/получени заеми и/или остатъци по предоставени/получени заеми, подлежащи на деклариране по реда на чл.50, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ. От обясненията дадени в първоначалното производство от страна на касатора се установява,че през периода 25.03.2014 г. до 17.04.2016 г. е работил по трудово правоотношение със Стройпрогрес - БГ ,ЕООД, како е придобил облагаем доход от 14 896.29 лв., за което е представено удостоверение 622 от 01.04.2019 г.; през 2017 г. е получил доход в размер 7000,00 лв. от Заводски строежи ПС Пазарджик, ЕАД, за което е представена Служебна бележка 148 от 22.02.2018 г.; през 2016 г. е придобил доход в размер на 9000,00 лв. от покупко-продажба на МПС, за което е представен договор от 10.03.2016г.; през 2012 г. е получена заемна сума в размер на 70 000,00 лв. по паричен заем, със заемодател Заводски строежи -ПС Пазарджик , ЕАД; през 2008 г. е получил доход в размер на 125 400,00 лв. от Еврофутбол , за което са представени платежни нареждания до Юробанк И ЕФ ДЖИ България , АД; през 2006 г. е получил доход в размер на 27 776,00 лв. от Еврофутбол за което са представени платежни нареждания до Юробанк И ЕФ ДЖИ България , АД; няма доходи от свободна професия или занаятчийство, наеми. В същите писмени обяснения от 17.04.2019 г., Бързаков е заявил, че притежава ½ идеална част от собствеността върху апартамент с площ от 140,25м², намиращ се в гр. Пазарджик, [адрес], за което е представен нотариален акт 30 от 12.12.2013 г.; гараж в сграда намираща се в гр. Пазарджик, [адрес], за което е представен нотариален акт 152 от 03.10.2014 г.; апартамент с площ от 52,54 м², намиращ се в гр. Пазарджик, [адрес], придобит за сумата от 25000,00лв., да което е представен нотариален акт 41 от 12.05.2015 г.; заявил е, че не притежава финансови активи, освен дялово участие в търговско дружество; не е придобивал движими ценности; не притежава банкови сметки; няма вземания от трети лица; получавал е прежде посоченият заем от Заводски строежи -ПС- Пазарджик , ЕАД в размер на 70000,00лв.; плаща издръжка на детето си в размер на 80,00лв. месечно. В писмено обяснение вх. 6156 от 24.03.2021 г., Бързаков е добавил, че през 2015 г. е получел парични заеми в размер на 10000,00 лв. и на 14000,00лв., за което са представени писмени договори от 16.03.2015 г., сключен със А.Атанасов и от 05.04.2015 г., сключен със Спас Спасов от [населено място]. Съставът на АС-Пазарджик е приел,че е налице хипотезата на чл.122 ал.1 т.7 ДОПК- и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.По отношение на доходите,получени през 2006 и 2008г от Еврофутбол ООД приел за неустановено, какви са били конкретно заплатените от Бързаков парични суми за участие залози, срещу които са придобити, твърдените от него печалби. По отношение на приходите от заеми от физически лица установил,че следва да се съобрази обстоятелството, че получаването на парична сума от физическо лице по силата на облигаторно заемно правоотношение не е доход по смисъла на чл. 10 от ЗДДФЛ и съответно не подлежи на облагане с пряк данък, очевидна е целта на законодателя, възвеждайки правилата установени в чл. 50, ал. 1, т. 5, б. в и г от ЗДДФЛ, да задължи данъчните субекти да декларират придобити парични суми извън тези които съставляват облагаем доход по смисъла на чл. 10 от ЗДДФЛ, именно с оглед възможността, тези суми пък, съответно да бъдат съотнесени при наличието на данни за извършени от лицето разходи, които надхвърлят декларираните от него облагаеми доходи.Доколкото Бързаков не е декларирал подаването на подобен вид заеми в данъчните си декларации,то и представените доказателства в тази насока за получаване на суми в размер на 24 000 лв са приети за недостатъчни да докажат реалното предаване и получаване на сумите. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обосновано съдът е счел, че от доказателствата по делото се установява, че е налице несъответствие между доходите и разходите на касатора за 2015г в размер на 55 902,18лева.Същите са свързани с покупката от страна на касатора на недвижими имоти през 2015г и връщането на заемни суми към Заводски строежи ПС ООД. От друга страна липсата на несъмнени данни за произхода на средства, които конкретен данъчен субект е добил, предпоставя необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. Неоснователни са оплакванията на касатора,че първоинстанционния съд не е обсъдил представените от него доказателства за изплатени суми от залози на спортни състезания,както и получени заемни средства.Напротив съставът на АС Пазарджик е подложил на анализ всички събрани доказателства и е достигнал до законосъобразни изводи за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Няма спор,че касаторът през 2006 г. е получил доход в размер на 27 776,00 лв., а през 2008 г. е получил доход в размер на 125 400,00 лв. от Еврофутбол ООД, гр. София. Според §1, т. 1 от ДР на Закона за хазарта - Залог е всяко плащане на пари, пряко или под друга форма, за участие в хазартна игра с цел получаване на печалба, а според §1, т. 1 от ДР на Закона за хазарта(отм.) Залог е всяко заплащане на суми пари, пряко или под формата на жетони, талони, фишове, билети, телефонни импулси и други за участие в хазартни игри с цел получаване на печалба. Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че при липсата на доказателства какви са били конкретно заплатените от Бързаков парични суми за участие залози, срещу които са придобити, твърдените от него печалби не е възможно по никакъв начин да се определи, съответната част от получените печалби, която би могла да е паричен приход от това занятие, респективно формирана загуба, при положение, че сумата на направените залози е по-висока от сумата на получените приходи от тях. По отношение на двата договора за заем,с които касаторът обосновава приход от 24 000 лв за покупката на жилище през 2015г правилно е установяването на АС Пазарджик,че нито касаторът,нито заемодателите разпитани като свидетели в производството/са декларирали получването и предаването на заемните средства пред органите по приходите. Задължението за деклариране на непогасената част от получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв., с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции е установено за пръв път, с правилото на § 67 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г./отм./, посредством възвеждането му, като новата разпоредба на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. в от ЗДДФЛ. В случая, като се съобрази обстоятелството, че получаването на парична сума от физическо лице по силата на облигаторно заемно правоотношение не е доход по смисъла на чл. 10 от ЗДДФЛ и съответно не подлежи на облагане с пряк данък, очевидна е целта на законодателя, възвеждайки правилата установени в чл. 50, ал. 1, т. 5, б. в и г от ЗДДФЛ, да задължи данъчните субекти да декларират придобити парични суми извън тези които съставляват облагаем доход по смисъла на чл. 10 от ЗДДФЛ, именно с оглед възможността, тези суми пък, съответно да бъдат съотнесени при наличието на данни за извършени от лицето разходи, които надхвърлят декларираните от него облагаеми доходи. С оглед на гореизложеното, правилно е прието от първоинстанционния съд, че органите по приходите законосъобразно са преценили наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. С оглед всички събрани доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Обжалваното съдебно решение е правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния изход на делото на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 593 лв. съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,