Решение № 14769 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6723/2018 г.

Решение № 14769 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6723/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. П. - съдия в Софийския районен съд, против Решение № 1650 от 13.03.2018 г. постановено по адм. д. № 10999/2017 г. по описа на Административен съд София – град. Твърди, че с решението първоинстанционният съд отхвърлил предявеният от него иск против Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), за осъждане на ответника да изпълни задължението си произтичащо от разпоредбата на чл. 13 АПК, а именно публично да оповести критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагането на разпоредбите на чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 и чл. 309 от Закона за съдебната власт. В касационната жалба са изложени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. второ и трето от АПК. Твърди, че съдът не обсъдил съображенията му в писмени становища по делото относно неизпълнение на задължението на СК на ВСС по чл. 13 АПК, поради което нарушил чл. 12 във вр. с чл. 144 АПК. Последното обстоятелство обосновава наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК. Според жалбоподателя първоинстанционният съд допуснал друго съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото не уважил доказателствените му искания за представяне на копие от всички влезли в сила, като необжалвани или като потвърдени от съда, решения за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, копие на договор за предоставяне на безвъзмездна помощ от 08.09.2016 г., респ. на документ, удостоверяващ изпълнението и постигнатите резултати от Дейност 4 "Подобряване на дисциплинарното производство за съобразяване с международните стандарти и препоръки" по посочения по-горе проект. При наличие на констатираните процесуални нарушения, Административен съд София – град извел необоснован извод за изпълнение на задължението на СК на ВСС по чл. 13 АПК. Касационният жалбоподател моли съдът да отмени решението на Административен съд София – град и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът – Съдийска колегия на Висш съдебен съвет излага съображения за неоснователност на касационната жалба, поради което същата следва да се остави без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото събрани пред първата инстанция и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо страна, за която първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване по настоящото дело е Решение № 1650 от 13.03.2018 г. постановено по адм. д. № 10999/2017 г. по описа на Административен съд София – град, с което съдът е отхвърлил отправеното от В. П. искане, да бъде осъдена Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да изпълни задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 13 АПК - публично да оповести критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагането на разпоредбите на чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 и чл. 309 от Закона за съдебната власт. Съдът е посочил, че се касае за правила свързани с дисциплинарната отговорност на магистрата и лицата, които имат това качество, са процесуално легитимирани да предявят искане по чл. 256 и сл. АПК. В хода на първоинстанционното производство е установено, че Висш съдебен съвет е изготвил Правила за дисциплинарната дейност на Висшия съдебен съвет, приети с Решение на ВСС по Протокол № 60/11.12.2014 г. Правилата са публикувани на интернет страницата на Висшия съдебен съвет, поради което са публично оповестени. Кадровият орган е оповестил установената практика и регистрите за дисциплинарната дейност на ВСС, които съдържат данни за образуваните дисциплинарни производства, решението на ВСС и резултатите от обжалваните решения пред Върховния административен съд. При постановяване на решението си съдът е достигнал до извод, че начинът на прилагане на критериите в тези правила относно дисциплинарната дейност на органа, не е предмет на иска с пр. осн. чл. 256 АПК. Преценката как тези правила се изпълняват е индивидуална, осъществява се в хода на съдебното оспорване на наложеното на магистрата дисциплинарно наказание и зависи от фактите по конкретното дело. Поради това АССГ приема за недоказани фактическите твърдения на страната по отправеното искане по чл. 256 АПК и го отхвърля като неоснователно. Решението е правилно. Предмет на процесуалната уредба в Раздел II на Глава петнадесета от АПК е защитата на засегнатите лица срещу неоснователни бездействия на администрацията, която може да се осъществи по реда на чл. 256 (редакцията до изменението на текста, с ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) от АПК и чл. 257 (редакцията до отмяната на текста, с ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) от АПК. С разпоредбата на чл. 256 АПК в относимата редакция административният орган е сезиран с искане да извърши фактически действия, произтичащи по силата на закон, но в продължение на 14 дни същият бездейства. Нормата на чл. 257 АПК е приложима към бездействието на административния орган, когато задължението за съответното действие произтича пряко от нормативен акт. В производството по чл. 256 АПК търсещият съдебна защита цели да осъди административния орган да извърши фактическото действие, за което е задължен по закон, и което не извършва след като е сезиран с искане за действие. Следователно защитата по този ред обхваща неизвършването на фактически действия, но не и неизпълнение на задължения за волеизявление, т. с. издаване на индивидуален административен акт. Върховният административен съд е последователен в съдебната си практика и сочи, че преценката дали за органа е налице задължение по силата на закона да извърши определено фактическо действие по чл. 256 АПК, респ. чл. 257 АПК, представлява една от предпоставките за защита против неоснователни бездействия, поради което касае основателността на искането за отмяна на неоснователно бездействие. Според текста на разпоредбата на чл. 311 ЗСВ Съдийската колегия на Висш съдебен съвет се явява компетентният дисциплинарно наказващ орган, поради което като компетентен административен орган по смисъла на чл. 256 и чл. 257 АПК е пасивно легитимирана да отговоря по искането на жалбоподателя. В понятията за задължение по силата на закона и такова, произтичащо пряко от нормативен акт в цитираните разпоредби, няма съществена разлика в съдържанието им, поради което следва да се приеме, че не се откриват принципни различия в защитата по същество на исканията по чл. 256 и чл. 257 АПК. В този смисъл са и изложените съображения на първоинстанционния административен съд. При правилно очертан предмет на спора и на доказване на релевантните факти, първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са опорочили решението му. Така формираният извод на настоящата съдебна инстанция се обосновава с обстоятелството, че Административен съд София – град е обсъдил становищата на жалбоподателя и наведените с тях твърдения, вкл. и тези изложени в съдебно заседание на 14.12.2017 г., но ги е счел за ирелевантни, а по същество и за неоснователни. Съдът е приел, че не е спорно обстоятелството между страните по делото, че ищецът е сезирал СК на ВСС с искане, заведено с вх. № ВСС – 11272 от 16.08.2017 г. да изпълни задължението си по чл. 13 АПК и публично да оповести критериите на ВСС за упражняване на дискреционната му власт по дисциплинарните производства на магистрати. Отхвърлянето на искането му от СК на ВСС е обективирано в решение по т. 5 от заседание на СК на ВСС по протокол № 35 от 19.09.2017 г. Така цитираното решение е мотивирано с изказванията на членовете на СК на ВСС, видно от представения препис извлечение от пълния стенографски протокол. Според съображенията на госпожа Г. Г. и на госпожа Г. К. посочени в протокола, цитираните по – горе Правила са възприети като изпълнение на задължението на СК на ВСС по чл. 13 АПК и след разделянето на ВСС на две колегии. Видно от първоинстанционното дело, мотивирано АССГ с определение от 14.12.2017 г. е оставил без уважение искането на В. П. за представяне на влезлите в сила като необжалвани или потвърдени от съда решения по дисциплинарни дела, тъй като актовете на контролната съдебна инстанция се публикуват. Като неотносимо към заявения спор по делото, съдът е приел искането на страната да представи копие от договора за безвъзмездна помощ и документ относно изпълнението на дейност 4 "Подобряване на дисциплинарното производство за съобразяване с международните стандарти и препоръки". Административен съд София – град правилно е мотивирал определението си от 14.12.2017 г. с обстоятелството, че искането не сочи на неизпълнение на задължението по чл. 13 АПК, а напротив участието на ВСС в проекта е израз на стремеж за подобряване квалификацията на специалистите в тази област. Съгласно текста на чл. 13 АПК административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Така формулиран принципът на последователност и предвидимост в административното правораздаване е законова гаранция за ефективно упражняване на правата на гражданите и организациите. В случая пред първоинстанционния съд се иска осъждане на Съдийската колегия на Висш съдебен съвет да огласи критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност, по прилагането на разпоредбите на чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2, както и на чл. 309 от Закона за съдебната власт. Тези действия по огласяване на правилата са изпълнени от ответната страна с оглед правомощията, които ВСС(сета СК на ВСС) има в производството по определяне на наказанието на съдиите. Дисциплинарната дейност на съответната колегия на ВСС, в случая на Съдийската колегия, е специфична дискреционна административна власт на органа, която му позволява да обсъжда и преценява конкретни факти и обстоятелства свързани с поведението на магистрата, които могат да ангажират или да не ангажират неговата дисциплинарна отговорност по ЗСВ. Предоставената в този контекст на закона оперативна самостоятелност на СК на ВСС не е самоцелна, а законодателят е регламентирал правната възможност на органа да изпълни и приложи най – качествено закона досежно определяне на вида и тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. Текстът на чл. 309 ЗСВ определя параметрите на оперативната самостоятелност на СК на ВСС, но не посочва какво се случва в тях. Поради това, с оглед принципа на правна сигурност и предвидимост на административния процес се налага да бъдат разписани правилата и критериите, които ще прилага административният орган, когато реализира правото си на преценка относно извършване на дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗСВ. В областта на дисциплинарната отговорност на съдиите, спазването на принципа на предвидимост от страна на СК на ВСС е предпоставка да се създадат условия за налагане на дисциплинарни наказания, еднакво по отношение на всички магистрати при сходни извършени дисциплинарни нарушения. С оглед на горните мотиви и установените по делото пред АССГ факти, касационната инстанция достига до извод, че Висшият съдебен съвет е изпълнил задължението си по чл. 13 АПК. Заявеният довод на касационния жалбоподател, че кадровият орган не е доказал, че действително по отделните преписки, респ. случаи се е ръководил от посочените правила, не сочи на наличие на твърдените в жалбата касационни основания. Характерът и качеството на Правилата са извън предмета на спора по настоящото дело. Разпоредбата на чл. 13 АПК от гледна точка на дисциплинарната дейност на СК на ВСС, трябва да се разбира като изискване за начина, по който органът следва да организира и осъществява дейността си в условията на оперативна самостоятелност. Неспазването на тези изисквания е основание за оспорване на решението на СК на ВСС постановено в производството по налагане на дисциплинарно наказание по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗСВ. Във всички случаи вътрешните правила на административния орган по упражняването на оперативната самостоятелност са предмет на контрол от страна на съда като част от мотивите на административния акт. Допълнителен аргумент в подкрепа на съображенията, че ВСС и в частност СК на ВСС е изпълнил цитираното задължение по чл. 13 АПК (СК на ВСС ги възприема и като Правила за работата на колегията, видно от пълния стенографски протокол № 35 от заседание от 19.09.2017 г.) е и обстоятелството, че на интернет страницата на ВСС са публикувани и съответно са публично достъпни регистри за дисциплинарната дейност на ВСС, които съдържат данни за образуваните дисциплинарни производства, решението на ВСС и резултатите от обжалваните решения пред Върховния административен съд. При правилна и логична преценка на доказателствата по делото, Административен съд София - град е постановил обосновано съдебно решение. При така изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че не се установиха сочените в жалбата на съдия В. П. касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. второ и предл. трето АПК за отмяна на акта. Първоинстанционното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, съдът намира за основателно искането на СК на ВСС за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 143, ал. 3 АПК. Видно от делото същото е сторено до приключване на устните състезания, а юрисконсулт Димитрова е осъществила процесуално представителство пред Върховния административен съд тъй като депозира писмено становище и участва в разглеждане на делото. На осн. чл. 24 от Наредбата за правната помощ и чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 100 лева, в полза на ответната страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение