Решение № 14003 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4939/2018 г.

Решение № 14003 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4939/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Х. Г. от гр. [населено място]срещу решение № 150 от 14.03.2018 г., постановено по адм. дело № 72 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-14-119 от 20.12.2017 г. на директора на ТП на НОИ Плевен. Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 33, ал. 5, т. 13 и чл. 105 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Плевен е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Плевен е решение № 2153-14-119 от 20.12.2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Плевен и потвърденото с него разпореждане № 31 от 16.10.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната на Х. Г. от гр. [населено място]на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, в частта за началната дата 12.05.2017 г. С постановеното решение Административен съд – Плевен е отхвърлил жалбата, след като е приел за неоснователно искането на жалбоподателя Г. пенсията да му бъде отпусната и изплатена три години назад преди датата на упражняване на правото 12.05.2017 г. Съгласно чл. 105, ал. 1 от КСО правото на пенсия не се погасява по давност, но съгласно ал. 2 вземането за пенсия се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. Жалбоподателят не е упражнил правото на пенсия в установения от закона срок, считано от датата на придобиването му по време на действието на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, поради което пенсията се отпуска от датата на подаване на заявлението на основание действащата норма на чл. 69б, ал. 2 от КСО. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е касационният довод за неправилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 105, ал. 1 от КСО. Правото на пенсия не се погасява по давност и може да бъде упражнено във всеки един момент след придобиването му, но на основание чл. 94, ал. 1 от КСО, в сила към 22.08.2012 г. (ДВ, бр. бр. 100 от 2011 г.) пенсията се отпуска от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. Към датата на подаване на заявлението изменената разпоредба на чл. 94, ал. 1 от КСО предвижда, че пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Вземането за пенсия възниква, след като правото на пенсия бъде надлежно упражнено и пенсията бъде отпусната с издадено разпореждане от компетентното длъжностно лице по реда на КСО и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. За периоди, отнасящи се преди началната дата на отпускане на пенсията, лицето няма материално право на вземане за пенсия. Разпоредбата на алинея 2 на чл. 105 от КСО се отнася до изискуеми вземания за отпуснати пенсии, които се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. Разпоредбата на чл. 33, ал. 5, т. 13 от КСО (нова – ДВ, бр. 98 от 2016 г., на която се позовава касаторът, в неговия случай е изцяло неприложима. Разпоредбата е в сила от 01.01.2017 г., а жалбоподателят е придобил право на пенсия през 2012 г. Националният осигурителен институт следва да уведомява лицата, на които не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за условията, при които могат да се пенсионират през следващата календарна година, не по-късно от 6 месеца преди да навършат възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1. Задължението за уведомяване не се разпростира по отношение на лицата, сред които попада жалбоподателят, с придобито право на пенсия при преференциалните условия на чл. 69б от КСО, в сила от 01.01.2016 г., респективно § 4 от ПЗР на КСО, в сила до 21.12.2015 г. Като е приел, че оспореният административен акт е материално законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Плевен е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,