Решение № 11926 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2030/2010 г.

Решение № 11926 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2030/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Образувано е по касационна жалба на Петър Методиев Мазноков, от гр. Петрич, срещу решение № 844/21.12.2009 г. по адм. дело № 992/2009 г. по описа на Административен съд - Благоевград. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на оспореното решение поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с приложимия материален закон - основания за касиране по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Претендира се отмяна на съдебния акт и на оспорената заповед. Ответникът - директор на ОДМВР Благоевград, не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока за касационно обжалване от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, съдът счете същата за основателна по същество. С оспореното решение Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на Петър Методиев Мазноков срещу заповед № 3158/12.10.2009 г. на директора на Областна дирекция (ОД) на МВР - Благоевград, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС; понастоящем заглавието изменено на "Закон за българските лични документи", ДВ, обн., бр. 82 от 2009 г.; текстът на чл. 76 ЗБДС при издаване на административния акт е в редакция, изм., ДВ - бр. 105 от 2006 г., преди изменението с ДВ, бр. 82/2009 г.), изразяваща се в забрана за напускане на страната и забрана за издаване на паспорт. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбоподателят е длъжник по изпълнително дело № 20097960400385, образувано от частен съдебен изпълнител № 796 с район на действие Окръжен съд - Благоевград, за задължения към физическо лице в големи размери - над 5 000 (пет хиляди) лева. Счел е, че директорът на ОДМВР - Благоевград е издал заповедта за налагане на ПАМ при наличие на законовите предпоставки за това, а именно - искане на частния съдебен изпълнител (ЧСИ), който е посочил, че жалбоподателят не е представил надлежно обезпечение за задължението и не притежава лично имущество, върху което да се насочи изпълнението. Прието е, че оспорената заповед е издадена от административния орган в условията на оперативна самостоятелност, при съблюдаване на задължението за уведомяване на адресата, т. е. спазени са административнопроизводствените правила за издаването й и същата е надлежно мотивирана с посочване на фактическите и правни основания за налагането на ПАМ в хипотезата на чл. 76, т. 3 ЗБЛД (отм.). Решението е неправилно. Съгласно нормата на чл. 76, т. 3 ЗБЛД (отм.) може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават на лица, които имат парични задължения в големи размери към български физически и юридически лица и към чуждестранни такива, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение. При това нормативно предписание, наличието на лично имущество, чиято парична равностойност надхвърля размера на съдебно установеното вземане, съставлява отрицателна предпоставка (правопогасяващ факт) досежно публичното право на административния орган да наложи ПАМ, обезпечаваща удовлетворяването на кредитора. За да отхвърли жалбата на Петър Методиев Мазноков, първоинстанционният съд е установил, че същият има съдебно установено парично задължение към българско физическо лице в размер на 36 417.55 лева, ведно със законната лихва, начиная от 15.09.2008 г. до окончателното й изплащане и 5% годишна лихва върху главницата, считано от 12.07.2007 г. до окончателното й изплащане, което попада в хипотезата на чл. 76, т. 3 (отм.), вр. с § 1, т. 5 ДР на ЗБЛД. При тези данни и без да изследва имущественото състояние на длъжника и възможността му да обезпечи вземанията, предмет на образуваното изпълнително производство, съдът е приел, че са налице условията за прилагане на ПАМ. С разпоредбата на чл. 76, т. 3 ЗБЛД законодателят е въвел хипотезата на налагане на ПАМ като средство за защита на кредитора относно негово законно и съдебно установено право. Гаранции за защита на длъжника от злоупотреба срещу правото му на придвижване са границите на правото на преценка на административния орган, а именно предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБЛД личното имущество да не покрива задължението и да не е представено надлежно обезпечение от длъжника. При тези законови изисквания за налагане на ПАМ е установен справедлив баланс между интересите на кредитора от удовлетворяване на вземането и на длъжника като адресат на ПАМ, чието право се ограничава само при посочените предпоставки и за срока до погасяване на задължението, като при промяна във фактическата обстановка същият разполага и с право да иска от административния орган отмяна на наложената ПАМ. Установеният баланс между законовите интереси на длъжника и кредитора е имплицитна защита срещу злоупотреба с право от страна на някой от тях и представлява гаранция срещу настъпването на вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В контекста на изложеното и с оглед съблюдаване на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК, по делото не са събрани доказателства дали длъжникът притежава имущество, годно да обезпечи паричното вземане. Описаният факт е правно значим за законосъобразността на акта за прилагане на ПАМ, поради което в съответствие със задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, съдът е следвало да укаже на страната - жалбоподател да ангажира доказателства за имотното си състояние. Допуснатото процесуално нарушение на правнорегламентираната дейност на първоинстанционния съд е довело до постановяване на съдебния акт при неизяснена фактическа обстановка, с оглед на което решаващият правен извод, че по отношение на Мазноков са били осъществени материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ, е неправилен. Нарушението е съществено, т. к. е пряко относимо към правилността на оспореното решение. При това положение касационно оплакване, че при произнасянето си Административен съд - Благоевград е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила се оправдава от фактическа страна. Незаконосъобразно съдът по същество е счел, че оспорената заповед е издадена след извършена обективна преценка на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Налице е релевираното с жалбата касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК, оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да установи посочените факти и в зависимост от това да се произнесе по законосъобразността на заповедта на директора на ОДМВР Благоевград. С оглед нормативно въведената с чл. 220 АПК забрана за установяване на нови факти от касационната инстанция и необходимостта от събиране на доказателства във връзка с посочените обстоятелства, Върховният административен съд не може да разреши за първи път материалноправния спор за законосъобразността на оспорения административен акт за налагане на ПАМ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,