Решение № 9197 от 16.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2826/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" чрез процесуалния му представител юрисконсулт Р. Габерски срещу решение 2010 от 18.12.2020 г. по адм.дело 820 по описа за 2020 г. на Административен съд - Благоевград, с което по жалба на К. Самарджиев, едноличен търговец с фирма ЕТ "К. Фрукт - К. Самарджиев" е отменено негово Уведомително писмо за отказ с изх. 02-010-6500/47 от 22.06.2020 г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, както и за необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ответната страна по касационната жалба. Ответната страна по касационната жалба - К. Самарджиев, едноличен търговец с фирма ЕТ "К. Фрукт - К. Самарджиев" не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било Уведомително писмо за отказ с изх. 02-010-6500/47 от 22.06.2020 г. на изп.директор на ДФ "Земеделие". То е постановено по повод подадено от лицето, едноличен търговец, заявление с вх. 02-101-6500/47 от 28.02.2020 г. за кандидатстване по схема за държавна помощ "Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанство, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция. Административният съд е изложил в мотивите си фактическата обстановка по спора, а именно по повод депозираните към заявлението от кандидата документи и отсъствие на такива относно правнорелевантни факти, които е следвало да бъдат обосновани и доказани в административното производство, за да бъде издаден искания от него акт въз основа на приложимите материални разпоредби. По делото няма спор относно какви документи лицето е следвало да представи, какви не са депозирани, както и какви са изискани от него. С писмо с изх. 02-010-6500/47#2 от 18.05.2020 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е изискано от кандидата да допълни досието си със съответни документи и информация по повод неясноти и непълноти констатирани при разглеждането на заявлението му. Даден му е срок от 10 работни дни от получаване на това писмо да представи документи, респ. да даде информация, като с писмото е уведомен, че ако не изпълни това задължение в срок, то заявлението му ще бъде отхвърлено или държавната помощ ще бъде намалена. От представената обратна разписка (стр.55 от съд.досие) се констатира, че писмото е било доставено на 01.06.2020 г., като указанията дадени в изпълнение на т.13.12 от Указания за прилагане на схемата за държавна помощ "Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция" за 2020 г. (стр.9 от съд.досие) не са изпълнени. Прието е от органа, че посоченото заявление не отговаря на условията за кандидатстване по тази схема, поради което е постановен отказ по процесното заявление. От правна страна административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но поради нарушения на административнопроизводствените правила той неправилно е приложил материалния закон. Според него приложими са Указания за прилагане на схемата за държавна помощ "Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция" за 2020 г. В тях е и т.13.12, в изпълнение на което на кандидата е указана необходимостта от предоставяне на допълнителни данни и/или документи. Основният спорен момент, за да се обоснове такъв извод, спорен него е датата на връчване на писмото от 18.05.2020 г. Административният орган неправилно е приел, че то е редовно връчено, понеже видно от обратната разписка за получател е посочена К. Алексиева, посочена като племенница. Според него по делото няма данни това лице да е служител или работник в предприятието на търговеца, който да е натоварен да получава кореспонденцията му и именно поради това административният орган е осъществил повторно връчване на писмото лично на управителя. Това е станало на 04.06.2020 г. (стр.51 от съд.досие, с изписване на имената, подпис и датата на получаване). По делото се установява, че в дадения срок на 18.06.2020 г. кандидатът е депозирал писмо с вх. 02-010-6500/47 (стр.24 от съд.досие), с което е представил документи и обяснения. Това действие не е възприето от административния орган, което е осъществено в срок и той е постановил Уведомителното писмо за отказ от 22.06.2020 г. Съдът е приел, че не са спазени изискванията на чл.50, ал.3 от ГПК относно връчване на търговци и на юридически лица на съобщения или уведомление. Нарушена е и разпоредбата на чл.34 от АПК, понеже органът не е съобразил действителната фактическа обстановка и не е обсъдил, и взел предвид предоставената информация и документи. Касационното възражение е насочено към неправилната преценка на съда относно прилагането на чл.50, ал.3 от ГПК, понеже кандидатът е физическо лице и същевременно, и едноличен търговец, поради което не следва да се прави разлика между начина на връчване на съобщенията, т.е. в конкретния случай преценката е за прилагане на чл.46, ал.1, ал.2 и ал.4 от ГПК, при което връчването следва да се приеме за редовно, направено на племенницата. Това възражение е неоснователно, понеже разпоредбата на чл.50, ал.3 от ГПК, приложима на основание чл.144 от АПК има императивно съдържание, от което е видно, че се прилага за търговци и юридически лица. Идентичността между физическото лице и едноличния търговец, който е физическо лице, което по занятие осъществява сделки по смисъла на чл.1 от ТЗ е неотносима в спора, понеже същият е търговец с оглед това легално определение направено в тази специална по отношение административното производство разпоредба от закона, а нормата на чл.50 от ГПК урежда връчването на съобщения на търговци и юридически лица. Второто възражение също неоснователно, понеже самият орган е осъществил второ връчване, което е станало на 04.06.2020 г. Срокът е 10 работни дни, броенето на който започва от деня, следващ този на връчването и изтича на последния работен ден от него, т.е. при съобразяване на разпоредбата на чл.60, ал.3 от ГПК, приложима съгласно чл.144 от АПК, същият се явява спазен. На тази дата 18.06.2020 г. кандидатът е депозирал исканите документи и данни с писмо с вх. 02-010-6500/47 при органа, което е преди датата на издаване на процесния акт, 22.06.2020 г. и разпоредбата на чл.34 от АПК се явява нарушена, както правилно е преценил съдът. Начинът на броене на сроковете, посочен от касационния жалбоподател не съответства на приложимите разпоредби относно броенето на процесуалните срокове, уредени в ГПК, като приложим общ закон в тази му част и при липсата на специален такъв. Обжалваното решение като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не следва да се присъждат. Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение