Решение № 16498 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2437/2018 г.

Решение № 16498 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2437/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Национална агенция за приходите – гр. София чрез процесуалния й представител ст. юрк. Е. Егов против решение № 14 от 17.01.2018 г., постановено по адм. д. № 369/2017 г. по описа на Административен съд – Ямбол. С обжалваното съдебно решение НАП е осъдена да заплати на "Дикс 2001" ЕООД със седалище гр. Ямбол, ЕИК 128056432 сумата 4 800 лв. /с ДДС/ имуществени вреди, причинени в резултат на отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № 207375-F216496/15.08.2016 г. издадено от Директора на ТД на НАП-гр. Бургас, изразяващи се в платени разноски за адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба-01.12.2017 г. до окончателното й изплащане. Наред с това, НАП е осъдена да заплати на дружеството и сума в размер на 696 лв. сторени в първоинстанционното производство съдебни разноски. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено, алтернативно - да бъде намалено присъденото обезщетение до приемлив размер. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът НАП - гр. София, не се представлява. Ответникът, "Дикс 2001" ЕООД- гр. Ямбол, ЕИК 128056432, редовно призован, не изпраща представител. От същия по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно – за правилност на атакувания с нея съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Ямбол е осъдил Национална агенция за приходите-гр. София, да заплати на "Дикс 2001" ЕООД, ЕИК 128056432, гр. Ямбол, представлявано от управителя Д. Стоянов сумата 4800 (четири хиляди и осемстотин) лв. с ДДС, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба-01.12.2017 г. до окончателното й изплащане, която сума представлява обезщетение за претърпените от "Дикс 2001" ЕООД-р. Ямбол имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 1594/2016 г. по описа на Районен съд-Ямбол в размер на 1080 лв. с ДДС и по КАНД № 129/2017 г. по описа на Административен съд-Ямбол в размер на 3720 лв. с ДДС, по които дела е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 207375-F216496/15.08.2016 г. издадено от Директора на ТД на НАП-гр. Бургас, с което на "Дикс 2001" ЕООД-гр. Ямбол е наложена имуществена санкция в размер на 57500 лв., в резултат на което наказателно постановление са настъпили вредите и са присъдени разноски по делото в размер на 696 лв. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Ямбол, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан и основателен. По делото безспорно е установено обстоятелството, че с Наказателно постановление № 207375-F216496/15.08.2016 г. издадено от Директора на ТД на НАП-гр. Бургас, на "Дикс 2001" ЕООД- гр. Ямбол на основание чл. 5, ал. 1 ЗОПБ е наложена имуществена санкция в размер на 57 500 лева за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОПБ. Наказателното постановление е обжалвано от дружеството и с Решение № 209/09.06.2017 г., постановено по АНД № 1594/2016 г. по описа на Районен съд -Ямбол е отменено изцяло. Решението на съда е обжалвано от ТД на НАП-Бургас пред АС- Ямбол, който с Решение № 160/11.10.2017 г., постановено по КАНД № 129/2017 г. по описа на Административен съд Ямбол е оставил в сила решението на РС- Ямбол. В производството по оспорване на НП дружеството е било представлявано от адв. С. Бостанджиева, видно от пълномощно (л. 50) по АНД № 1594/2016 г. по описа на РС Ямбол, а в производството по КАНД № 129/2017 г. по описа на АС-Ямбол същото е представлявано от адв. С. Бостанджиева и адв. К. Панова, видно от пълномощно (л. 19). За съдебните производства пред двете съдебни инстанции дружеството – ищец е заплатило по банков път за правна защита и съдействие сумата от общо 4 800 лева, съгласно представени в производството по КАНД № 129/2017 г на Административен съд Ямбол договор за правно обслужване от 16.01.2017 г. (л. 22), фактура от 26.09.2017 г. (л. 21) и списък на разноските (л. 20). Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, административният съд е заключил, че платеното в съдебното производство по атакуване на наказателното постановление адвокатско възнаграждение съставлява имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По горните съображения АС- Ямбол е уважил предявения от "Дикс 2001" ЕООД - гр. Ямбол срещу НАП- София иск и е осъдил Национална агенция за приходите – София да му заплати на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ претендираното обезщетение от 4 800 (четири хиляди и осемстотин) лв. с ДДС, представляващо направените от ищцовото дружество разноски за адвокатско възнаграждение по оспорване на наказателното постановление, както и разноски по делото по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в размер на 696 (шестстотин деветдесет и шест) лв. Съдебното решение е правилно. Същото е обосновано. При постановяването му съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал правните си изводи, които се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Правилно административният съд е квалифицирал адвокатското възнаграждение за процесуална защита в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, ако същото е заплатено, като имуществена вреда, причинена пряко от отмененото наказателно постановление. Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази – пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК, (макар адвокатската защита да не е задължителна) се явява имуществена вреда за адресата на НП и съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, а не неприсъщ или луксозен разход. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът - ответник в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на едноличния търговец вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено административното наказание глоба, което административнонаказаният е считал за незаконосъобразно наложено. По горните съображения и съгласно ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. по описа на ВАС (задължително за съдилищата и органа, издал отмененото НП с оглед разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ) при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Обосновано съдът е заключил, че са осъществени всички кумулативно изискуеми по закон предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: Налице е отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от административен орган (обстоятелство, определящо издаването на НП при упражняване на изпълнителна, административна власт), от отмененото като незаконосъобразно НП реално са претърпени имуществени вреди във вид на заплатени за съдебното производство по обжалването му разноски за един адвокат, платените суми за адвокатски хонорар са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. Неоснователни са и оплакванията на касатора за това, че размерът на заплатения адвокатски хонорар е прекомерен и несъобразен с фактическата и правна сложност на воденото дело. В случая размерът на обезщетението за имуществени вреди, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение, е правилно определен от съда, като е съобразен с материалния интерес и доказателствата по делото. Неоснователни са и развитите от касационния жалбоподател доводи за това, че платените суми за адвокатско възнаграждение в рамките на административно-наказателното производство не съставляват вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като не произтичат пряко от отмененото НП, а от договора за правна защита и съдействие. Този въпрос е решен по задължителен начин с цитираното по-горе ТР № 1/15.03.2017 г. на ОС на съдиите от ВАС, постановено по т. д. № 2/2016 г. По изложените по - горе съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на ответника за присъждане на сторените по делото разноски е основателно, но следва да бъде уважено, тъй като не са представени доказателства за тяхното извършване. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд