Решение № 1776 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11216/2009 г.

Решение № 1776 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11216/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Манов, пълномощник на Васил Евтимов Георев от гр. Перник, ул. "Света Петка" № 66А, срещу Решение № 178/8.07.09 г. по адм. д. № 213/09 г. по описа на Административен съд - Перник с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Страхил Петров Георгиев и началника на РДНСК - Перник не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд - Перник е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора Георев срещу Заповед № ДК-02-Пк-26/22.10.07 г. на началника на РДНСК - Перник, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "лятна кухня", находяща се в УПИ ХIII-3551, кв. 51 по плана на гр. Перник, ул. "Света Петка" № 66А. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административният акт е издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е неправилно, постановено е при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. В хода на административната преписка, при съставяне на Констативни актове № № П-94/06-I/04.10.07 г. и П-94/06-II/04.10.07 г., е направена констатация, възприета и в мотивите на оспорената заповед, че строежът е извършен през 1985 г. При това установяване, с оглед императивния характер на разпоредбата на § 16, ал. 1 ПРЗУТ съдът е следвало в унисон и с вменените му със също императивната разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК задължения да изясни с допустими доказателствени средства въпросът досежно търпимостта на строежа, респ. бил ли е допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му и въз основа на категорични установявания в тази насока да се произнесе по законосъобразността на оспорената от касатора заповед. Нарушението на цитираното съдопроизводствено правило е довело до необосновани и в нарушение на материалния закон правни изводи, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При възприемане извода относно хода на производството касационната инстанция, като взе предвид, че първоначално постановеното по спора решение е обезсилено като недопустимо намира, че е налице хипотезата по чл. 222, ал. 2 АПК, а не тази по чл. 227, ал. 1 АПК, изискваща повторна отмяна на първоинстанционното решение. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение