Решение № 538 от 3.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 535/2010 г.
ВКСII наказателно отделение03.01.2011 г.докладчик т Савка Стоянова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 57 от 02.08.2010 г. постановено по в. н. о. х. д. № 54/2010г. на В. - апелативен съд[населено място] и връща делото за ново разглеждане на същия от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 538 от 3.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 535/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия Е. Т. С. против решение № 57 от 02.08.2010 г. постановено по в. н. о. х. д. № 54/2010 г. на В. - апелативен съд [населено място]. В касационната жалба се правят доводи за допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила - чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК и се иска алтернативно - отмяна на съдебния акт и връщане делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, или произнасяне по същество по направените с жалбата доводи. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и решението следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК намери за установено следното: В. - апелативният съд[населено място] с решение № 57 от 02.08.2010 г. по в. н. о. х. д. № 54/2010 г. е потвърдил присъда № 42 от 20.05.2010 г. постановена по н. о. х. д. № 42/2010 г. на Варненския военен съд. С присъдата подсъдимият Е. Т. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 301, ал. 1 вр. чл. 54 НК и му е наложено наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от пет години, както и на глоба в размер на 500 лв. Подсъдимият е лишен от правото да заема държавна длъжност и да упражнява професия, свързана с предотвратяване и разкриване на престъпления за срок от пет години. Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, основно се свеждат до неправилното приемане за разглеждане на делото, макар още за първата инстанция са били налице предпоставки за прекратяването му . Твърди се, че възобновяване на досъдебното производство с постановление на прокурор от ВКП е било процесуално недопустимо, тъй като вече по инициатива на подсъдимия е била проведена и финализирана особената процедура по Глава двадесет и шеста чл. 368 и сл. НПК (отм.). Тези възражения били направени и пред въззивния съд, който в мотивите си не е дал никакъв отговор. Настоящият състав намира, че довода за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви на направено възражение, което е от голямо значение за изхода на делото, е основателен. Вярно е, че производството пред въззивния съд е образувано по повод подадена от подсъдимия бланкетна жалба, но възползвайки се от предоставената в чл. 320, ал. 3 НПК възможност, преди даване ход на делото в съдебното заседание, защитникът на подсъдимия е представил писмени допълнителни съображения към въззивната жалба. В тях са изложени конкретни съображения относно допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в разглеждане на делото от съда, макар наказателното производство да е било прекратено по реда на чл. 369, ал. 1 НПК (отм.). Вместо да даде отговор на направеното съществено възражение, въззивния съд в мотивите си е посочил единствено, че възприема разбирането на първоинстанционния съд и излага съображения, касаещи приложимостта на чл. 243, ал. 9 НПК. Принципно тези съображения са правилни, но въззивния съд не е отчел, че възраженията във въззивната жалба не касаят процедурата по чл. 243, ал. 9 НПК, а наличието на предпоставки за прекратяване на наказателното производство. Не е отговорено на възражението, че при наличието на приключена процедура по Глава двадесет и шеста НПК (отм.) "Разглеждане на делото от съда по искане на обвиняемия " е недопустимо отмяна на постановлението на прокурора за прекратяване на делото и извършване на процесуални действия. Има съществени различия в правомощията на прокурора по Глава осемнадесета НПК (отм.) и процедурата по чл. 368 и сл. НПК (отм.). С последната бе открита възможност обвиняемият след изтичане на сроковете по чл. 368, ал. 1 НПК да поиска делото да бъде внесено за разглеждане в съда с обвинителен акт или да се приключи по друг, предвиден в закона ред. В случая с постановление от 12.11.2008 г. на военно-окръжна прокуратура [населено място] досъдебното производство е било прекратено, а Варненския военен съд уведомен за прекратяването, с което обвиняемият е постигнал целения резултат, поради което и не може да се приема, че има интерес и очаква от него обжалване, за да се твърди, че това постановление не е влязло в сила. Като не е изложил никакви съображения на направения довод въззивния съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, приравнено на липсата на мотиви. Този порок винаги има за последица отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, от стадия на съдебното заседание. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение