Решение № 2791 от 8.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11691/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от Директор на ТП на НОИ София -град, против Решение 4836/17.07.2023г. и касационна жалба от Б. Борисов, подадена чрез адв.Проминска, против Решение 5711/28.09.2023г., и двете постановени по адм. д. 1404/2023г. на Административен съд София- град. С Решение 4836/17.07.2023г., постановено по адм. д. 1404/2023г. на Административен съд София- град е отменено Решение 2153-24-9/11.01.2023г. на Директора на ТП на НОИ София- град и е прогласена нищожността на разпореждане [номер]/86 от 22.11.2022г. на длъжностното лице по Пенсионно осигуряване , а преписката е върната на Директора на ТП на НОИ София град за произнасяне по молбата на Б. Борисов от 20.10.2022г., адресирана до ТП на НОИ, за възобновяване на административното производство по подадено от него заявление 2113-21-1068/04.02.2019г. С Решение 5711/28.09.2023г., по същото дело Административен съд София- град е отхвърлил искането на Б. Борисов, подадено чрез адв. Проминска за допълване на Решение 4836/17.07.2023г. постановено по адм. д. 1404/2023г. на Административен съд София- град. С жалбата от Директор на ТП на НОИ София-град се претендира неправилност на съдебното решение. Твърди се, че направените от съда изводи са несъответни на събраните по делото доказателства. Излагат се доводи за доказаност на проведеното в първоинстанционното производство оспорване по реда на чл. 193 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК на истинността на записите в Трудова книжка 301/09.07.1979г., Обр. УП-3 08/06.02.2013г. и обр. УП-2 09/06.02.2013г., относно положения от Б. Борисов труд. Твърди се допуснато от съда нарушение на разпоредбата на чл. 104, ал.10 от КСО, съдържаща императивна забрана за доказване на категорията труд със свидетелски показания. Като необоснован се определя изводът на съда, че в леярския цех на Бусер-София ЕООД се е осъществявала дейност по леярско производство на черни метали, въпреки, че в предмета на дейност на предприятието, с оглед Решение 2/ 02.05.1992г. по гр.д 14380/1991г., такава не е определена. На второ място се акцентира върху обявената с решението нищожност на разпореждане [номер]/86 от 22.11.2022г. на длъжностното лице по |Пенсионно осигуряване , като се претендира несъответност на този извод на съда, с приложените по делото и неоспорени писмени доказателства. Претендира се процесното административно производство да е започнало по подадено от Б. Борисов заявление за отпускане на пенсия от 24.10.2022г., с приложени нови доказателства и се сочи дължимост за извършване преценка на същите към датата на подаване на съответното заявление. Сочи се необоснованост на оспореното съдебно решение и постановяването му в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, относими към касационните основания по чл. 209, т.3 от АПК, като се претендира отмяна на оспорения акт и отхвърляне жалбата на Б. Борисов срещу процесните административни актове. Иска се присъждане на разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба- Б. Борисов, чрез процесуален представител адв. Проминска, в писмен отговор излага просторни доводи за неоснователност на касационната жалба, като иска същата да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. В подадената касационна жалба от Б. Борисов, чрез адв. Проминска, против Решение 5711/28.09.2023г., по адм. д. 1404/2023г. на Административен съд София- град са изложени твърдения за неправилност на допълнителното решение. Иска се отмяна на същото и присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба- директор ТП на НОИ София град, не дава становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба на директора на ТП на НОИ София град за подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, предвид което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се приема за основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-24-9/11.01.2023г. на Директора на ТП на НОИ София- град и потвърденото с него разпореждане [номер]/86 от 22.11.2022г. на длъжностното лице по Пенсионно осигуряване , с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Б. Борисов, по заявление от 04.02.2019г., на основание чл. 68, ал.1 и 2 от КСО, поради липса на изискуемия осигурителен стаж от 38 години и 08 месеца и възраст 64 години и 02 месеца за 2019 година, както и на основание чл. 69 б, ал.1 от КСО, тъй като не отговаря на изискването за 10 години осигурителен стаж, положен при условията на първа категория труд. С Решение 4836/17.07.2023г., постановено по адм. д. 1404/2023г. на Административен съд София- град е отменено Решение 2153-24-9/11.01.2023г. на Директора на ТП на НОИ София- град и е прогласена нищожността на разпореждане [номер]/86 от 22.11.2022г. на длъжностното лице по Пенсионно осигуряване, а преписката е върната на Директора на ТП на НОИ София град за произнасяне по молбата на Б. Борисов от 20.10.2022г., адресирана до ТП на НОИ, за възобновяване на административното производство по подадено от него заявление 2113-21-1068/04.02.2019г. За да постанови този резултат, Административен съд София- град е приел, че оспореното пред него Решение 2153-21-9/11.01.2023г. на Директора на ТП на НОИ София- град е постановено в нарушение на материалния закон, с оглед обстоятелството, че оставеното в сила разпореждане [номер]/86 от 22.11.2022г. на длъжностното лице по Пенсионно осигуряване е нищожно. Други аргументи обосноваващи материалната незаконосъобразност на Решение 2153-24-9/11.01.2023г. на Директора на ТП на НОИ София- град не са изложени в оспорения съдебен акт. В последния липсва анализ на посочените от органа аргументи за отказ да се отпусне лична пенсия за осигурителн стаж и възраст на Борисов по реда на чл. 68, ал.1 и ал.2 от КСО и чл. 69б от КСО. Направеният от първоинстанционния съд извод за нищожност на разпореждане [номер]/86 от 22.11.2022г. на длъжностното лице по Пенсионно осигуряване се основава на установената по делото фактология за наличие на подадено от Б. Борисов заявление 2113-21-1068/04.02.2019г. за отпускане на ЛПОСВ, по което длъжностното лице по Пенсионно осигуряване се е произнесло с отказ, обективиран в разпореждане [номер]/248 от 29.11.2019г. Съдът е установил и наличие на последващо издадено разпореждане на органа по Пенсионно осигуряване с [номер]/5 от 17.01.2020г., след представени допълнителни доказателства, а именно обр. УП-3 и обр. УП- 2, с което отново е било отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал.1 и ал.2 и чл. 69б, ал.1 и ал. 2 от КСО. Установено е, че това разпореждане не е оспорено по административен и съдебен ред и същото е влязло в сила, най- късно към 16.01.2020г. Първоинстанционният съд е отчел наличната по административната преписка молба от Б. Борисов от дата 20.10.2022г. за изменение на разпореждане [номер]/5 от 17.01.2020г. и постановения с него отказ да се отпусне ЛПОСВ, с оглед представените към молбата заверени преписи от съдебно решение на СГС, влязло в сила, с което е потвърдено съдебно решение на СРС- 78 състав, по Гр.Д. 48570/2020г., с което се признава по реда на чл. 3, ал.1 от ЗУТОССР положения от Борисов труд в периода 1980-1996г., както и направеното с молбата искане за отпускане на пенсия за ОСВ, считано от датата на подаване на заявлението от 04.02.2019г. Възприел е, че оспореното пред него разпореждане е издадено именно с оглед на тази молба, а не по повод последващото Заявление 2113-21-8087/24.10.2022г. за отпускане на ЛПОСВ, предвид обсъдените от пенсионния орган релевантните към спора фактически обстоятелства именно към дата 04.02.2019г. /датата на първоначалното заявление за отпускане на ЛПОСВ/ и е посочил, че правилно е била определена действителната воля на лицето да се възобнови производството по подадено от него заявление 2113-21-1068/04.02.2019г. за отпускане на ЛПОСВ. Предвид така установената последнователност на издадените от органа по пенсионно осигуряване административни актове, Административен съд София град е анализирал разпоредбата на чл. 99, ал.1 от АПК, като е възприел тезата, че производството по заявлението на жалбоподателя от 04.02.2019г. може да бъде възобновено само въз основа на изричен акт, постановен от по- горестоящия административен орган, в случая Директор ТП на НОИ, а не и мълчаливо, предвид което е стигнал до извод за недопустимост на произнасянето на пенсионния орган с разпореждане [номер]/86 от 22.11.2022г., с което се отказва отново отпускане на ЛПОСВ, при наличие на влязло в сила друго разпореждане в същия смисъл и е посочил, че последното обоснова необходимостта от прогласяването му за нищожно. Така изложените правни изводи на ревизираната съдебна инстанция, не се споделят от настоящият тричленен състав на Върховен административен съд. На първо място следва да се отбележи, че в процесния случай следва да се съблюдават освен общите разпоредби на АПК приложими по отношение на предпоставките за образуване, прекратяване, възобновяване и произнасяне в хода на административните производства, но и тези на Кодекса за социално осигуряване, явяващи се специални към АПК и уреждащи особените производства по процесната материя. В разпоредбата на чл. 99 от КСО се съдържа специална регламентация относно органа оправомощен да отмени или измени влязло в сила разпореждане, постановено в производство по заявление за отпускане на ЛПОСВ, както и условията, при които е допустимо да се разгледа такова искане по същество. Видно от ал. 1 на чл. 99 от КСО, искането за отмяна или изменение на влязло в сила разпореждане за отпускане на ЛПОСВ, каквото се явява разпореждане [номер]/5 от 17.01.2020г., следва да се разгледа именно от пенсионния орган издал съответното разпореждане по чл. 98 от КСО. Видно от подадената от Б. Борисов молба от 20.10.2022г. отправеното до органите на ТП на НОИ искане е за отмяна или изменение на разпореждане за отказ да се отпусне ЛПОСВ по подадено от лицето заявление от 04.02.2019г. В този смисъл изводът на ревизирания съд за недопустимост на произнасянето на пенсионния орган с разпореждане [номер]/86 от 22.11.2022г. се явява несъответен на материалния закон. Цитираното разпореждане е било постановено предвид подадената от жалбоподателя молба да бъде отменено или изменено, влязлото вече в сила разпореждане за отказ да се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст от 2020г., произнесено в производството по подаденото от лицето заявление през 2019г., която подлежи на разглеждане по реда на чл. 99 от КСО, а не по реда на чл. 99 от АПК, както неправилно е възприето от ревизирания съд. Макар и процесното разпореждане [номер]/86 от 22.11.2022г. да не съдържа изричен диспозитив, за отказ да се измени или отмени влязлото в сила предходно разпореждане и макар отново да съдържа изрично волеизявление на органа за отказ да се отпусне пенсия за ОСВ, същото напрактика представлява произнасяне именно в духа на поисканото с молбата изменение на същото. В действителност след подаване на молбата от 20.10.2022г., по пенсионното досие на жалбоподателя е приложено заявление за отпускане на пенсия с вх. 2113-21-8087/24.10.2022г., ведно с приложени към същото нови писмени доказателства, но последното не е било оценено от пенсионния орган, като такова иницииращо ново производство и тази му воля ясно личи от съобразените в обжалваното разпореждане фактически обстоятелства, относими към датата на първоначално подаденото от лицето заявление за отпускане на пенсия за ОСВ през 2019г., както правилно е посочено в мотивите на оспореното съдебно решение. В този смисъл правилни са разсъжденията на първоинстанциионния съд, относно значимостта на възприетата от органа воля на Б. Борисов за иницииране на ново произнасяне на органа по заявление 2113-21-1068/04.02.2019г. за отпускане на ЛПОСВ, обективирана в молба от 20.02.2022г., но неправилни са изводите, че не е в компетентността на пенсионния орган да се произнесе с акт, от естеството на постановения такъв по тази молба. Ето защо процесното разпореждане [номер]/86 от 22.11.2022г. не се явява нищожен административен акт, до какъвто неправилен извод е достигнала ревизираната съдебна инстанция и само на това основание в отменила Решение 2153-24-9/11.01.2023г. на Директора на ТП на НОИ София- град . В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е изложил съображения по законосъобразността на Решение 2153-24-9/11.01.2023г. на Директора на ТП на НОИ София- град и потвърденото с него разпореждане [номер]/86 от 22.11.2022г., относими съм материално правните предпоставки за отпускане ЛПОСВ при условията на чл. 68, ал.1 и ал.2 от КСО и чл. 69б от КСО, поради което касационната инстанция не може да осъществи контрол по отношение на изводите му в тази насока. С оглед горното обжалваното решение като неправилно ще следва да бъде отменено, като при условията на чл. 222, ал.2, т.1 от АПК делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия административен съд, който да се произнесе по законосъобразността на Решение 2153-24-9/11.01.2023г. на Директора на ТП на НОИ София- град и потвърденото с него разпореждане [номер]/86 от 22.11.2022г. За пълнота на процесното изложение следва да се посочи, че с оглед влязлото в сила на 22.07.2022г. решение на СРС по гр. дело 48570/2020г., с което е признато за установено, на основание чл. 3, ал.1 от ЗУТОССР по иск на Б. Борисов срещу ответника НОИ - Териториално поделение София-град, че ищецът е работил по трудов договор за периода 01.06.1980г. - 31.12.1996г., с прекъсване за отбиване на редовна военна служба през периода 26.03.1981г. - 31.03.1983г., последователно на длъжностите леяр, стругар-формовчик, леяр- формовчик при работодател, който се реорганизирал и сменял наименованието си, както следва: ППРЧНО Бусер - гр. София, Оптичен завод - гр. София, ДСО Металокерамика , ПМК Люлин , ДФ Бусер - София , Бусер - София ЕООД, този въпрос не подлежи на пререшаване в хода на проведеното пред органа административино производство, нито на инцидентно оспорване в хода на съдебното производство. По този въпрос е налице вече формирана сила на присъдено нещо и административните и съдебните органи следва да се съобразят с посочените в диспозитива на решението обстоятелства, без същите да бъдат подлагани на допълнителен анализ и контрол. Следва да се посочи, че с оглед събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се установява, че както в производството пред пенсионния орган, развило се с оглед подадената от Борисов молба от 20.10.2022г., така и в производството по оспорване разпореждането на пенсионния орган , постановено след тази молба, процесните периоди от 01.06.1980г. - 31.12.1996г., с прекъсване за отбиване на редовна военна служба през периода 26.03.1981г. - 31.03.1983г. са взети предвид като трудов стаж, положен от Б. Борисов при работодател, който се реорганизирал и сменял наименованието си, както следва: ППРЧНО Бусер - гр. София, Оптичен завод - гр. София, ДСО Металокерамика , ПМК Люлин , ДФ Бусер - София , Бусер - София ЕООД, при условията на трета категория труд. Предвид последното спорът между страните се свежда до това законосъобразно ли не е бил зачетен осигурителен стаж от първа категория труд по представените от жалбоподателя документи за осигурителен стаж УП 2 и УП -3, както и трудова книжка, приет с цитираните по горе съдебни решения за придобит при последователното изпълнение на длъжностите леяр, стругар-формовчик, леяр- формовчик за периода 01.06.1980г. - 31.12.1996г., с прекъсване за отбиване на редовна военна служба през периода 26.03.1981г. - 31.03.1983г. Правилно и съобразно съдопроизводсвтените правила при така очертания правен спор, ревизираната съдебна инстанция е допуснала в хода на съдебното дирене изготвянето на съдебно- техническа експертиза, предвид обстоятелството, че е от естеството на специални знания определянето вредността и тежестта на упражнявания от жалбоподателя труд и сравняването на същия по вредност и тежест с труда на лицата по т. 4а, буква н от Правилника за категоризацията на труд и пенсиониране. Неоснователни са касационните възражения за допуснато от съда процесуално нарушение, с оглед нарушение на забраната на чл. 104, ал. 10 от КСО за установяване категорията труд със свидетелски показания. Събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства правилно са били ценени с оглед условията, при които е работил жалбоподателя, естеството на работа и продължителността на работния ден. Относно откритото по реда на чл. 193 от ГПК производство за оспорване верността на записите в трудова книжка, обр. УП -2 и обр. УП-3, настоящият съдебен състав намира същото за недопустимо, предвид че същите обстоятелства са били предмет на анализ в протеклото пред гражданските съдилища производство по чл. 3, ал.1 от ЗУТОССР, по което е налице формирана сила на присъдено нещо. Последващият контрол на същите обстоятелства с инцидентен установителен иск, какъвто в действителност се явява този по чл. 193 от ГПК, в хода на съдебното дирене пред ревизираната съдебна инстанция е недопустим. Последното процесуално нарушение, обаче не следва да се счита за съществено доколкото не е довело до правни изводи различни от тези, който ще следват, ако същото не беше допуснато. Отделно от изложеното, съдът намира подадената от Б. Борисов касационна жалба против допълнително Решение 5711/28.09.2023г., по адм. д. 1404/2023г. на Административен съд София- град за процесуално допустима, но разгледана по същество за неоснователна. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките по смисъла на чл. 176, ал.1 от АПК за допълване на Решение 4836/17.07.2023г. постановено по същото дело. С допълнителен съдебен акт по реда на чл. 176 от АПК, съдът се произнася когато, диспозитивът на постановения съдебен акт не обхваща цялото оспорване и част от спора остава висящ. В процесния случай, се иска допълване на съдебното решение с изрично произнасяне относно приетата от съда категория на труда положен от Борисов за периода от 1980г. до 1998г, което произнасяне не може да бъде предмет на диспозитива на решението, както правилно е посочила ревизираната съдебна инстанция. Ето защо правилно и законосъобразно искането по чл. 176 от АПК на Б. Борисов е било отхвърлено, което предопределя и законосъобразността на оспореното с процесната касационна жалба Решение 5711/28.09.2023г., по адм. д. 1404/2023г. на Административен съд София- град и същото следва да бъде оставено в сила. По исканията на страните за присъждане на разноски по касационната жалба на Директор на ТП на НОИ София град ще следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото - чл. 226, ал. 3 от АПК. По касационната жалба на Б. Борисов, с оглед резултата от оспорването, разноски се дължат на ответника по същата, но предвид липсата на направено искане от последния, съдът не дължи произнасяне в тази насока. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,