Решение № 11794 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4579/2009 г.

Решение № 11794 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4579/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 13 от 6.01.2009 год., постановено по адм. д. № 1726/06 год. Варненският окръжен съд, адм. отд., втори състав, е отхвърлил жалбата на "Бард" - ЕООД - гр. Добрич, представлявано от управителя Валентин Тодоров Атанасов, против Ревизионен акт № 08-00050 от 27.03.2006год., издаден от ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с решение № 286/25.05.2006 год. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - Варна сумата 1 223,44 лв. разноски по делото. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Бард" - ЕООД - гр. Добрич, представлявано от управителя Валентин Тодоров Атанасов чрез пълномощника му адв. Никола Камбуров. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския окръжен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи жалбата, като отмени обжалвания РА. Като алтернативно се прави искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Варненския окръжен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Варненският окръжен съд е отхвърлил жалбата на "Бард" - ЕООД - гр. Добрич, представлявано от управителя Валентин Тодоров Атанасов, против Ревизионен акт № 08-00050 от 27.03.2006 год., издаден от ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с решение № 286/25.05.2006 год. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 41 234,46 лв. и определени задължения по ЗДДС и ЗКПО и начислени лихви за забава. Първоинстанционният съд е описал подробно фактическата обстановка, установена по време на ревизията и изводите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните доставки. Описани са подробно и събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, както и е обсъдено заключението на допуснатата и изслушана съдебно-икономическа експертиза. След това в мотивите на решението окръжният съд е дал тълкуване на разпоредбите, регламентиращи възникването на правото на данъчен кредит, в това число и наличието на реални доставки като кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Съпоставяйки доказателствата по делото с даденото тълкуване на закона първоинстанционният съд е направил изводи, че наличните доказателства не дават възможността да бъде прието за доказано реалност на доставките по фактурите на "Клас 1974" - ЕООД и да са опровергани констатациите на ревизионния акт, че този доставчик няма техническа и кадрова обезпеченост да достави процесното количество слънчоглед. В тази връзка съдът не е дал вяра на показанията на двамата разпитани свидетели, тъй като въпросните доказателства се установяват с писмени доказателства. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по фактура № 1974/29.08.2005 год., издадена от "Зема" - ООД - гр. Търговище е прието, че с оглед не посочване на конкретни оплаквания в жалбата същата се явява неоснователна в тази си част. Решението на Варненския окръжен съд е правилно и законосъобразно. Основните оплакванията на касатора са за неправилно приложение на материалния закон. Навеждат се доводи, че неправилно окръжният съд е интерпретирал доказателства по делото, които установяват по несъмнен и категоричен начин реалността на извършените доставки от "Клас 1974"- ЕООД. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Правилно и в съответствие с установената съдебна практика е и даденото тълкуване на закона относно възникването на правото на данъчен кредит. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика "Клас 1974" - ЕООД, при която е установено, че същият е начислил данъка при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), същият е заплатен по ДДС-сметка, а като предходни доставчици са посочени четири физически лица, регистрирани като земеделски производители. Ревизиращият орган е извършил насрещна проверка и на последните, при което е установено, че същите са доставили на дружеството общо 170,17 тона слънчоглед, което е по-малко от общо доставените 479,27 тона. В хода на проверката физическите лица не са представили доказателства за притежавана зем. техника (изключая един брой трактор МТЗ-80), за закупени семена, торове, препарати и горива. В хода на проверката на прекия доставчик не са представени доказателства относно техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставката - налични сгради и техника за съхранение, транспорт, пътно-прехвърлителни бележки, кантарни бележки, транспортни документи и прочие. Предвид така установените обстоятелства органът по приходите е приел, че липсват доказателства за реалност на извършените доставки, което е липса на условие по чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.), респективно наличие на хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 4 от същия закон. По изложените по-горе мотиви окръжният съд е приел, че изводите на органа по приходите са правилни и законосъобразни на фактите, установени по време на ревизията и закона, и че тези изводи не се опровергават от ангажираните от жалбоподателя в хода на делото доказателства. Този извод на първоинстанционния съд е правилен и обоснован на фактите по делото и закона. Правилно е дадено тълкуване на нормите на ЗДДС (отм.) относно наличието на реална доставка като кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Ангажираните от касатора доказателства пред първоинстанционния съд действително доказват по несъмнен начин, че дружеството е извършило доставки на слънчоглед към "Слънчеви лъчи България" - ЕАД и "Топаз" - ЕООД, но тези доказателства не установят, че този слънчоглед е доставен от "Клас 1974" - ЕООД. И доколкото правото на данъчен кредит е обусловено от наличието на реална доставка, а не от извършените последващи действия от получателя по доставката, то правилно е прието от окръжния съд, че констатациите на органа по приходите за липса на реални доставки не са оборени. Това е така, тъй като правото на данъчен кредит се претендира по доставките на "Клас 1974" - ЕООД, а не по извършените последващи доставки. Правилата, регламентиращи тежестта на доказване в процеса, изискват от данъчно задълженото лице чрез пълно насрещно доказване чрез допустими доказателствени средства да установи наличието на всички кумулативни условия за възникване на правото на данъчен кредит, респективно липсата на хипотези по чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.). При преценка на така ангажираните доказателства окръжният съд е направил верен извод, че те не установяват реалност на доставките, т. е. не оборват констатациите на органа по приходите за липса на такива, а фактически установяват извършването на последващи доставки от дружеството, за които не може да се установи по несъмнен и категоричен начин, че се намират в логично-следствена връзка с доставките на "Клас 1974" - ЕООД. Анализът на представените многобройни писмени доказателства - л. 44 и сл. от делото налага изводът, че въпросният слънчоглед е закупуван от доставчика от трети лица, различни от тези, посочени от него при насрещната проверка, за които не е установено в хода на делото наличието на обстоятелствата, посочени в нормата на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.) - счетоводна отчетност, реалност на доставката и прочие. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставчика "Зема"-ООД, както и за определените задължения по ЗКПО (отм.) в касационната жалба не се правят оплаквания и с оглед на чл. 218, ал. 1 от АПК те не следва да бъдат обсъждани. След като е стигнал до същите изводи и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Варненският окръжен съд е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответната по касация дирекция разноски по делото (юрисконсултско възнаграждение) в размер на 1356,77 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,