Решение № 10488 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14400/2011 г.

Решение № 10488 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14400/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Мита" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, срещу решение № 376/4.10.2011 г. по адм. д. № 1042/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт (РА) № 111001606/14.09.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - В. Търново, в обжалваната и потвърдена с Решение № 473/22.11.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново част, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 10.2008 г. в общ размер на 15 884,28 лв. по 2 бр. фактури и едно данъчно дебитно известие /ДДИ/, издадени от "Агро Кас Експорт" ЕООД - гр. Ямбол. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му.

Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

Предмет на стопанска операция по процесните фактури е доставка на стоки - олио, общо 47 480 кг.

В хода на ревизията органите по приходите са извършили насрещна проверка на доставчика, при която са били връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, във връзка с извършване на доставки по издадените на "Мита" ЕООД фактури, при която в протокола за насрещна проверка е записано, че представител на дружеството - доставчик не е бил открит на декларирания адрес за кореспонденция. Въпреки, че в ТД на НАП се е явил упълномощен представител на "Агро Кас Експорт" ЕООД, който е представил процесните фактури, счетоводни документи за взетите стопански операции по издадените фактури, документи за отразяване на извършени плащания във връзка с фактурите, договори за покупко-продажба, приемо-предавателни протокол между "Агро Кас Експорт" ЕООД и "Мита" ЕООД, документи за регистриране на търговец на зърно за дружеството, документи за регистрация на ЕКАФП, договор за наем на складово помещение, фактури за покупка на процесната стока /олио/, както и писмени обяснения, е извършена последваща насрещна проверка на предходен доставчик на стоката, по представените от "Агро Кас Експорт" ЕООД документи, а именно на поддоставчика "Агро Трейдинг Груп" ЕООД, като на представител на дружество е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения. Такива не са били представени от поддоставчика, поради което органите по приходите са приели, че представените документи не установяват реално извършена доставка с посочения във фактурата предмет, поради което са отказали право на данъчен кредит на основание неизпълнение на изискванията чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 6 от ЗДДС.

Така направените констатации се оспорват от жалбоподателя по съображения, че са били предоставени всички изискани документи и тяхната преценка води до категоричен извод за наличие на реална облагаема доставка по процесните фактури, като още с първоначалното си възражение срещу РД жалбоподателят е дал последователни обяснения за движението собствеността на стоката, като изрично е заявил, че движение на стоката, т. е. транспортиране не е извършвано, като стоката е получена с приемо-предавателен протокол от доставчика "Агро Кас Експорт" ЕООД. Стоката първоначално е доставена от "Агростил - 2003 " ЕООД на "Агро Трейд Груп" ЕООД в складова база на "Растителни масла" ООД. На същото място е извършено предаването на олиото от "Агро Трейд Груп" ЕООД на "Агро Кас Експорт " ЕООД, съответно от "Агро Кас Експорт" ЕООД на "Мита" ЕООД. Твърдението е, че олиото и по двете фактури е било предмет на последваща ВОД към Гърция, осъществен от ЕТ "Ники - Николина Станчева", с представени CMR, документи за заплащане на транспортната услуга и посочване на фирмата - получател по ВОД в Гърция.

Основателно се поддържат следните възражения в касационната жалба:

• че съдът не е обсъдил възраженията срещу РА, които са първоначално поддържаните още с възражението срещу РД;

• че съдът е обсъждал липсата на транспортни документи, при положение, че още с възражението си срещу РД жалбоподателят е заявил, че транспортиране на олиото от "Агро Кас Експорт" ЕООД на "Мита" ЕООД не е осъществявано, а е предадено с приемо-предавателен протокол, където се е съхранявал в складова база на "Растителни масла" ООД;

• че приемо-предавателният протокол се ползва с доказателствена сила след като оспорването му от страна на административния орган не е проведено успешно - приета по делото съдебно-почеркова експертиза установява, че подписите върху него са на лицата, които са подписали в качеството им на представляващи дружествата;

• че съдът не е отчел издадения РА на доставчика "Агро Кас Експорт" ЕООД, който е с дата преди датата на РА, предмет по делото и с РА на доставчика не е коригирано начисляването на ДДС от доставчика по процесните фактури;

• че съдът не е отчел възражението във връзка с неоспорена и призната със същия РА ВОД към Гърция по време на осъществяване в период, който е бил включен в периода на ревизията.

Част от възраженията се потвърждава от заключението на вещото лице по приетата СИЕ, както и приетият ревизионен акт, издаден от органи по проходите след извършена ревизия на доставчика.

Както е приел съдът, в хода на ревизията са представени процесните фактури, приемо-предавателни протоколи и част от счетоводните документи на доставчика. Представени са и доказателства за заплащане на част от цената по доставката на доставчика. Не се спори между страните осчетоводяването на доставките, извършването на плащане по фактурите между прекия доставчик и жалбоподателя.

Неправилен обаче е изводът на съда, че сами по себе си тези доказателства не са достатъчни да обосноват извод за наличие на реални облагаеми доставки по процесните фактури.

Съдът неправилно е приел, че акта е мотивиран с липсата на доказателства за транспортирането на стоките.

Видно от мотивите на акта, поради неоткриване на предходния доставчик на прекия доставчик на адреса за кореспонденция, данъчните органи са формирали изводи за липса на доказана реална доставка по процесните фактури и ДДИ.

Този извод е в противоречие с данните по преписката, видно от която се установява, че представляващ на дружеството-доставчик се е явил в ТД на НАП и е представил документи, относими към оспорената реалност на доставката. Отделно, доставчика е ревизиран субект - на същия е издаден РА № 28900352 от 14.04.2010 г. на ТД на НАП - Бургас, приложен по делото, от който е видно, че на същия са оспорени две фактури, издадени от "Агро Трейд Груп" ЕООД, но в същото време - не е коригирано начисляването на ДДС по данъчните фактури, издадени на "Мита" ЕООД, от което се извежда изводът, че с РА на доставчика не е оспорена реалността на осъществените от него доставки на "Мита" ЕООД. Последващият отказ да бъде признат данъчен кредит по същите фактури на получателя на доставките, обосновава извод за различен подход при третиране на едни и същи факти при доставчика и получателя на доставката, което е недопустимо.

Както ревизиращият орган, така и съдът не са съобразили обясненията дадени от представляващият ДЗЛ - ревизиран субект, според които стоката не е пренасяна или транспортирана, а предадена с приемо-предавателен протокол в складова база.

При това твърдение, необяснимо е обсъждането на липса на транспортни документи.

Не съществува законова забрана собствеността върху определена стока да бъде прехвърляна от един на друг търговски субект, както е в случая, без да бъде транспортирана.

Във връзка с осъществените сделки са представени договорите за продажба, платежни документи и приемо-предавателни протоколи. По отношение на последните, поради оспорването им от органа по приходите, е било открито производство с назначаване на съдебно-почеркова експертиза, която е установила, че подписът върху приемо-предавателните протоколи е на лицето, което фигурира като представител на фирмата-продавач.

Представени са доказателства за ползване на склада, където се е съхранявала стоката.

Представен по делото е РА на доставчика, от който е видно, че на същият е отказан данъчен кредит по 2 бр. фактури от неговия доставчик, но в същото време - не е коригиран начисления ДДС в качеството му доставчик към "Мита" ЕООД.

Не е оспорена и реалността на ВОД със стоката - олио към Гърция осъществена като последваща доставка от ДЗЛ в ревизиран период, включен в същата ревизия.

Всичко това налага извод за незаконосъобразен отказ за признаване на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Агро Кас Експорт" ЕООД - гр. Ямбол. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, следва да се приеме, че се обосновава изводът за наличие на реално осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС по процесните фактури.

Не се спори, а и това се потвърждава от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза съдът, че ДДС по процесните фактури е начислен в счетоводството на доставчика. Това обстоятелство е признато и от ревизиращи органи, извършили ревизия на доставчика, приключила с РА, издаден преди процесния РА.

С възражението срещу РД са представени от жалбоподателя всички относими доказателства към установяване реалността на доставките. Тези документи е могло да бъдат установени и от самия ревизиращ екип, поради това, че дружеството - доставчик е бил вече обект на ревизия с издаден за същия данъчен период РА. Документите, което са били оспорени от административния орган са установени с експертиза, че се ползват с доказателствена сила, поради което съдът не е имал процесуални пречки да ги кредитира. Събраните доказателства са достатъчни, за да обосноват извод за реалността на доставките по процесните фактури.

Като е стигнал до други изводи, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени.

Делото е изяснено от фактическа и правна страна и настоящата инстанция следва да постанови решение по същество, с което да отмени оспорения РА като незаконосъобразен.

При този изход на касатора се дължи присъждане на направените по делото разноски, които за двете съдебни инстанции установени с представени вносни документи са общо в размер на 1250 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,