Решение № 4440 от 4.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7919/2017 г.

Решение № 4440 от 4.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7919/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 41 от 30.05.2017 г., постановено по адм. д. № 108/2017 г. Административен съд - Ш. е отменил заповед за налагане на санкции № РД-09-94/20.03.2017 г. на директора на РЗОК - Ш., в частта за наложени финансови неустойки, както следва: по т. 59 за нарушение по чл. 238 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК за сумата от 300.00 лева; по т. 66 за нарушение по чл. 238, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК за сумата от 200.00 лева; по т. 69 за нарушение по чл. 238, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК за сумата от 200.00 лева; по т. 70 за нарушение по чл. 238, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК за сумата от 200.00 лева; по т. 71 за нарушение по чл. 238, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК за сумата от 200.00 лева; по т. 72 за нарушение по чл. 238, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК за сумата от 300.00 лева. В останалата част, с оспореното решение е отхвърлена жалбата на "МБАЛ - Ш." АД, против т. 1 - т. 58 включително, т. 60 - 62 включително, т. 63, т. 64, т. 65, т. 67, т. 68, т. 75, т. 73, т. 74 и т. 76 от заповед за налагане на санкции № РД-09-94/20.03.2017 г. на директора на РЗОК - Ш.. Осъдил е РЗОК - Ш. да заплати на "МБАЛ - Ш." АД направените по делото разноски в размер на 77.77 лева и "МБАЛ - Ш." АД да заплати на РЗОК - Ш., направените по делото разноски в размер на 1136.00 лева. Срещу това решение в отменителната част е подадена касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса - Ш., чрез пълномощника адв. Станчев с молба да бъде отменено в тази част, и вместо него първоинстанционната жалба да бъде отхвърлена изцяло. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция, заплатено от "МБАЛ - Ш." АД. Срещу решението в отхвърлителната част е подадена касационна жалба от "МБАЛ - Ш." АД с оплакване за неправилност на изводите на първоинстанционния съд досежно тази част от решението, с което приема заповедта на директора на РЗОК - Ш. за законосъобразна. Моли за отмяна на решението в отхвърлителната част и присъждане на разноски за двете инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за правилност и обоснованост на решението на Административен съд - Ш.. При постановяването му не е допуснато нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, шесто отделение, прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за частично основателна. С оспорената пред Административен съд - Ш. заповед за налагане на санкции № РД-09-94/20.03.2017 г., издадена от директора на РЗОК - Ш., на основание чл. 74, ал. 4 и ал. 5 от ЗЗО, чл. 270, ал. 1 и чл. 280, ал. 4 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК на "МБАЛ - Ш." АД са наложени 76 финансови неустойки в общ размер на 22 700.00 лева за следните нарушения: По т. 1 - т. 58 включително от заповедта са констатирани нарушенията по КП № 29 за 11 бр. ИЗ, КП № 16 за ИЗ № 11664/2016 г., ИЗ № 15570/2016 г. и ИЗ № 12672/2016 г. и по КП № 33 за 7 бр. ИЗ, състоящи се в това, че в двата екземпляра на направлението за хоспитализация за приемащ лекар е положен подпис от д-р Р. Х. - специализант по кардиология, който не е посочен в Приложение № 1 към Допълнително споразумение № 47/26.05.2016 г. към договор № 270305/24.02.2015 г. По КП № 29 за 6 бр. ИЗ, по КП № 33 за 6 бр. ИЗ и по КП № 36 за ИЗ № 13740/2016 г. е констатирано, че двата екземпляра на направлението за хоспитализация за приемащ лекар е положен подпис от д-р П. Н. - специализант по кардиология, която не е посочена в Приложение № 1 към Допълнително споразумение № 47/26.05.2016 г. към договор № 270305/24.02.2015 г. По КП № 20 за 7 бр. ИЗ, по КП № 33 за 9 бр. ИЗ, по КП № 16 за ИЗ № 15179/2016 г., ИЗ № 11852/2016 г. и ИЗ № 13862/2016 г. и по КП № 36 за ИЗ № 14525/2016 г. и ИЗ № 14520/2016 г. е установено, че двата екземпляра на направлението за хоспитализация за приемащ лекар е положен подпис от д-р Н. С. - специализант по кардиология, който не е посочен в Приложение № 1 към Допълнително споразумение № 47/26.05.2016 г. към договор № 270305/24.02.2015 г. Въз основа на тези данни, административният орган е приел, че е налице нарушение на установените изисквания за работа с медицинската документация по чл. 240 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК, поради което е наложил на лечебното заведение санкция "финансова неустойка" в размер на 300.00 лева за всяко нарушение. По т. 59 и т. 72 от оспорената заповед са констатирани нарушения, извършени по КП № 6 за ИЗ № 8910/2016 г. и по КП № 147 за ИЗ № 12344/2016 г., изразяващо се в това, че в двата екземпляра на Направление за хоспитализация (лечение по амбулаторни процедури) НХ МЗ-НЗОК бл. № 7, в част IV "Данни, попълнени при изписване на преминал през стационара" ЛЗ за извънболнична помощ с легла пациент", Блок "Валидиране на документа" по КП и АПр, не е положен подпис на лекуващ лекар. Въз основа на тези данни, директорът на РЗОК - Ш. е приел, че е допуснато нарушение на чл. 238 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК и е наложил санкция "финансова неустойка" в размер на 300.00 лева за всяко нарушение. По т. 60 от заповедта е прието, че е допуснато нарушение по КП № 7 за ИЗ № 9611/2016 г., тъй като в двата екземпляра на Направление за хоспитализация (лечение по амбулаторни процедури) НХ МЗ-НЗОК бл. № 7, в част I "Данни, попълвани от лекар/лекар по дентална медицина, издал направлението за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури", Блок "Изпраща се за прием", не е положен подпис на изпращащ лекар, като пациента е насочен за хоспитализация от МБАЛ - Ш. - д-р С. Г., която е и приемащ лекар. Посоченото нарушение е квалифицирано, като такова по чл. 238 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК и е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 300.00 лева. По т. 61 и т. 62 от оспорената заповед е констатирано, че по КП № 16 за ИЗ № 9409/2016 г. и по КП № 38 за ИЗ № 8831/2016 г., в двата екземпляра на Направление за хоспитализация (лечение по амбулаторни процедури) НХ МЗ-НЗОК бл. № 7, в част II "Данни, попълвани от лекар при първи преглед на болния в лечебното заведение", Блок "Приемащо лечебно заведение", не е попълнен реквизит "първи преглед - ден, месец, година". И по тези точки, директорът на РЗОК - Ш. е квалифицирал нарушението, като такова по чл. 238 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК и е наложил санкция "финансова неустойка" в размер на 300.00 лева за всяко нарушение. По т. 63, т. 64, т. 65, т. 67, т. 68 и т. 75 от заповедта е установено, че по КП № 39 за 4 бр. ИЗ в двата екземпляра на Направление за хоспитализация (лечение по амбулаторни процедури) НХ МЗ-НЗОК бл. № 7, в част IV "Данни, попълнени при изписване на преминал през стационара" ЛЗ за извънболнична помощ с легла пациент", Блок "Валидиране на документа" по КП и АПр, за лекуващ лекар се е подписал д-р П. Ш., за който е установено, че на датата на дехоспитализацията по отношение на четиримата пациенти, е имал почивен ден и няма положен подпис за извънреден труд. По КП № 78.1 за ИЗ № 9803/2016 г. в двата екземпляра на Направление за хоспитализация (лечение по амбулаторни процедури) НХ МЗ-НЗОК бл. № 7, в част IV "Данни, попълнени при изписване на преминал през стационара" ЛЗ за извънболнична помощ с легла пациент", Блок "Валидиране на документа" по КП и АПр, за лекуващ лекар се е подписала д-р Н. И., която на 19.06.2016 г. (деня на постъпването на ЗОЛ и деня, в който е починала), е имала почивен ден и няма положен подпис за извънреден труд. По КП № 219 за ИЗ № 8804/2016 г. в двата екземпляра на Направление за хоспитализация (лечение по амбулаторни процедури) НХ МЗ-НЗОК бл. № 7, в част IV "Данни, попълнени при изписване на преминал през стационара" ЛЗ за извънболнична помощ с легла пациент", Блок "Валидиране на документа" по КП и АПр, за лекуващ лекар се е подписал д-р Я. Я., за който е установено, че на датата на дехоспитализация на пациента, е имал почивен ден и не се е подписал за извънреден труд. Тези констатации са мотивирали административния орган да приеме, че е налице нарушение по чл. 241, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК и е наложил санкция "финансова неустойка" в размер на 300.00 лева за всяко нарушение. По т. 66 и т. 70 от заповедта административният орган е констатирал, че по КП № 39 за ИЗ № 11529/2016 г. в двата екземпляра на Направление за хоспитализация (лечение по амбулаторни процедури) НХ МЗ-НЗОК бл. № 7, в част III "Данни, попълвани при постъпване на пациент в лечебното заведение", Блок "Постъпил в лечебното заведение пациент", е попълнен некоректно реквизит "ИЗ № ". Същото е установено и по КП № 138 за ИЗ № 14124/2016 г. Това нарушение е квалифицирано от административния орган, като такова по чл. 238 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК и е наложил санкция "финансова неустойка" в размер на 200.00 лева за всяко нарушение. По т. 69 от административния акт е установено, че по КП № 113.2 за ИЗ № 8824/2016 г., в двата екземпляра на Направление за хоспитализация (лечение по амбулаторни процедури) НХ МЗ-НЗОК бл. № 7, в част I "Данни, попълвани от лекар/лекар по дентална медицина, издал направлението за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури", Блок "Пациент", е попълнено некоректно ЕГН на ЗОЛ. Това нарушение е квалифицирано като такова по чл. 238 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК и санкционирано с "финансова неустойка" в размер на 200.00 лева. По т. 71 от заповедта, директорът на РЗОК - Ш. е установил, че по КП № 143 за ИЗ № 12619/2016 г. в двата екземпляра на Направление за хоспитализация (лечение по амбулаторни процедури) НХ МЗ-НЗОК бл. № 7, в част IV "Данни, попълнени при изписване на преминал през стационара" ЛЗ за извънболнична помощ с легла пациент", Блок "Преминал през лечебното заведение пациент", е попълнен некоректно реквизит "дата и час на изписване/превеждане". Това нарушение също е квалифицирано по чл. 238 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК и е санкционирано с "финансова неустойка" в размер на 200.00 лева. По т. 73, т. 74 и т. 76 от заповедта е констатирано, че по КП № 185 за ИЗ № 11851/2016 г., по КП № 158 за ИЗ № 15239/2016 г. и по КП № 254 за ИЗ № 11616/2016 г., в двата екземпляра на Направление за хоспитализация (лечение по амбулаторни процедури) НХ МЗ-НЗОК бл. № 7, в част III "Данни, попълвани при постъпване на пациент в лечебното заведение", Блок "Постъпил в лечебното заведение пациент", липсва подпис на ЗОЛ, че е запознат с източника на финансиране и предстоящи процедури. Това нарушение е прието, че е такова по чл. 238 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК и е санкционирано с "финансова неустойка" в размер на 400.00 лева за всяка ИЗ. Административният съд е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, изготвен е в предвидената от закона писмена форма и не са допуснати административнопроизводствени нарушения, като обосновано са отхвърлени възраженията на дружеството досежно неприложимостта на чл. 280, ал. 4 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК, регламентираща, че след запознаване с протокола на Арбитражната комисия при "равен брой гласове", управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, може да наложи предвидените в Решението санкции. По отношение на приложението на материалния закон и съответствието на заповедта с целта на закона, съдът е приел, че по т. 59, т. 66, т. 69, т. 70, т. 71 и т. 72, административният акт противоречи на материалния закон. Извел е извод, че по т. 59 и по т. 72, неполагането на подпис на лекуващ лекар в двата екземпляра на направление за хоспитализация обр. 7, в действителност представлява нарушение по чл. 238 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК (Решението), според който "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ - НЗОК № 7), се изготвя съгласно изискванията и реквизитите, посочени в приложение № 1 към Решението, но същото представлява маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4.2 от ДР на Решението. В епикризата и в ИЗ - тата на двамата пациенти са вписани като лекуващи лекари и д-р Куздова и д-р Марчева, като същите са се подписали на посочените документи. Предвид това, че в епикризата, която се прилага към ИЗ, е посочено името на лекуващия лекар и тези документи са подписани от същия, за лечебното заведение, задължено да изготви медицинската документация в съответствие с Решението, не е съществувал проблем да въведат данните за лекуващия лекар на съответния пациент, поради което е изписана само фамилията и не е положен подпис. П. тези изводи, първоинстанционният съд е приел, че това нарушение покрива критериите за маловажен случай, а именно - техническа грешка при изготвяне на направлението бл. МЗ-НЗОК № 7, изразяваща се в липса на подпис на лекуващ лекар, но вписана фамилия на същия, като в останалата част на медицинската документация по отношение на тези пациенти е вписан и съответно положен подпис на лекуващ лекар. По т. 66 и по т. 70, решаващият състав е приел, че твърдяното от административния орган нарушение, досежно некоректно вписване на номера на ИЗ в направление за хоспитализация бл. МЗ-НЗОК № 7, представлява техническа грешка при изготвяне на направлението, което по силата на § 1, т. 4.2, б. "в" от ДР на Решението, представлява маловажен случай. В конкретни случай са сбъркани последните две цифри по едното ИЗ, а по другото е сбъркана само последната цифра, поради което при все, че останалите данни - име, ЕГН, КП по която е проведено лечение, както и всички останали реквизити на направлението са попълнени и съответстват на медицинската документация, административният орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 258, ал. 4 от Решението. По т. 69, първоинстанционният съд е изложил идентични, като горните мотиви, тъй като в ЕГН- то на пациента е сгрешена месеца на раждане, като са разменени двете цифри, което може да се приеме, като техническа грешка и да се приложи разпоредбата на чл. 258, ал. 4 от Решението. По т. 71 административният съд е приел, че навсякъде в медицинската документация часът на изписване е правилно отразен, поради което не става ясно, защо административният орган е приел, че некоректно е попълнен реквизитът "час на изписване". Относно датата е посочено, че и в ИЗ и в епикризата на пациента е посочена датата 12.08.2016 г., а само в направлението е посочена дата 12.10.2016 г., което също се приема за техническа грешка, тъй като в останалата медицинска документация е посочена правилната дата на изписване, вследствие на което директорът на РЗОК - Ш. е трябвало да приложи чл. 258, ал. 4 от Решението. За да отхвърли жалбата на МБАЛ - Ш. в останалата част, Административен съд - Ш. е изложил подробни мотиви за законосъобразност на административния акт в т. 1 - т. 58, т. 60 - т. 62, т. 63 - т. 65, т. 67, т. 68, т. 73, т. 74 и т. 76. По т. 1 - т. 58, съдът е приел, че специализантите, които са приели пациентите по КП № 16, КП № 29, КП № 33 и КП № 36, не фигурират в Приложение № 1 към индивидуалния договор на лечебното заведение, и въпреки че са включени в Приложение № 1а, е нарушена разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от Решението, според която медицинската документация - "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ - НЗОК № 7), се подписват само от лекари, включени в приложение № 1 към договора с изпълнителя на болнична помощ. Изискването е документите да се подписват само от лекари с придобита специалност, като в подкрепа на този извод е и чл. 17, ал. 2 от НРД МД 2015 г., според която лекари без придобита специалност могат да извършват дейности под ръководството и по разпореждане на лекар с придобита специалност, който извършва медицинска дейност в същото лечебно заведение по договор с НЗОК и носи отговорност за това. Това нарушение не покрива критериите за маловажен случай по § 1, т. 4.2, б. "в" от ДР на Решението, поради което административният орган правилно е наложил финансова неустойка в размер на 300 лева за всяко нарушение. По т. 60, съдът е приел, че правилно административният орган е наложил санкцията, предвид това, че са нарушени изискванията за работа с медицинска документация и като правна квалификация съставлява нарушение по чл. 238, ал. 1 от Решението. Неполагането на подпис на изпращащ лекар, когато пациентът е насочен за хоспитализация, в направление бл. МЗ-НЗОК № 7, противоречи на изискването на посочената норма, според която "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ - НЗОК № 7) се изготвя съгласно изискванията и реквизитите, посочени в приложение № 1 към Решението. В тази хипотеза правилно и законосъобразно е наложена финансова неустойка, тъй като нарушението не представлява явна фактическа грешка или маловажен случай, поради което заповедта в тази част е постановена в съответствие с материалния закон и неговата цел. По т. 61 и т. 62, първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването, тъй като непопълненият реквизит "първи преглед - ден, месец, година" се явява нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация и като правна квалификация съставлява нарушение по чл. 238, ал. 1 от Решението. И в тази хипотеза е прието, че не е налице маловажен случай или явна фактическа грешка поради което наложената финансова неустойка е законосъобразна. По т. 63 - т. 65, т. 67, т. 68 и т. 75, решаващият състав е мотивирал законосъобразността на административния акт, с това, че подписването за лекуващ лекар, в дните, когато по график, същият има почивен ден и няма положен подпис за извънреден труд, безспорно е нарушение на установената работа с медицинска документация по чл. 241, ал. 1 от Решението, поради което и наложената на основание чл. 261, ал. 1 и чл. 265, ал. 3 от Решението финансова неустойка за всяко нарушение в размер на 300.00 лева, съответства на материалния закон и неговата цел. Фактите, установени от административния орган, не са оспорени от лечебното заведение, а спорът е бил относно приложението на чл. 241, ал. 2 от Решението, според който лекар специалист, оказващ БМП по КП, АПр и КПр и посочен в приложение № 1, може да извършва тази дейност и извън часовете за работа в представения месечен график по чл. 148, т. 2 в същото лечебно заведение. По аргумент от чл. 241, ал. 1 от Решението, съдът е приел, че доколкото посочените в акта лекари не са били на работа по график, нито са полагали извънреден труд, същите са отсъствали поради "друга причина" по смисъла на чл. 241, ал. 1 от Решението, респективно не са имали право да подписват медицински и финансови документи, в т. ч. и направление, което се подписва при изписване на пациента, от което следва, че въпросните първични медицински документи са изготвени в нарушение на изискванията за документиране на медицинска дейност. В действителност в разпоредбата на чл. 241, ал. 2 от Решението е посочено, че специалистите могат да осъществяват дейност и извън работното време, но тази разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че няма пречка лекарят да полага извънреден труд извън часовете за работа в представения график, а доказателства за положен такъв на процесните дати не са представени. Предвид изложеното, заповедта и в тази част е приета за законосъобразна. По отношение на т. 73, т. 74 и т. 76, съдът е приел, че липсата на подпис на ЗОЛ в направлението за хоспитализация обр. 7 в част III, относно запознаване с източника на финансиране и предстоящите процедури, представлява нарушение по чл. 238, ал. 1 от Решението и наложената санкция се явява правилно наложена. Настоящата инстанция счита така постановеното решение за правилно в частта досежно изводите му по отношение на т. 59 - т. 76 от оспорения административен акт. Със заповед № РД-18-263/24.10.2016 г. директорът на РЗОК - Ш. е разпоредил да бъде извършена проверка на "МБАЛ - Ш." АД, с месторазположение гр. Ш., ул. "В. Априлов" № 63 със следните задачи: 1. Изпълнение на договорите за болнична медицинска помощ в съответствие с НРД МД за 2015 г. и Решението на НС на НЗОК; 2. Контрол на медицинската документация на пациенти по време на хоспитализацията. За резултатите от извършената проверка е съставен Протокол № VI-177-263/15.11.2016 г. и Доклад изх. № 21-03-335/23.11.2016 г., обективиращи посочените в заповедта за налагане на санкции констатации. В срока по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО, изпълнителят на медицинска помощ без да оспорва фактическите констатации по Протокола е възразил срещу част от заключенията в него пред Арбитражната комисия, която не е стигнала до решение, видно от Протокол № 3-2 от 12.12.2016 г., поради разделяне на гласовете на нейните членове - три "за" потвърждаване и три "против". Това императивно е налагало хипотезата на чл. 280, ал. 4 от Решението, едноличният административен орган да изложи самостоятелни съображения, след обсъждане на възраженията на "МБАЛ - Ш." ООД, защо приема, че констатираните с Протокола нарушения са извършени от лечебното заведение. Видно от заповед за налагане на санкции № РД-09-94/20.03.2017 г., издадена от директора на РЗОК - Ш. - предмет на съдебния контрол пред първоинстанционния съд, такива самостоятелни мотиви са изложени и са обосновали извод за съставомерност на извършеното по смисъла на чл. 8, ал. 2 от договора във връзка с Решението нарушения. Съответно на този извод и на основание чл. 55, ал. 1 от договора е определена санкция за всяко нарушение в размери от 200.00 до 400.00 лева или в общ размер на 22 700.00 лева. Няма спор от фактическа страна, че в резултат на проверката от лекари-контрольори и длъжностните лица от РЗОК - Ш. и НЗОК в медицинската документация на изпълнителя "МБАЛ - Ш." АД са констатирани 76 случая на нарушения по чл. 238, чл. 240 и чл. 241, ал. 1 от Решението, които са описани надлежно в Протокол № VI-177-263/15.11.2016 г. Настоящият състав, обаче, констатира, че установените нарушения по т. 1 - т. 58, касаещи нарушение по чл. 240 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК, състоящи се в това, че в двата екземпляра на направлението за хоспитализация са положени подписи от лекари-специализанти, а не от специалистите, посочени в Приложение № 1 от договора, са незаконосъобразни досежно размера на наложената на основание чл. 265, ал. 3 от Решението санкция в размер на 300 лева за всяко нарушение. В тази връзка се поставя въпросът - подлежи ли на съдебен контрол за законосъобразност размерът на наложената на съответното лечебно заведение имуществена санкция, когато този размер според договора с НЗОК, се определя по преценка на прилагащия санкцията орган. В процесния случай директорът на РЗОК - Ш. е квалифицирал извършените нарушения като такива, по чл. 240 от Решението, а именно Медицинската документация - "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ - НЗОК № 7) да се подписват само от лекари, включени в приложение № 1 към договора с изпълнителя на болнична помощ, поради което на основание чл. 265, ал. 3 от Решението, е приложил санкция в размер на 300 лева за всяко нарушение, т. е. размерът е по негова преценка, при условие, че посочената разпоредба предвижда, когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, да налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв. Неизпълнението на договорното задължение за водене и съхраняване на документацията по чл. 45, ал. 2 от договора с НЗОК и констатираното нарушение на чл. 240 от Решението налагат прилагането на санкциите в чл. 265, ал. 3 и ал. 4 от Решението. В случая имуществената санкция е определена по размер само по отношение на долна и горна граница, в рамките на която прилагащият санкцията орган преценява индивидуалния й размер. Независимо от договорния си характер имуществената отговорност на изпълнителя на болнична помощ се осъществява по административен ред. На основание чл. 75, ал. 1 от ЗЗО "МБАЛ - Ш." АД е подал възражение пред арбитражна комисия, която не се е произнесла с решение, поради равния брой на гласовете на членовете на комисията. В действителност в заповедта за налагане на санкции са изложени мотиви по отношение на констатираните от проверяващите нарушения, но досежно размера на финансовата неустойка по т. 1 до т. 58, касаещи един и същ вид нарушение за такъв голям брой случаи, липсват мотиви защо административният орган не е наложил най-ниския размер на неустойката, а е наложил 300 лева за всяко от 58-те нарушения на чл. 240 от Решението. Обстоятелството, че размерът на санкцията е в порядъка от долна до горна граница, не изключва съдебния контрол за законосъобразност. Изборът, който административният орган следва да направи в рамките на предоставената му възможност за оперативна самостоятелност при санкциониране, също следва да бъде мотивиран съобразно законоустановените правила. Задължение на прилагащия санкцията орган е да съобрази вида и размера на санкцията с тежестта на констатираното нарушение, неговата поредност, наличието на други нарушения или санкции и с решението на арбитражната комисия, ако спорът е отнесен към нея. Следователно съдебният контрол за законосъобразност в случаите, когато определянето размера на санкцията в долна и горна граница е предоставен на преценката на административния орган, следва да бъде осъществен. По тези съображения следва да се приеме, че в конкретния случай съдебният контрол за законосъобразността на заповед № РД-09-94/20.03.2017 г. на директора на РЗОК - Ш. не е осъществен в цялост в частта, касаеща размера на наложената санкция. Приемайки, че при определяне на размера на неустойката директорът на РЗОК - Ш. се е съобразил с тежестта на нарушението, тъй като е установено, че за проверявания период при хоспитализиране на 58 ЗЗОЛ, в двата екземпляра на направлението за хоспитализация са положени подписи от специализанти по кардиология, които не са посочени в Приложение № 1 към допълнително споразумение № 47/26.05.2016 г. към договор № 270305/24.02.2015 г., първоинстанционният съд е изложил мотиви само досежно това, че е допуснато нарушение и че то не може да се приеме като явна фактическа грешка по смисъла на чл. 265, ал. 3 от Решението, поради което е изложил, че наложената санкция от 300 лева за всяко от 58-те нарушения по чл. 240 от Решението, е законосъобразна. Тези изводи на Административен съд - Ш. са изложени формално, при което са в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Настоящата инстанция намира, че директорът на РЗОК - Ш. не е изложил необходимите фактически и прави основания за налагане на финансова неустойка в размер на 300 лева по отношение на всяко от констатациите по т. 1 до т. 58 от административния акт нарушения, които да дадат възможност на съда да извърши проверка за законосъобразност защо при толкова голям брой нарушение на чл. 240 от Решението, е наложена санкция в размер по-висок от долната граница, предвидена в чл. 265, ал. 3 от Решението. След като се касае за нарушение, за което е предвидена долна и горна граница размер на санкцията, по толкова много еднообразни случаи на допуснати нарушения, следва да се извърши преценка, с оглед принципът за съразмерност на санкцията с тежестта на извършеното нарушение, дали целите на наказанието няма да бъдат постигнати и с най-ниския законоустановен размер. Множеството нарушения са довели до голям размер на общата сума като санкция, което може да доведе до финансови затруднения за медицинското заведение, а не това е целта на закона. Касае се за нарушение, определено като нарушение на изискванията за работа с медицинска документация, което напълно покрива по съдържание дефиницията на нарушението по чл. 240 от Решението, за която е предвидена неустойка от 200 до 500 лева. От друга страна, когато се преценява тежестта на констатираното нарушение, следва да се вземе предвид дали то има и имуществени последици и да се съобразят настъпилите вреди. Финансовите неустойки, определени за неизпълнение на отделните договорни задължения и нормативната уредба, имат обезщетителна и санкционна функция. В процесния случай, не се констатира хипотеза на имуществени последици, а само допуснато нарушение, поради това, че в направлението за хоспитализация е допуснато полагане на подписи от специализанти по кардиология вместо от лекари-специалисти, посочени в Приложение № 1 към договора. Тъй като допуснатото нарушение касае 58 случая, решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлил жалбата на дружеството в тази част, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови отмяна на административния акт в тази част и връщане на делото като преписка на административния орган, който да прецени дали не е по-целесъобразно за тази многобройност на констатирани нарушение на чл. 240 от Решението, да се наложи най-ниската по размер от предвидените в чл. 265, ал. 3 от Решението финансова неустойка. В останалата част, решението на Административен съд - Ш. е правилно. Правилни са изводите на съда за маловажност на нарушенията по т. 59 и т. 72 от оспорената заповед, касаещ неполагане на подпис от лекуващ лекар в направлението за хоспитализация, блок "Валидиране на документа", за което административния орган е наложил санкция в размер на 300 лева за всяко нарушение. Съгласно чл. 238 от Решението "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ - НЗОК № 7), се изготвя съгласно изискванията и реквизитите, посочени в приложение № 1. Документите се попълват в два екземпляра, както следва: 1. регистрационните и медицинските данни в документа, необходими за насочване за хоспитализация, се попълват от лечебното заведение за извънболнична или болнична медицинска помощ или друго лечебно заведение; 2. регистрационните и медицинските данни в документа относно приемането за хоспитализация и болничното лечение на ЗОЛ се попълват от лечебното заведение; първият екземпляр на документа се изпраща заедно с финансовите отчетни документи в РЗОК, а вторият остава на съхранение в лечебното заведение. И в двата случая в епикризата и в ИЗ-то на пациентите е посочено името на лекуващия лекар и епикризите са подписани от този лекар и от началника на отделението. В направлението за хоспитализация фамилията на лекуващия лекар, съответства на данните в епикризите и в ИЗ-тата, поради което само липсата на подпис в направлението, не може да води до извод за извършено нарушение, което следва да бъде санкционирано. Пропускът на подпис върху направление бл. МЗ-НЗОК № 7 от лекуващия лекар може да се преодолее при съпоставка с данните в останалата медицинска документация, поради което, като е отменил заповедта в частта по т. 59 и т. 72, първоинстанционният съд е спазил материалния закон. Не съставлява нарушение, което подлежи на санкциониране и констатираното от административния орган в т. 66, т. 70, т. 69 и т. 71, касаещ в първите два случая грешка в изписването на № на историите на заболяването. В действителност, изискването на чл. 238 от Решението е медицинските документи да се изготвят съобразно изискванията и реквизитите в Приложение № 1, но съгласно § 1, т. 4.2 от ДР на Решението, техническата грешка се приема за маловажен случай по смисъла на чл. 258, ал. 4 от Решението. Техническата грешка при неправилно изписани една или две цифри от номера на ИЗ-то, при съответствие на всички останали данни за пациента и клиничната пътека, не може да доведе до санкция в размер на 200 лева, поради което правилно съдът е отменил и т. 66 и т. 70 от заповедта. Идентични са доводите и за нарушението по т. 69, в което е констатирана грешка в изписването на ЕГН на ЗОЛ, като са сменени цифрите на месеца на раждане. Допусната е техническа грешка при изписването на ЕГН на пациента в направлението за хоспитализация, което при обстоен преглед на медицинската документация дава информация за точните идентификационни данни на лицето, и обосновано е прието за маловажен случай от решаващия състав. Правилно е отменена и т. 71 от заповедта, тъй като съдът е констатирал, че е допусната техническа грешка при изписване само на датата на изписване на ЗОЛ, като часът, за който административният орган претендира, че е допуснато нарушение, е посочен идентично във всички медицински документи. Допуснатата техническа грешка обосновава приложението на § 1, т. 4.2 във вр. с чл. 258, ал. 4 от Решението, поради което като маловажен случай, не е следвало да бъде санкциониран. По отношение на останалите точки от заповедта - т. 60 до т. 62, т. 63 до т. 65, т. 67, т. 68, т. 73 до т. 76 от заповедта, настоящият състав намира, че са материално законосъобразни и лечебното заведение правилно е санкционирано за допуснатите нарушения. По т. 60 от заповедта, в направлението за хоспитализация, не е положен подпис на изпращащ лекар, а пациента е насочен за хоспитализация от д-р Граматикова от "МБАЛ - Ш." АД, която се явява и приемащ лекар. Правилно съдът е обосновал, че в случая е допуснато нарушение на чл. 238 от Решението, и не е налице маловажност на случая, нито сме в хипотезата на явна фактическа грешка, поради което материално законосъобразно е отхвърлил жалбата в тази част. По т. 61 и т. 62 от заповедта, констатираното неизписване на реквизита "първи преглед - ден, месец, година" от направлението за хоспитализация, също представлява нарушение на чл. 238 от Решението и правилно е санкционирано като нарушение в изготвянето на медицинската документация. Допуснатото нарушение по т. 63, т. 64, т. 65, т. 67, т. 68 и т. 75 от заповедта, състоящи се в подписването на медицински документи за изписване от лекуващ лекар, който в деня на дехоспитализацията е бил в почивен ден и не е полагал извънреден труд, обосновано е прието за нарушение на чл. 241, ал. 2 от Решението. Съгласно посочената разпоредба лекар специалист, оказващ БМП по КП, АПр и КПр и посочен в приложение № 1, може да извършва тази дейност и извън часовете за работа в представения месечен график по чл. 148, т. 2 в същото лечебно заведение. Тази разпоредба, обаче, следва да се тълкува във връзка с ал. 1, която предвижда, че лекар специалист, оказващ БМП по КП, АПр и КПр, който отсъства поради ползване на отпуск, заболяване, командировка или друга причина, няма право да извършва медицински дейности, свързани с лечението на пациенти, както и да подписва документи по чл. 190 НРД за медицинските дейности за 2015 г., първични медицински и финансови документи и епикризи за периода на отсъствието си. В случая няма данни лекарите, които са подписали документите за изписването на пациентите да се полагали извънреден труд в конкретните дни, поради което няма основание същите да подписват медицинска документация. Разпоредбата на чл. 241, ал. 2 от Решението следва да се тълкува, че лекарите, които са по график на работа в съответния ден, дори и след изтичане на часа, в който свършва графика, могат да извършват медицинска дейност. Почивният ден, правилно е приет, като "друга причина" по смисъла на чл. 241, ал. 1 от Решението, поради което при липса на маловажност, правилно съдът е отхвърлил жалбата в обсъжданите точки. По отношение на т. 73, т. 74 и т. 76 от заповедта, настоящият състав е съгласен с първоинстанционния съд, че са допуснати нарушения на чл. 238 от Решението, поради липса на ЗОЛ за запознаване с начина на финансиране и предстоящите медицински процедури. Тези данни се попълват при приемането на пациента в болничното заведение и се примат за съществен реквизит, чиято липса не може да се приеме за маловажност на случая. Допуснато е нарушение в изготвяне на медицинската документация, което правилно е санкционирано от административния орган. С оглед горното обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлил жалбата на болничното заведение срещу заповедта в частта по т. 1 до т. 58 и административния акт да бъде отменен в тази част и да се върне на административния орган, като преписка, който да се произнесе съобразно мотивите изложени в настоящото решение. В останалата част, решението по същество, като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, обжалваното решение в частта за разноските също следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което разноските да бъдат присъдени предвид отменената част на заповедта. Болничното заведение е извършило разноски в общ размер на 2441 лева, от които 50 лева държавна такса за първоинстанционното производство, 25 лева - държавна такса за касационното, 1211 лева - адвокатско възнаграждение за процесуална защита пред Административен съд - Ш. и 1200 лева - адвокатско възнаграждение пред настоящия съд. РЗОК - Ш. е заплатило разноски в общ размер 1236 лева, от които 1211 лева - адвокатско възнаграждение и 25 лева държавна такса за касационното производство. При така направените разходи и с оглед отменената част на административния акт, РЗОК - Ш. следва да заплати на "МБАЛ - Ш." АД разноски в размер на 2021,62 лева, а "МБАЛ - Ш." АД трябва да плати разноски на РЗОК - Ш. в размер на 212,35 лева. В тази връзка настоящата инстанция не споделя възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от лечебното заведение. Настоящият спор е с фактическа сложност, предвид множеството констатирани нарушения - 76 бр., голям обем от доказателства, като е налице и правна сложност с оглед липсата на съдебна практика по подобни казуси. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,