Решение № 4813 от 5.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение 1285/15.07.2022 г. на Административен съд (АС) Благоевград постановено по адм. дело 363/2022 г. С обжалваното решение е отменена Заповед 295/14.04.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на С. Сотирова и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на съда, че в оспорения акт отсъстват фактически и правни основания за неговото издаване. Подробно излага съображения за законосъобразност на издадената заповед и че прекратяването се дължи на промяна в длъжностната характеристика за заемане на длъжността директор на Областна дирекция на ДФЗ, гр. Благоевград с въвеждане на нови изисквания за образование - стопански науки- икономика, финанси, технически науки и аграрни науки, които С. Сотирова не притежава. Твърди, че в правомощията на органа по назначаване е да прецени какви да са изискванията, на които да отговаря служителят, за да заеме дадената длъжност и тази преценка не подлежи на съдебен контрол. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Бъчваров. Ответникът по касация С. Сотирова оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от адв. Аршинкова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е била Заповед 295/14.04.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение със С. Сотирова за длъжността директор на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие гр. Благоевград, длъжностно ниво 3В, с ранг IV старши, считано от 15.04.2022 г. Като причини за прекратяване на правоотношението е посочено следното: Налице е обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. За да отмени Заповед 295/14.04.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ съдът, след като от събраните по делото доказателства е установил релевантните към спора факти, е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и отговаря на посочените в чл. 108 ЗДСл особени изисквания за форма и съдържание на акта за прекратяване на служебното правоотношение, но при издаването ѝ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че оспорената заповед е издадена при липса на материалноправните основания на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл и при неспазване на целта на закона. В тази връзка е изложил съображения, че липсват кумулативните предпоставки, за да се приеме, че е налице обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява задълженията си по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл: да е създадена нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност на служителя да изпълнява служебните си задължения и причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по правоотношението. Посочил е, че твърдяната от органа невъзможност да се изпълняват задълженията, е обоснована от промяната в изискванията за заемане на длъжността директор на Областна дирекция на ДФЗ, гр. Благоевград, в частност липса на нужно образование, притежавано от служителката Сотирова, като тези мотиви са посочени едва в съдебната фаза на процеса. Изложил е съображения, че е налице неяснота относно волята на административния орган, тъй като в оспорената заповед липсва описание в какво се състои установената от него невъзможност служителката да изпълнява служебните си задължения, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Посочил е още, че са нарушени изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК, като на С. Сотирова не е предоставена възможност да ангажира доказателства, че притежава документи, удостоверяващи изискващият се образователен ценз съгласно утвърдената на 15.04.2022 г. нова длъжностна характеристика за длъжността директор на Областна дирекция ДФЗ- Благоевград. Установил е, че длъжностната характеристика, премахваща изискването правни науки като професионална област е утвърдена на 15.04.2022 г., т.е. след издаване на оспорената заповед. Решението е правилно при следните коригиращи и допълващи мотиви. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган изпълнителния директор на ДФЗ, съгласно чл. 108, ал. 1 вр. чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Неправилен е извода на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с изискванията на чл. 108 ЗДСл. Съгласно чл. 108, ал. 1 изр. второ ЗДСл в случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В случая в мотивите на заповедта е преписан текстът на закона, а приетото от органа по назначаване като фактическа невъзможност е, че служителката не отговаря на условията за заемане на длъжността, определени с нова длъжностна характеристика от 15.04.2022 г. В оспорената заповед не е посочено фактическото основание за нейното издаване, а е преписан само текста на закона, което не изпълнява изискването на законовата разпоредба за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Дали посочените от органа по назначаване фактически основания за издаване на заповедта, т. е. мотивите му попадат под хипотезата на приложената от него правна норма е въпрос на преценка на материалната законосъобразност на издадения административен акт. Правилно съдът е приел, че заповедта е постановена в нарушение на материалния закон. В случая не са били налице материалноправните предпоставки на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Цитираната норма дава възможност на органа по назначението да прекрати едностранно, без предизвестие, служебното правоотношение с държавния служител, но само при наличие на обективна невъзможност същият да изпълнява служебните си задължения. Върховният административен съд е имал възможност многократно, в трайната си и непротиворечива практика, да посочи, че е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите на здравословни причини, само когато тази невъзможност е възникнала по време на правоотношението и същата е обективна - не зависи от волята на страните по същото. Необходимо е да са налице три кумулативни условия: 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че правото на органа да определя необходимите изисквания за заемана на длъжността е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. С оглед разпоредбата на чл. 169 АПК на съдебен контрол подлежи дали органът е спазил изискването за законосъобразност на административния акт. Изискванията за заемане на длъжността по длъжностна характеристика могат да бъдат променяни по реда на чл. 8 от Наредбата за длъжностните характеристики, но само при наличие на визираните в нормата условия, които са лимитативно изброени: 1. настъпили промени в характера и организацията на работата; 2. изменения във функциите на звеното, регламентирани с устройствения правилник на администрацията; 3.въвеждане на нови стандарти, модели и/или технологии за осъществяване на определени административни дейности или работни процеси; 4. предписания от контролни органи. В случая липсват каквито и да е данни за наличие на едно или повече от посочените обстоятелства. Новоутвърдената длъжностна характеристика и предходната такава са напълно идентични, извън частта с посочените по - горе изисквания. Промяната на професионалната област по длъжностна характеристика, изисквана за заемане на длъжността, в случая изцяло зависи от органа по назначаването. Посочените от органа по назначаване фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителят да изпълнява задълженията си, тъй като промените са извършени по изрично волеизявление на органа по назначение, материализирано в утвърдената длъжностна характеристика. Настъпилата промяна не се дължи на обективно настъпили обстоятелства извън волята на страните в правоотношението, а е последица от действия на администрацията при органа по назначението. По изложените съображения решението, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер 1200 (хиляда и двеста) лева договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 15.09.2022 г. С оглед предмета на делото и неговата фактическата и правна сложност, направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност, е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение