Решение № 8052 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2075/2019 г.

Решение № 8052 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2075/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2441 от 14.12.2018 г., постановено по адм. д. № 3142/17 г. Административен съд - Варна, 23-ти състав, е отменил по жалба на "Вега " ЕООД – [населено място], ЕИК 103077896, представлявано от управителя Й. Кръстев, ревизионен акт (РА) № Р – 03000317001655 – 091 – 001/4.08.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 379/25.10.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП в следните части: 1. За задължения по ЗДДС за данъчен период м. 03/2016 г. изцяло; за данъчен период м. 10. /2016 г. за лихви над 265 лв.; за данъчен период м. 11/2016 г. за лихви над ЗЗ, 66 лв. 2. За задължения за корпоративен данък за 2016 г. над 2 080 лв., а за лихви изцяло. С решението съдът е отхвърлил жалбата в останалата й част и е осъдил "Вега"-ЕООД да заплати на Д "ОДОП"-гр. Варна юрисконсулско възнаграждение в размер на 166 лв. Срещу така постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от С. Петков, в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна. В същата се прави оплакване, че в посочената му част решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Варна в отменителната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт и в тази му обжалвана част. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответното по касационната жалба дружество "Вега " ЕООД чрез своя процесуален представител адв. М. Цветкова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество и същество е е не неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество частично основателна. С решението си Административен съд – гр. Варна е отменил по жалба на "Вега " ЕООД – [населено място], ЕИК 103077896, представлявано от управителя Й. Кръстев, ревизионен акт (РА) № Р – 03000317001655 – 091 – 001/04.08.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 379/25.10.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП в следните части: 1. За задължения по ЗДДС за данъчен период м. 03/2016 г. изцяло; за данъчен период м. 10. /2016 г. за лихви над 265 лв.; за данъчен период м. 11/2016 г. за лихви над ЗЗ, 66 лв. 2. За задължения за корпоративен данък за 2016 г. над 2 080 лв., а за лихви изцяло. С решението съдът е отхвърлил жалбата в останалата й част. В тази му част като необжалвано, решението на Административен съд – гр. Варна е влязло в законна сила и не предмет на касационно разглеждане. Първоинстанционният съд е описал подробно съществените обстоятелства, свързани с издаването на процесния ревизионен акт – издадените заповеди за възлагане на ревизия, извършените процесуални действия, установените факти и обстоятелства в хода ревизията, констатациите на приходния орган за определяне на допълнителни задължения за ДДС и корпоративен данък. Съдът е възпроизвел в мотивите на съдебния акт събраните пред него доказателства, в това число заключенията /основно и допълнително/ на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорения ревизионен акт. Прието е, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните разпоредби. На стр. 13 – 14 от решението са изложени мотиви относно определените задължения за ДДС за данъчен период м. 11/2015 г., свързани с извършен ремонт на нает акт – лек автомобил. Прието е, че извършените ремонти по автомобила са свързани с необходимостта по поддържането му в изправно техническо състояние, каквото задължение дружеството има като наемател по договора за наем, поради което неправилно е прието от приходния орган, че се касае за извършване на безвъзмезден ремонт на нает актив, за което следва да се начисли ДДС при условията на чл. 9, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 9, ал. 4, т. 2 ЗДДС. Мотивите на съда по отношение определените задължения за корпоративен данък за 2016 г. във връзка с договор за цесия от 11.01.2016 г са изложени на стр. 16 – 19 от решението, л. 166 – 168 от делото. Възпроизведена е установената фактическа обстановка по спора, като с оглед становищата на страните като основен спорен въпрос е определен този дали в случая с извършените счетоводни отразявания ревизираното дружество "Вега"-ЕООД е реализирало приход, който подлежи на облагане с корпоративен данък. Съдът е дал отрицателен отговор на спорния въпрос, като е обосновал същия със заключението /основно и допълнително/ на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Систематизирани, мотивите в тази насока се свеждат до следното: 1. Съгласно чл. 34, ал. 2 ЗСч, годишните финансови отчети на микропредприятията, малките, средните и големите предприятия се съставят на базата на Национални счетоводни стандарти. 2. Макар съдът също да разполага със специални знания /нещо, което настоящата съдебна инстанция не споделя/, за изясняване на спора е назначена съдебно-счетоводна експертиза, според която сумата от 480 414, 26 лв. следва да се третира не по СС 18 – "Приходи", а по СС 32 – финансови инструменти. 3. Създадените отношения между "Вега"-ООД, "Курортно строителство" и "Курортно строителство" и Й. Кръстев представляват от счетоводна гледна точка финансови инструменти, същите следва да се отчитат според изискванията на СС 32 – "Финансови инструменти". Съгласно определенията на този стандарт, предоставените на "Вега"-ООД в периода 01.2004 г. – 12.2012 г. заеми на "Курортно строителство"-ООД са формирали финансов пасив за "Вега4"-ООД и предприятието на заемателя е признало този пасив в баланса си, тъй като е станало страна по договорните условия на инструмента. 4. Задълженията по договорите за заем са станали предмет на договора за цесия от 11.01.2016 г., съгласно който се променя кредитора – стар кредитор "Курортно строителство"-ООД, нов кредитор Й. Кръстев, или е налице отписване на един финансов инструмент, придружено от възникване на нов финансов инструмент – задължение към Й. Кръстев – хипотеза посочена в чл. 11. 4 от СС 32. 5. Съгласно чл. 11. 5 на СС при отписване на финансов инструмент поради прехвърляне резултатът от сделката се отразява като текущ финансов приход или текущ финансов разход. Поради това в конкретния случай при цесията от 11.01.2016 г. резултатът от сделката е нула, тъй като: 1. Приходът в размер на 615 414, 26 лв., колкото е размерът на задълженията, които се продават, 2. Разходът който следва да се отчете е себестойността на нововъзникналото задължение по договора за цесия в размер на 615 414, 26 лв. 6. На основание изложеното е направен извод, че счетоводния финансов резултат на дружеството неправилно е преобразуван от органите по приходите за 2016 г. със сумата от 480 414, 26 лв., , тъй като въпросната сума не представлява приход. 7. Като допълнителен аргумент в тази насока е посочено обстоятелството, че според договора за цесия определената цена на цесията е 593 000 лв., платима чрез прихващане със задължение на цедента към цесионера по силата на предоставена по реда на чл. 134 ТЗ допълнителна парична вноска. В тази връзка съдът е възприел констатациите на вещото лице, че прихващането следва да бъде отразено в счетоводството на "Курортно строителство"-ООД, а не в счетоводството на "Вега"-ООД и при цедента "Курортно строителство" да бъдат отчетени приходи или разходи, поради това, че то има задължения към цесионера – Й. Кръстев по попов направена от него вноска по чл. 134 ТЗ към това дружество. Направен е краен извод за определяне на задължения съгласно втори вариант на допълнителната експертиза, съответно втория вариант на експертизата относно задълженията по ЗДДС, като ревизионният акт бъде отменен за посочените части, а за разликата жалбата бъде отхвърлена като неоснователна. Решението на Административен съд – Варна в отменителната му част е частично не правилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано на събраните по делото доказателства. В касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Варна против отменителната част от решението на Административен съд – гр. Варна се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че решаващият съд не е обсъдил всички относими обстоятелства по тази част от спора, възприел е дословно заключенията на вещото лице по назначените основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, без да ги съобрази с останалите събрани по делото доказателства и констатациите на приходния орган, в резултат на което отменяйки ревизионния акт е приложил неправилно материалния закон. По наведените доводи и оплаквания на касатора настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По отношение на задълженията по ЗДДС. От данните по делото е видно, че в хода на ревизията е установено, че "Вега"-ЕООД за данъчен период м. 11/2015 г. е упражнило право на данъчен кредит по две фактури, издадени от "Ауто Шама"-ЕООД - № 1000003149/30.11.2015 г. с предмет на доставка ремонт на автомобил, данъчна основа 5 344, 40 лв. и ДДС в размер на 1 068, 88 лв. и № 1000003148/30.11.2015 г. с предмет на доставка ремонт на автомобил, данъчна основа 1 629 лв. и начислен ДДС 325, 88 лв. Във фактурите и приложените към тях технически/работни карти са описани извършените операции и вложените резервни части и консумативи за ремонт на лекотоварен автомобил "Тойота", който автомобил "Вега"-ЕООД ползва по силата на договор за наем с "Курортно строителство"-ООД. На основание изложеното органите по приходите са приели, че извършените ремонти по автомобила нямат характер на текущ ремонт, а съставляват извършен основен ремонт по купето и двигателя на автомобила, като по този начин ревизираното дружество е извършило безвъзмездна доставка а предоставен за ползване под наем актив, което съставлява доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 2, т. 4 ЗДДС във вр. с чл. 9, ал. 4, т. 2 от същия закон, като на основание чл. 9, ал. 3, т. 3 ЗДДС са определили задължение за ДДС в размер на 1 394, 68 лв. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че въпросните ремонти съставляват текущ ремонт, а не подобрение на наета движима вещ и е отменил ревизионния акт в тази му част като незаконосъобразен. Решението на Административен съд – гр. Варна в тази му част е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания на касатора против тази част от решението са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Навеждат се аргументи, че констатациите на ревизионния акт в тази му част не са опровергани и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, която е била оспорена от представителя на Д "ОДОП"-гр. Варна. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 4 ЗДДС, за доставка на услуга се смята и извършването на услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив, а според ал. 3, т. 3 от същия член, за възмездна доставка на услуга се смята и: безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив. В случая спорът между страните се свежда до това дали въпросните два ремонт, предмет на доставка по посочените по-горе фактури, съставляват подобрение на наети актив, каквато теза поддържа приходния орган, или съставляват необходим, текущ ремонт на вещта, свързан с нейното нормално използване, разходите за който ремонт следва да са в тежест на ползвателя/наемателя на вещта. Даденият отговор на спорния въпрос от страна на първоинстанционния съд се споделя от настоящата съдебна инстанция. Същият е логически обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Сключеният между "Курортно строителство"-ООС и "Вега"-ЕООД договор за наем е приложен на л. 109 от административната преписка. По силата на чл. 2 от същия, "Вега"-ЕООД като наемател се задължава да ползва автомобилите, в това число посочената "Тойота", за своята дейност, а според чл. 7 от договора, наемателят е длъжен да поддържа автомобилите в състояние, което ги прави годни за използване по начина, уговорен в чл. 2 – и т. 1, и да отстранява всички повреди, свързани с обикновената употреба на вещта, както и тези, свързани с използването й по начин, различен от уговореното – т. 2. По силата на чл. 6, т. 4 наемателят е длъжен върне вещта след прекратяване на договора в същото състояние, в което е била предадена, като се отчита обичайното изхабяване. При така регламентираните наемни правоотношения и предвид заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, първоинстанционният съд правилно е приел, че по двете процесни фактури е извършен ремонт, свързан с текущото поддържане на вещта, които ремонти не могат да бъдат разглеждани като извършване на подобрение върху вещта по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 3 ЗДДС. Това важи с пълна сила по отношение на фактура № 3149, за която от заключението на вещото лице се установява, че касае подмяната на възли и агрегати на автомобила, свързани с нормалното му техническо поддържане за да бъде в състояние за употреба по предназначение. Направеното оспорване на заключението на експерта от процесуалния представител на Д "ОДОП" – Варна в случая е голословно, тъй като вещото лице е имало за задача да отговори на въпроси за какви цели е извършена подмяната на възли и агрегати, което предполага притежаване на определени специални познания в сферата на техническата поддръжка на автомобилите, каквито познания съдът не притежава. Известни съмнения биха могли да бъдат обсъждани по отношение на втората фактура – 3148, която има за предмет ремонтно-тенекеджийски и бояджийки работи по купето на автомобила. Доколкото по делото няма събрани доказателства, че при сключването на договора за наем въпросният автомобил е бил предаден с повреди по купето, следва да се приеме, че същите са причинени по време на ползването му от наемателя, който по силата на цитираните по-горе клаузи по договора за наем следва да отстрани щетите за своя сметка. След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на ревизионния акт в тази му част и е уважил жалбата, Административен съд – гр. Варна е постановил едно правилно решение, което в тази си част не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила в тази му част. По отношение на задълженията за корпоративен данък. Фактическата обстановка по тази част от спора и установените обстоятелства в хода на ревизията и констатациите на приходния орган са подробно описани в съдебното решение / стр. 5 – 7/, съответно стр. 7 – 8 от касационната жалба, л. 6 от настоящето дело/ и не следва да бъдат преповтаряни. Основният спорен въпрос за тази от делото е дали при тази фактическа установка за процесния данъчен период 2016 г. ревизираното дружество "Вега"-ЕООД е реализирало приход, който подлежи на облагане с корпоративен данък. Мотивите на първоинстанционния съд за отрицателен отговор на спорния въпрос са изложени по-горе в настоящето решение. В касационната жалба против тази част от съдебното решение се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че рещаващият съд неправилно е кредитирал без условно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на което е направил краен извод, че в резултат на цесията за "Вега"-ЕООД не е възникнал приход, който да подлежи на облагане с корпоративен данък, който извод е в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Настоящата съдебна инстанция споделя доводите на касатора и намира, че решението на първоинстанционния съд в тази му част е неправилно като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени процесуални нарушения и необосновано на фактите и доказателствата по делото. Съгласно чл. 202 ГПК, приложим в настоящето производство по силата на препращащата разпоредба на § 2 ДР ДОПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В случая решаващият съд е възприел безкритично заключението, без да го обсъди с останалите доказателства по делото и констатациите на ревизионния акт в тази му част. В хода на ревизионното производство органите по приходите въз основа на представените от ревизираното дружество счетоводни регистри и финансови отчети са установили несъответствие между крайния баланс към 31.12.2015 г. и началния баланс на дружеството към 1.01.2016 г. Констатациите в тази насока са описани подробно на стр. 7 от касационната жалба. Предвид липсата на счетоводни стататии /документи/ за извършените счетоводни операции, от управителя на "Вега"-ЕООД са поискани писмени обяснения. Такива писмени обяснения са представени от управителя Й. Кръстев и са приложени на л. 176 от административната преписка. В хода на ревизията е представен и договор за цесия от 11.01.2016 г. /л. 162 от административната преписка/ съгласно който "Курортно строителство"-ООД в качеството си на цедент прехвърля на физическото лице/и управител на двете дружества/ Й. Кръстев /цесионер/ всички свои вземания от "Вега"-ЕООД, възникнали по силата на сключени договори за заем за периода от м. 01.2004 г. до м. 12.2012 г. в общ размер на 369 070, 85 лв. и 114 455 евро, общо за сумата от 593 000 лв. От страна на цесионера няма извършено плащане за придобиване на вземането, като в договора е уговорено, че цената ще бъде прихваната при условията и реда на чл. 103 и чл. 104 ЗЗД със задължението на цедента към цесионера, възникнало по реда на чл. 134 ТЗ. Представен е и протокол за извършване на насрещни прихващания от 11.01.2016 г., съгласно който Й. Кръстев дължи на "Вега"-ЕООД сумата от 135 000 лв., представляваща непогасена част по фактура № 16/17.12.2007 г., като задължението на "Вега" – ЕООД се намалява до 234 070, 86 лв. и 114 455 евро или общо 457 925, 38 лв. В счетоводството на "Вега"-ЕООД задължението в размер на 279 115, 93 лв. е отразено по кредита на счетоводна сметка 406 /разчети по доставки със свързани лица/, задължението в размер на 336 298, ЗЗ лв. е отразено по кредита на сметка 499 /други кредитори/. В хода на ревизията е установено, че през 2016 г. сумата в размер на 279 115, 93 лв. е прехвърлена от счетоводна сметка 406 в счетоводна сметка 499. Установено е и това, че със счетоводна операция дебит сметка 499/кредит сметка 494 е погасено вземането на "Вега"-ЕООД към Й. Кръстев в размер на 135 000 лв., като разликата от 480 414, 26 лв. е отнесена по счетоводна сметка 499 "Други кредитори" и счетоводна сметка 119 "Други резерви". По отношение на тази сума е установено, че тя е формирана от предоставени заемни средства по силата на сключени договори с "Курортно строителство" и че през 2016 г. същата е отнесена в сметка 119 "Други резерви". Приходният орган е приел, че чрез посочените счетоводни операции на практика е извършено отписване на вземане, което физическото лице Й. Кръстев има към "Вега"-ЕООД, което формира приход за дружеството и който приход е следвало да бъде осчетоводен от дружеството чрез дебит на сметка 499 "Други кредитори", съответно кредит сметка 709 "Други приходи". Прието е още, че неосчетоводяването на възникналия приход от ревизираното дружество е извършено в нарушение на счетоводното законодателство, принципа за текущо начисляване и приложимия СС 18 "Приходи", поради което на основание чл. 78 ЗКПО е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава. Като основен решаващ мотив на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на ревизионния акт в тази му част е посочено обстоятелството, че според заключението на вещото лице в случая за осчетоводяването на цесията е приложим СС 32 "Финансови инструменти". Според експерта, извършената цесия на вземане съставлява финансов инструмент по смисъла на посочения счетоводен стандарт, сумата от 480 414, 26 лв. не съставлява приход, тъй като при условията на чл. 134 ТЗ същата е отнесена като резерв. В тази насока вещото лице се е позовава на представен протокол от едноличния собственик на капитала на "Вега"-ЕООД Й. Кръстев от 11.01.2016 г. /л. 24 от първоинстанционното дело/, с който сумата от 480 414, 26 лв. следва да бъде отнесена като допълнителен резерв и бъде възстановена на едноличния собственик в срок до 1.01.2020 г. Настоящата съдебна инстанция не споделя тези изводи на първоинстанционния съд, съответно намира, че заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза не следва да бъде кредитирано, по следните съображения. СС 32 "Финансови инструменти" дефинира финансовия инструмент в чл. 1 договор, който поражда едновременно както финансов актив в едно предприятие, така и финансов пасив или инструмент на собствения капитал в друго предприятие. В конкретния случая договорът за цесия е сключен между "Курортно строителство"-ООД и физическото лице Й. Кръстев. Ревизираното дружество "Вега"-ЕООД не е страна по договора за цесия. По отношение на задълженията си по договорите за заем към "Курортно строителство"-ООД Вега"-ЕООД има финансов пасив, но на този пасив не съответства финансов актив, тъй като не предприятие, а физическото лице Й. Кръстев е придобило финансовия актив на заемодателя. По този въпрос вещото лице не е дало конкретизация и обяснения. Протоколът от 11.01.2016 г. на едноличния собственик на капитала за отнасяне на въпросната сума като допълнителен резерв е представен за пръв път в съдебното производство. Същият е частен документ, не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Същия е оспорен от процесуалния представител на ответника в съдебното заседание на 12.02.2018 г. /л. 27 – 29 от делото/, но в нарушение на чл. 193 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК производство по оспорването му не е открито от първоинстанционния съд. Изложеното води до достоверност на твърденията на касационния жалбоподател, че въпросният протокол е новосъздаден за целите на защитата на задълженото лице, тъй като ако същият е съществувал, то е следвало да бъде представен след поисканите обяснения от ревизиращите, което не е сторено /същият не е приложен към писмените обяснения на управителя на л. 176 от административната преписка/. Решаващият съд не се е произнесъл и по констатациите на приходния орган относно същността на резерва и прихода и начина на тяхното формиране, съответно счетоводните операции, които следва да бъдат извършени съгласно изискванията на ЗСч, ТЗ и съответните счетоводни стандарти. Съгласно Общите разпоредби на Националните счетоводни стандарти, раздела за "Собственик капитал" резервите са дефинирани по следния начин: "Създаването на резерви може да е регламентирано с устав или със закон с цел осигуряване на предприятието и на неговите кредитори на допълнителна мярка за защита от ефектите на загубите. Могат да се създават и други резерви. Наличието и размерът на резерви е информация, която може да е уместна за вземане на решения от ползвателите. Създаването на такива резерви представлява заделяне на неразпределената печалба, а не разходи.". Приходът като икономическа категория е дефиниран както в Общите разпоредби на Националните счетоводни стандарти, така и в СС 18 – "Приходи". Според т. 2 от СС - 18 "Приход" е - брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците. Пак според СС 18, т. 2, б. "г" "Други случаи на признаване на приход", т. 2. "Отписани задължения", приходът се признава при изтичане на давностния срок или при наличие на други основания за отписване на задълженията. Съгласно чл. 78 ЗКПО, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Предвид установената фактическа обстановка и правната регламентация на понятията приходи и резерви, следва да бъде прието, органът по приходите законосъобразно е приел, че сумата от 480 414, 26 лв. съставлява приход за 2016 г. за "Вега"-ЕООД, който приход не е отчетен съгласно изискванията на нормативните актове и е налице условие по чл. 78 ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава. Като е приел друго и е отменил ревизионния акт в тази му част като незаконосъобразен, Административен съд – гр. Варна е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено в тази му част и вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "Вега"-ЕООД в тази й част бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски. При този изход на процеса съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата "Вега"-ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Д "ОДОП"-Варна юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 3 472, 34 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,