Решение № 16 от 4.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2794/2020 г.

Решение № 16 от 4.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2794/2020 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Есентика Пюър" ЕООД /с предишно наименование "П. П. Д. " ЕООД/, срещу Решение № 7615/04.12.2019 г, постановено по адм. дело № 2228/2017 г. по описа на Административен съд-София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № Р-148/15.04.2015 г., на директора на Агенция "Митници" и потвърденото с него Решение № 88/21.01.2015 г. на началника на Митница Пловдив, с което е отказано възстановяване на акциз по чл. 22, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) в размер на 22 531, 52 лева. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на разноски, а именно таксите заплатени за вещи лица в производствата. Ответникът - директорът на "Агенция Митници", чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Производството пред Административен съд-София град е образувано по жалба на "П. П. Д" ЕООД /сега с ново наименование - "Есентика Пюър" ЕООД/ срещу Решение № Р-148/15.04.2015 г. на директора на Агенция "Митници", с което е потвърдено Решение № 88/21.01.2015 г., на началника на митница Пловдив. С последното, по искане с вх. № 3 АДС-2735/28.10.2014 г. на дружеството-жалбоподател, началникът на митница Пловдив е отказал възстановяването на платен акциз в размер на 22 531, 52 лева, поради неизпълнение на изискванията на чл. 22, ал. 2 от ЗАДС за влагането на денатурирания етилов алкохол в краен продукт по смисъла на чл. 4, т. 54 от ЗАДС. Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е постановено във връзка с решение № 2441 от 27.02.2017 г. на ВАС, по адм. д. № 6019/2016 г., с което било отменено решение № 1860 от 17.03.2016 г. по адм. д. № 4331/2015 г. по описа на АССГ и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. При новото разглеждане на делото съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 27, ал. 4 от ЗАДС, в съответствие с изискванията за форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Въз основа на приетата по делото тройна СТЕ е направен извод, че от страна на дружеството не са доказани предпоставките на чл. 22, ал. 2 от ЗАДС за възстановяване на акциз, тъй като продуктът не представлява крайно, завършено търговско изделие по смисъла на чл. 4, т. 54 ЗАДС - продуктът не може да се използва без допълнителна трансформация и на етикета трябва да е обозначена препоръка и начин на употреба с разреждане например до най - малко 80 % об. етилов алкохол. Съдът не е кредитирал заключението на тройната СТЕ единствено в частта, в която е определен най-близкия код от кодовете на комбинираната номенклатура на приложение I към Регламент /ЕИ0/ № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура (в сила от 01.01.15 г.) като продуктът е отнесен към позиция 2207 и подпозиция 2207 20 на КН, тъй като е налице влагане на парфюмерийна композиция, която макар и недостатъчна да придаде на продукта качество на тоалетна вода прави същия негоден за човешка консумация. В случая доколкото съгласно МЛЕ № 14_29.09.2014 г. /07.11.2014 г. и заключението на СТЕ е констатиран слаб остатъчен аромат, то според решаващия състав не може да се приложи код, който попада в Глава 22 "Безалкохолни и алкохолни напитки и видове оцет". Същият правилно е определен от ответника като "Алкохолен разтвор" с подкод по КН 3302 90 10 от КН по Глава ЗЗ "Етерични масла и резиноиди; Готови парфюмерийни или тоалетни продукти и козметични препарати". Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено е при съобразяване с указанията на ВАС дадени в решение по адм. д. № 6019/2016 г. Неоснователни са оплакванията в жалба за допуснато съществено процесуално нарушение от съда свързано с недопускане на повторна СТЕ. В случая не са били налице предпоставките по чл. 201 ГПК за назначаване на повторна експертиза. От друга страна както правилно ответника по касация сочи, макар и първоначално да са представени индивидуални заключения от в. л. по тройната експертиза, именно адв. Картевска /пълномощник на дружеството/ е възразила и е поискала общо заключение, а именно да се назначи тройна комплексна експертиза и вещите лица да излязат с обединено мнение / с. з. от 25.06.2019 г. л. 234/. Първоинстанционният съд се е съобразил с това искане на жалбоподателя и не е приел индивидуалните заключения, поради което не са налице основания за отмяна на решението. Съдът, кредитирайки тройната СТЕ, правилно е приел за недоказани предпоставките по чл. 22, ал. 2 от ЗАДС за възстановяване на платения акциз, тъй като продуктът, в който денатурираният етилов алкохол е вложен, не представлява "тоалетна вода" и не е краен продукт по смисъла на чл. 4, т. 54 от ЗАДС. Съгласно чл. 4, т. 54 от ЗАДС - "Краен продукт" е продукт в окончателния си качествен и количествен състав, преминал през всички етапи на производствения процес, включително опаковането в крайна опаковка и етикетирането му, с която е представен на пазара и е достъпен за крайния потребител". Видно от приетата при повторното разглеждане на делото тройна експертиза, продуктът не само не е "краен", но не притежава характеристиките на "тоалетна вода", не отговаря на посочените в техническата спецификация на дружеството - "аромат" и "цвят", съдържа опасни за човека проценти етилов алкохол - над 92 %. При изследването на пробите изрично е посочено на стр. 3 от тройната експертиза, че е следвало да бъде представен еталон от "тоалетната вода" за целите на изследването, но такъв не е бил представен от дружеството. Вещите лица са използвали еталон от лабораторията, представляващ чист Етанол 99. 9%, като мирисът се различавал слабо от мириса на пробите. Освен това изрично е посочено, че е бил установен специфичния за етилов алкохол мирис, както и че се усеща едва доловим аромат. От друга страна е посочено, че не се наблюдават съществени разлики в състава на двете изследвани проби, както и че приложения сензорен анализ не дава ясен и категоричен резултат за характеристики на тоалетна вода. Тъй като изследвания продукт е с високо съдържание на алкохол - 92 %, категорично е посочено, че този продукт не може да се използва без допълнителна трансформация. Изпитаният продукт не е завършен съобразно производствената му дейност, като и в двата случая, изпитаните проби не са обозначени като продукт "тоалетна вода", както и изпитвания продукт не е "тоалетна вода". Предвид изложеното правилен е изводът на съда, че процесният продукт не е "краен" по смисъл на ЗАДС и за него не следва да се възстановява акциз. Правилно е извършено и тарифното класиране на продукта на основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура, текстовете на позиция 3302 "Смеси от ароматични вещества и смеси (включително алкохолни разтвори) на база едно или повече от тези вещества от видовете използвани като суровини в промишлеността... " и код по КН 3302 90 10 "Алкохоли разтвори". С оглед изложеното, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,