Решение № 11358 от 24.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10010/2018 г.

Решение № 11358 от 24.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10010/2018 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Мандрисофт" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Железопътна" № 61, представлявано от управителя М. Маринов, срещу решение № 299 от 09.05.2018 г., постановено по адм. дело № 196/2018 г. на Административен съд (АС) - Плевен, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение рег. № 270000-55/05.01.2018 г. на началника на РУ - Гулянци, обективиращо отказ за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на късо бойно оръжие. Касационният жалбоподател оспорва съдебния акт, поддържайки оплаквания за неговата неправилност поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Обосновава защитната си теза с довод, че при нередовност на заявлението за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на късо бойно оръжие, за каквато счита липсата на доказателства за необходимостта от самоотбрана като основателна причина за издаване на искания облагоприятстващ административен акт, на основание чл. 83, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), решаващият орган е следвало да му предостави 30-дневен срок за отстраняването й. Претендира съдебният акт да бъде отменен и спорът се реши по същество с отмяна на обжалвания отказ. Ответникът - началникът на РУ - Гулянци към ОДМВР - Плевен, не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита постъпилата касационна жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна. С оспореното решение на АС - Плевен е отхвърлена жалбата на "Мандрисофт" ЕООД срещу решение рег. № 270000-55/05.01.2018 г. на началника на РУ - Гулянци при ОДМВР Плевен, в частта, с която по заявление на търговското дружество е отказано издаването на разрешение за носене, употреба и съхранение на късо бойно оръжие. За да постанови този правен резултат първостепенният съд е приел от фактическа страна, че производството пред административния орган е инициирано със заявление вх. № 270000-4050/08.12.2017 г. за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на късо бойно оръжие. Към заявлението са приложени декларация по чл. 135, т. 8 ЗОБВВПИ, декларация по чл. 76, ал. 4, т. 2 ЗОБВВПИ, мотивационно писмо на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие № 2367/2009 г., извадка от Търговски регистър, копие от лична карта №[номер], удостоверение за годност на оръжие № 5748/12.10.2017 г., свидетелство за съдимост peг. № 17101700180/18.10.2017 г., удостоверение № 3568/29.09.2017 г. от УМБАЛ "Д-р Г. Странски" ЕАД, гр. Плевен, в което се посочва, че М. Маринов не е диспансеризиран. Приложено е и удостоверение от ОП - Плевен с изх. № 6568/29.09.2017 г., съгласно което към дата 28.09.2017 г., срещу него няма образувани и неприключили наказателни производства и повдигнати обвинения. Със съобщение № 270000-4134/19.12.2017 г. заявителят е уведомен, че не отговаря на изискванията на чл. 58, ал. 1, т. 10 и чл. 61, ал. 4, т. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ, поради което на основание чл. 34, ал. 3 АПК, му е даден 5-дневен срок за представяне на писмени възражения и доказателства. В указания срок, с писмо вх. № 270000-4232/29.12.2017 г. са изложени допълнителни съображения относно необходимостта от носене на огнестрелно оръжие, като е акцентирано, че визираните в разпоредбата на чл. 61, ал. 4 ЗОБВВПИ документи са приложени. По подаденото заявление са извършени проверки, приключили с докладна записка с peг. № 270 р-10241/12.12.2017 г. и докладна записка с peг. № 270 р-10266 от 13.12.2017 г., от които се установява, че М. Маринов е регистриран през 2011 г. в РУ - Гулянци като извършител на престъпление по чл. 234в, ал. 1 и чл. 206, ал. 1 Наказателния кодекс (НК), но не е осъждан. Посочва се, че има и една криминалистическа регистрация № 1396/2011 г. на РУ - Гулянци за извършено престъпление по чл. 234в, ал. 1 НК. На 05.01.2018 г. е издадено процесното решение с peг. № 270000-55 на началника на РУ – Гулянци, с т. 1 от което е отказано издаването на разрешение за носене, употреба и съхранение на късо бойно оръжие. За да отхвърли жалбата на "Мандрисофт" ЕООД срещу така постановения отказ, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Обосновал е извод, че липсва основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие, т. к. по преписката не са събрани данни, указващи на конкретен риск за сигурността на "Мандрисофт" ЕООД и управителя му Маринов. Решението е правилно. След като е обсъдил данните по административната преписка, АС - Плевен е достигнал до вярно заключение за материална законосъобразност на оспорения акт. Обосновано е прието, че жалбоподателят не е доказал по несъмнен начин нуждата от носене и употреба на огнестрелно оръжие. Правилен е и решаващият правен извод, че потенциалната нужда на заявителя не замества необходимостта от установяване по безспорен начин на категорична и реална необходимост от носене на оръжие. Тълкуването на относимата към спора норма на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ налага извод, че законът възлага в тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение, във всеки конкретен случай да докаже съществуването на основателна причина от носене и употреба на огнестрелното оръжие. Ето защо преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с оръжие е въпрос за законосъобразност на акта и с оглед събрания доказателствен материал решаващият съд правилно е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, т. к. изложените в него мотиви се свеждат именно до това, че по надлежния ред не е установена необходимост от носене, употреба и съхранение на късо бойно оръжие. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ не може да бъде самоцелно, а обосновано със сериозни и уважителни причини, каквито не са изложени нито пред административния орган, нито в съдебната фаза. В мотивационно писмо към заявлението, с което се претендира издаването на разрешение за носене, употреба и съхранение на късоцевно бойно оръжие, като основание се сочи самоотбрана, с аргументи за потенциална опасност във връзка с осъществявана от дружеството дейност и бъдещи намерения на управителя за адвокатска кариера. Освен, че липсват доказателства от естеството на упражняваната търговска дейност да произтичат конкретни рискове за дружеството и неговия управител, следва да се има предвид, че самата мотивировка на искането и аргументът, че занятието и бъдещите професионални намерения на Маринов налагат необходимост от носене и употреба на оръжие, не могат да обосновават нужда от защита. Позоваването на мотива за осигуряване на превантивни мерки за сигурност, не е от естество да породи желаните правни последици, изразяващи се в право да се ползва оръжие за самоотбрана. Неоснователни са изложените доводи за допуснато нарушение на процедурата по издаването на акта, в контекста на релевираното касационно основание за нарушение на материалния закон при осъществяване на правораздавателната дейност на АС - Плевен. Верен е доводът, че с оглед предписанието на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, органът е длъжен при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде възможност да ги отстрани. Разпоредбата установява изрично правило в производството по издаване на административния акт, с който законодателят е разпределил задълженията по събиране на доказателствата между органа и заявителя. Органът е длъжен, ако при извършената проверка на съответствието на заявлението и на приложените към него документи със законовите изисквания установи, че липсва изискуем документ или, че представен документ е непълен, да уведоми заявителя и да му даде срок да отстрани нередовността. Той обаче няма задължение да издирва доказателства за обосноваване на причината за исканото разрешение, вкл. да събира данни за наличието на реална или потенциална заплаха за сигурността на заявителя. Респ. органът служебно изследва пригодността на заявителя да бъде субект на разрешение за осъществяване на регламентираните в ЗОБВВПИ дейности, но не и твърдяната необходимост като правопораждащ юридически факт за това. Въпреки това, с писмо № 270000-4134 от 19.12.2017 г. ответникът е предоставил на заявителя 5-дневен срок за възражение и допълнителни доказателства, поради което не е налице твърдяното нарушение на установените със специалния закон процедурни правила. По аргумент от чл. 170, ал. 2 АПК жалбоподателят е следвало да установи, че са били налице условията за издаване на облагоприятстващ акт по искането му. Доказването на заявената необходимост от придобиване на оръжие е пълно и главно, а непровеждането му сочи, че мотивираният с липсата й отказ за издаване на разрешение е законосъобразен. Органът преценява наличието на необходимост от притежаване на оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на молителя, като взема предвид и данните, събрани в хода на административното производство. Въз основа на материалите по преписката съдът правилно е приел за законосъобразна преценката, че не е установена непосредствена или потенциална опасност за живота, здравето и сигурността на М. Маринов в качеството му на управител на "Мандрисофт" ЕООД, както и необходимост, наложена от търговската дейност на дружеството, с оглед регистрирания предмет на дейност. В контекста на изложеното, правните изводи на решаващия съд съответстват на приложимия материален закон и не противоречат на установеното посредством ангажирания доказателствен материал фактическо положение. Възприетото тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните със ЗОБВВПИ дейности, поради което изцяло се споделя от настоящата инстанция. При липсата на заявените отменителни основания, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират и не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,