Решение № 8849 от 26.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4552/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. Иванова Вранеску от гр. София срещу решение 516 от 14.01.2020 г., постановено по адм. дело 5736/2019 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение. Касаторът твърди неправилност на оспорения съдебен акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, като ВАС, петчленен състав на І колегия обяви нищожността на оспорената разпоредба на чл. 40 от Наредба 1 от 09.02.2017г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт / приета с Решение на Пленума на ВСС , обективирано в Протокол 5 от 09.02.2017г. и обнародвана в ДВ бр.17 от 21.02.2017г./ или ,евентуално отмени същата разпоредба като незаконосъобразна. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, М. Иванова Вранеску не се явява, но депозира изготвени от нея писмени бележки по същество с доводи за основателност на касационната жалба, съответно неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. Касаторката се представлява от адв. Янев, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, подробно изложени в жалбата. Ответникът , Висш съдебен съвет, редовно призован, се представлява от юриск. Велинова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на обжалваното съдебно решения по съображения, изложени в писмен отговор на жалбата и устно в хода по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на І колегия, намира касационната жалба за допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения : С атакуваното решение, постановено в производство по чл. 185 и следващите от АПК, тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на М. Иванова - Вранеску за обявяване нищожност на чл.40 от Наредба 1 от 09.02.2017г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, приета с Решение на Пленума на ВСС , обективирано в Протокол 5 от 09.02.2017г. и обнародвана в ДВ бр.17 от 21.02.2017 г. /Наредбата/, евентуално- за отмяната му като незаконосъобразен. За да постанови този резултат, съдът е формирал извод за сезирането му с допустима жалба от лице с правен интерес от обжалване, доколкото М. Вранеску е действащ магистрат, участвал в конкурс за повишение в ГК на ВКС, обявен в ДВ бр.1/2018г., организиран по реда на тази Наредба, по който е проведен избор /Протокол 37 от 27.11.2018г., т.6 на ВСС/ и жалбоподателката не е повишена в длъжност съдия в ГК на ВКС поради попълване на местата. Разглеждайки жалбата по същество, тричленният състав на ВАС е приел същата за неоснователна. Според съда неоснователни са развитите от жалбоподателката доводи за нищожност на оспорената разпоредба от Наредбата. Същата наредба е издадена на основание чл.194г от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, с който законодателят е предоставил на Пленума на ВСС законовата делегация да определи редът за провеждане на конкурси и избор по раздели ІІ и ІІа от ЗСВ и съставянето на конкурсните комисии. ВАС е заключил, че, доколкото чл.1 от Наредбата урежда именно приложението на раздели ІІ и ІІа от ЗСВ , съставлява подзаконов нормативен акт, приет от компетентния за това съгласно чл.30, ал.2, т.17 от ЗСВ орган в рамките на предоставената му със закон материалноправна компетентност, разпоредбата на чл.40 от Наредбата като част от този подзаконов нормативен акт, не е нищожна. ВАС, осмо отделение е приел, че не е налице и евентуално твърдяната незаконосъобразност на разпоредбата на чл.40 от Наредбата. Същата наредба / в т.ч. и оспорената разпоредба от нея/ , освен приета от компетентен по закон орган и в рамките на предоставената му от законодателя материална компетентност, е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с действащите материалноправни разпоредби. При приемането й е спазена процедурата по чл.26-чл.28 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ - изработен е проект на Наредбата, публикуван на интернет страницата на ВСС в раздел Обществени консултации на 22.12.2016г.; предоставен е 30 дневен от публикуването му за обществено обсъждане; в този срок са постъпили становища от съдилища и прокуратури , само в две от които се съдържат възражения по текста на чл.40 от проекто-наредбата, същите становища са обсъдени от работната група и са отхвърлени с надлежна обосновка; при приемане на наредбата разпоредбата на чл.40 / изцяло съответстваща на чл.40 от проекта за наредба/, съобразно систематичното й място, е приета с единодушие; приложен е формуляр за частично въздействие според изискванията на чл.27 от ЗНА, както и доклад на работната група,ведно с финансова обосновка по см. на чл.28 от ЗНА. Според съда разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.2 от Наредбата кореспондират изцяло на нормата на чл.192, ал.1, изр. първо от ЗСВ,съгласно която конкурсната комисия класира кандидатите за повишаване в длъжност според резултатите от последната атестация и проверки от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към ВСС, данните от кадровите им дела и преценка на разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества. ВАС, осмо отделение е стигнал до извода, че, за да бъде обективна и справедлива посочената обща оценка, ал.3 на оспорената разпоредба на чл.40 от Наредбата урежда формирането й като средноаритметична от двете цифрови оценки по чл.40, ал.1 и 2, а в случаите на чл.189, ал.4 от ЗСВ- плюс оценката от писмения изпит. Според съда този начин на формиране на общата оценка не само,че не измества тежестта на критериите, а напротив гарантира, че ще бъдат взети предвид всички критерии, регламентирани в закона и приповторени в Наредбата. По горните съображения ВАС, осмо отделение е отхвърлил жалбата на М. Иванова Вранеску срещу разпоредбата на чл.40 от Наредба 1 от 09.02.2017г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, приета с Решение на Пленума на ВСС , обективирано в Протокол 5 от 09.02.2017г. и обнародвана в ДВ бр.17 от 21.02.2017 г. Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Правилен е решаващият извод на ВАС, осмо отделение за това, че обжалваната разпоредба на чл.40 от Наредбата не е нищожна на основанията, посочени от жалбоподателката.Обосновано съдът е приел, че Наредбата / в т.ч. и разпоредбата на чл.40 от същата/ са издадени от компетентен орган в рамките на законово делегираните му правомощия по чл.194 г от ЗСВ. Не може да се приеме за основателно твърдението на жалбоподателката, че с разпоредбата на чл.40 от Наредбата се въвеждат нови критерии за оценяване на кандидатите, непредвидени в чл.192 от ЗСВ, с което се определял не само редът, но и условията за провеждане на процесните конкурси. Посочените в чл.40, ал.2 от Наредбата критерии неправилно са назовани така. Същите съставляват по-скоро показатели, ориентиращи конкурсната комисия за рамките , в които следва да преценява проверените дела или преписки, която преценка именно съставлява част от посочените в чл.192 от ЗСВ критерии за извършване класиране на кандидатите. Липсва и съвпадение между критериите по чл.40, ал.2 от Наредбата и критериите по чл.198 и чл.199 от ЗСВ, приложими при извършване атестирането на магистрат, каквото съвпадение неоснователно релевира жалбоподателката. Основателен обаче е доводът на касаторката за неправилност на съдебното решение в частта му, в която ВАС е приел законосъобразност на разпоредбата на чл.40 от Наредбата като съответстваща на материалноправната разпоредба на чл.192 от ЗСВ. Неправилно както жалбоподателката, така и Пленумът на ВСС в чл.40, ал.1 , ал.2 , ал.3 и ал.4 от Наредбата приемат, че заложените в чл.192, ал.1, изр. първо от ЗСВ критерии за оценяване и класиране на кандидатите за повишаване в длъжност са общо четири, а именно : резултати от последното атестиране; резултати от проверките от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към ВСС; данните от кадровите им дела и преценката на разгледаните и приключени дела и преписки,избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите. Смисловото, граматическото и синтактично тълкуване на разпоредбата на чл.192, ал.1 от ЗСВ налагат извода за общо три критерия за класиране, а именно: първи критерий- резултатите от последната атестация и проверки от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет; втори критерий данните от кадровите дела на кандидатите и трети критерий : преценка на разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите. Именно на база тези три критерия следва да се формира общата оценка за притежаваните от кандидата професионални качества,като всеки един от трите критерия следва да има отделна и самостоятелна тежест в общата оценка. Основателни са оплакванията на жалбоподателката за незаконосъобразно групиране на критериите за оценяване и класиране, извършено с оспорената разпоредба от Наредбата, попадащо в противоречие с материалноправна разпоредба от по-висок ранг /чл.192, ал.1 от ЗСВ/ , което води, от своя страна, до изместване тежестта на всеки един критерий в общата оценка в противоречие с волята и целта на законодателя. На първо място незаконосъобразно в чл.40, ал.1 от Наредбата първият критерий за класиране по смисъла на чл.192, ал.1 от ЗСВ е разделен на два самостоятелни критерия : резултати от последното атестиране и резултати от проверките от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към ВСС. На следващо място- незаконосъобразно вторият самостоятелен критерий по см. на чл. 192, ал.1 от ЗСВ данни от кадровото дело на кандидата, е групиран в чл.40, ал.1 от Наредбата, наред с критерия резултати от последно атестиране и от проверки на по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към ВСС , като за двата критерия,вместо да се определи самостоятелна оценка, се определя една обща оценка. В този смисъл незаконосъобразно се поставя една обща оценка, средно аритметична на двата цифрови компонента по чл.40, ал.1 и ал.2 от Наредбата, вместо за всеки един от трите критерия по чл.192, ал.1 от ЗСВ да се поставя отделна оценка, а общата оценка да се формира като средно аритметично от трите самостоятелни оценки. Като е приел, че разпоредбата на чл.40 от Наредбата съответства на разпоредбата на чл.192, ал.1 от ЗСВ и не й противоречи, ВАС, осмо отделение е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и, вместо него, ВАС, петчленен състав на Първа колегия следва да постанови друго по същество, с което да отмени по жалба на М. Иванова Вранеску от гр. София като незаконосъобразна поради противоречието й с разпоредба от по-висок ранг разпоредбата на чл. 40 от Наредба 1 от 09.02.2017г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт / приета с Решение на Пленума на ВСС , обективирано в Протокол 5 от 09.02.2017г. и обнародвана в ДВ бр.17 от 21.02.2017г./, ведно със законните последици. Предвид изхода от спора, на жалбоподателката М. Иванова Вранеску следва да бъдат присъдени сторените от нея съдебни разноски за двете съдебни инстанции в размер общо на 290/двеста и деветдесет/ лв, от които :20 лв обнародване в ДВ, 70 лв ДТ за касационно обжалване и 200 лв адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, уговорено и реално заплатено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия