Решение № 3867 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11472/2021 г.

Решение № 3867 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11472/2021 г., III о., докладчик съдията Любка Петрова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията), срещу решение № 5093/04.08.2021 г., постановено по адм. дело № 13131/2019 г. по описа на Административен съд – София-град. С обжалваното решение съдът е уважил изцяло предявения от "Електроразпределение Север" АД (с предишно наименование "Енерго - Про Мрежи" АД) иск с правно основание чл. 1, ал. 1, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, като е осъдил КЕВР да заплати сумата от 1356, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-205 от 30.01.2015 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направените от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по НАХД № 2486/2015 г. по описа на Районен съд – Русе, ведно със законната лихва, считано от 16.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението. С оспорваното решение КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД разноски за първоинстанционното производство в размер на 446 лв. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че ищецът разполага с юрисконсулти, за които не е съществувала пречка да осъществят правна защита на дружеството. Развива съображения, че направеният от ищеца разход за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление не може да се разгледа като пряка и непосредствена последица от засягащия правната сфера на дружеството административен акт. Сочи, че провеждането на защитата на дружеството срещу наказателното постановление не е обусловена от подписването на договори за правна помощ с адвокат, при положение, че "Електроразпределение Север" АД има сключени трудови договори с лица с правно образование, в чиито задължения по длъжност се включва и представителството на дружеството пред съдилищата. Неправилно е присъдено да бъде възстановена на ищеца и сумата за заплатения данък добавена стойност (ДДС), тъй като се касае за доставка на услуга по смисъла на ЗДДС, а платеният ДДС представлява част от резултата за конкретния данъчен период и подлежи на приспадане от получателя на услугата. Оспорва и констатациите на първоинстанционния съд, във връзка с мотивите на Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16, като се изтъква виждането, че определянето на минималните адвокатски възнаграждения в зависимост от материалния интерес по спора, без да се отчита обема и сложността на свършената работа, е несправедливо и необосновано. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковата претенция. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател, редовно призован се представлява от юрк. Дуевски. Процесуалният представител поддържа жалбата и прави възражение за прекомерност на претендираните от дружеството разноски. Ответникът - "Електроразпределение Север" АД, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна и излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Прилага договор за правна защита и съдействие, пълномощно и списък на разноските, които претендира по делото. Редовно призован за съдебно заседание, ответникът се представлява от адв. Кирилова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административния съд – София-град е уважил иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предявен от "Електроразпределение Север" АД срещу КЕВР за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление, представляващи разноски за процесуално представителство на дружеството пред районен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че председателят на КЕВР (тогава ДКЕВР) издал наказателно постановление срещу дружеството-ищец, с което на дружеството е била наложена имуществена санкция. Установено е, че с влязло в сила съдебно решение наказателното постановление е отменено. Установено е, че дружеството е упълномощило адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" да оказва правна защита и процесуално представителство по образуваното съдебно производство пред районния съд. Въз основа на пълномощното е извършено преупълномощаване. Установено е, че е сключен договор за правна защита и съдействие за процесуалното представителство на дружеството, като размерът на уговореното адвокатско възнаграждение е 1356 лв. Съдът е установил, че размерът на уговореното възнаграждение е платен по банков път преди приключването на съответното дело. Административният съд за безспорно е приел, че ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат по дело от административнонаказателен характер, приключило с отмяна на наказателно постановление, за което представителство същият е направил разноски. В горецитирания договор за правна защита и съдействие е договорено възнаграждение в размер на 1356 лв. пред районния съд, което възнаграждение е реално заплатено. От правна страна, съдът е приел, че фактическият състав на чл. 1 ЗОДОВ е осъществен, тъй като е налице незаконосъобразен акт, вреда и причинна връзка между тях. По отношение размера на иска първоинстанционният съд е приел, че уговореното и заплатено за съдебната инстанция възнаграждение, в минималния, предвиден в действащата към момента разпоредба на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е справедлив, посочвайки, че страните са съобразили особеностите на производствата: многобройните дела, ниската фактическа и правна сложност и еднотипност на правните спорове, и въпреки високия материален интерес уговорили минималното съобразено с него възнаграждение. Съдът е изложил мотиви и относно дължимия ДДС в размер на 226 лв. Цитирал е относимата правна уредба и обосновал извод, че при присъждане на възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие от адвокат или адвокатско дружество регистрирано по ЗДДС, дължимото възнаграждение следва да включва ДДС. Съдът е преценил фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия от пълномощника на "Електроразпределение Север" АД и въз основа на тази преценка е приел, че материалният интерес по делото е 1356 лв., а претендираните разноски в размер на 446 лв. не са прекомерни, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Присъдил е и направените разноски за държавна такса в размер от 25 лв. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав преценява, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Основателността на иска по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което води до отхвърляне на предявения на това основание иск. По безспорен начин в производството пред първоинстанционния съд посочените предпоставки са установени от ищеца, върху който е доказателствената тежест. В съдебното производство по административнонаказателното дело пред районния съд са представени доказателства за осъщественото процесуално представителство. Безспорно от събраните доказателства в хода на развилото се пред Административен съд – София-град производство се установява, че дружеството-ищец е претърпяло вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на осъщественото процесуално представителство. Връзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. В Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС се приема безспорно, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар в производството по обжалване на наказателното постановление е пряка и непосредствена последица, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В цитираното Тълкувателно решение № 1/2017 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил доводите на ответника относно факта, че дружеството-ищец е разполагало с достатъчно специалисти – юрисконсулти, които биха могли да осъществят защитата му срещу наказателното постановление, поради което ползването на адвокатски услуги не било необходимо. Преценката на ищеца дали да ползва адвокатска защита или да използва назначените юрисконсулти е преценка по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Съдът правилно е приел за неоснователно искането на ответника на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за редуциране размера на претендираното обезщетение, като е счел, че в случая съобразно нормата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, този размер не бива да е по-малък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За пълнота на изложението следва да се посочи, че при уважаване на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът не може да го намали под минимума, предвиден в цитираната наредба, което е валидно и в случаите, в които направените съдебни разноски се претендират под формата на обезщетение за вреди от намаляване на имуществото. Определеният минимален размер на адвокатските възнаграждения представлява и гаранция срещу произволен субективизъм при преценка и уважаване на възражения за прекомерност, направени от страните по дадено дело. Доколкото в настоящия случай договореното и изплатено адвокатско възнаграждение е на минимума по тази наредба, не би могло да се приеме, че лицето - получател на адвокатската услуга не е положило дължимата грижа при уговарянето на размера му. От представените доказателства се установява, че е определен справедлив размер на възнаграждението, който се претендира като обезщетение. Той се явява в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждащото дружеството незаконосъобразно наказателно постановление. Искането за неговото намаляване под този размер е неоснователно предвид поетия ангажимент за защита, осъщественото процесуално представителство, извършените от адвоката действия и характера на спора по административнонаказателното дело. Уговореният размер се явява справедлив и обоснован, и съставлява вреда, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление. Относно довода на касатора касаещ включения ДДС в платеното адвокатско възнаграждение съдът намира възприетото в решението на първоинстанционния съд становище за правилно. Изводите на съда, че в случая обезщетението по ЗОДОВ следва да включва и начисления върху адвокатското възнаграждение ДДС са правилни. Доводите на КЕВР, че за "Електроразпределение Север" АД възниква право на приспадане на данъчен кредит са неотносими, тъй като при преценка размера на обезщетението за имуществени вреди съдът съобразява реално настъпилата имуществена липса в патримониума на увредения. Настъпили след осъществяване на фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ обстоятелства не са от естество да прекъснат вече развилата се причинно-следствена верига. При този изход на спора разноски за касационното производство се следват на "Електроразпределение Север" АД. КЕВР следва да бъде осъдена да заплати сума в размер на 396 лв. съобразно представените доказателства за извършването им. Предвид материалния интерес по спора, както и при отчитане на фактическата му и правна сложност, направеното от процесуалния представител на КЕВР възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,