Решение № 3839 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10896/2021 г.

Решение № 3839 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10896/2021 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Тарамекс" ЕООД и В. Г., чрез адв. Проданова като процесуален представител, срещу решение № 1537 от 22.07.2021 г., постановено по адм. дело № 937/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена молбата им за допълване на решение № 915 от 29.04.2021 г., поправено с решение 1240 от 18.06.2021 г. по същото дело. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторите твърдят, че липсва произнасяне по искането им за обявяване на нищожността на административния акт в цялост, предявено с оспорването пред административния съд. Претендира се отмяната му и връщане на делото за постановяване на допълнително решение по цялото искане, както и присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът – Общински съвет Пловдив, чрез пълномощника си адв. Илиева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за присъждане на разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 във вр. с чл. 176, ал. 2, изр. 3 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на "Тарамекс" ЕООД и В. Георгиев с искане за прогласяване на нищожността на решение № 14 от протокол № 2 от 30.01.2020 г. на Общински съвет – Пловдив, с което е одобрен подробен устройствен план – план за регулация (ПУП-ПР) на "Пета градска част" на гр. Пловдив с правила и нормативи за прилагане на плана и планове-схеми: комуникационна-транспортна схема и трансформация на собствеността, а алтернативно – за отмяната му като незаконосъобразен в частта, засягаща оспорващите относно поземлен имот (ПИ) с идентификатор 56784.506.548 по кадастралната карта на гр. Пловдив. Постановено е определение № 974 от 24.06.2020 г., с което е определен предмета на делото на основание чл. 218, ал. 3 ЗУТ, а именно: оспорването на посоченото решение на Общински съвет – Пловдив в частта му относно ПИ с идентификатор 56784.506.548. С решение № 915 от 29.04.2021 г., поправено с решение № 1240 от 18.06.2021 г. в производство по реда на чл. 175 АПК, административният съд оставя без разглеждане като недопустима жалбата на В. Г. срещу оспорения административен акт в частта относно относно ПИ с идентификатор 56784.506.548, прекратява производството по делото по отношение на него, отменя решение № 14, прието с протокол № 2/30.01.2020 г. на Общински съвет - Пловдив, в частта относно определения предмет на делото и отхвърля искането на "Тарамекс" ЕООД за присъждане на разноски за първоинстанционното производство. В мотивите на съдебния акт е прието, че за оспорващия В. Г. не е налице правен интерес да обжалва административния акт, тъй като не ангажира доказателства, че е носител на ограничено вещно право върху имот, непосредствено засегнат от предвижданията на оспорения ПУП - ПР, т. е. не попада в кръга на заинтересованите лица по чл. 131, ал. 2 ЗУТ. След подадена от жалбоподателите молба с искане за допълване на решение № 915 от 29.04.2021 г. за произнасяне по оспорването им в цялост, е постановено обжалваното пред настоящата инстанция решение. С него искането е отхвърлено като неоснователно. За да постанови този резултат, съдът приема, че в решението, чието допълване се претендира, изцяло е изразена формираната от него воля и не е налице непълнота в съдебния акт, подлежаща на допълване по реда на чл. 176 АПК. Излага съображения, че предметът на спора е определен изрично с определението по чл. 218, ал. 3 ЗУТ, което не е обжалвано по предвидения за това ред. Извежда извод, че при влязъл в сила съдебен акт, определящ предмета на контрол за законосъобразност по делото, произнасянето му извън този обхват е "свръх петитум" и би било недопустимо. В тази връзка приема искането за допълване на решението за неоснователно. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Според чл. 176, ал. 1 АПК съдът може да допълни постановеното решение, когато не се е произнесъл по цялото оспорване. Обхватът за произнасяне е детерминиран от предявената жалба съобразно посочената в нея претенция. В първоначалната жалба до съда е заявена нищожност на административния акт и алтернативно - отмяната му като незаконосъобразен по отношение на конкретен поземлен имот. В хипотезата на претендирана унищожаемост на оспореното решение за одобряване на ПУП - ПР в посочената част съдът е обвързан от така направеното искане, което включва и служебна проверка на акта на всички основания по чл. 146 АПК, респ. и относно неговата валидност. В случая такава преценка е извършена по жалбата на първия жалбоподател, приета за допустима, като са изложени аргументирани съображения относно компетентността на органа, постановил оспореното решение на общински съвет Пловдив. След като жалбата на "Тарамекс" ЕООД е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ и липсва искане за отмяна на целия административен акт, то съдът се произнася съобразно претендирата в оспорването незаконосъобразност на същия в частта по отношение на ПИ с идентификатор 56784.506.548. По този начин е определен и предмета на делото с нарочно определение по чл. 218, ал. 3 ЗУТ. Съдът е обвързан от така определения обхват на спора, което не изключва произнасянето му с крайния си акт по допустимостта на оспорването на втория жалбоподател съобразно данните по делото за липса на установени вещни права спрямо посочения поземлен имот. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че разпоредбата на чл. 218 ЗУТ не е спазена. Постановеното съгласно ал. 3, изр. 1 на същата норма определение е надлежно съобщено на жалбоподателите. То не е оспорено от тях по реда на глава тринадесета от АПК, поради което е влязло в сила. При това положение липсва друга заявена претенция в оспорването, по която съдът да дължи произнасяне с допълнително решение съгласно чл. 176, ал. 1 АПК. Предвид изложеното обжалваното решение, с което е отхвърлено подаденото искане на това основание, е правилно. Не са налице сочените от касаторите основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Ответникът претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, но предвид липсата на представени доказателства за извършването на такива, искането се явява неоснователно. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение