Решение № 3646 от 15.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6462/2012 г.

Решение № 3646 от 15.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6462/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Любомир Димитров Милев, от гр. Кърджали, против решение № 57 от 15.03.2012 г., постановено по адм. дело № 147/2011 г. по описа на Административен съд гр. Кърджали. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на Районно управление "Полиция" гр. Кърджали не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Кърджали е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № 260/07.06.2011 г. на началника на РУП Кърджали, с която на Любомир Димитров Милев е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от четири месеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и правилника за приложението му, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Изводът на съда, че оспорената заповед е в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР е незаконосъобразен и необоснован. Като фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание в заповедта са посочени следните обстоятелства: на 30.04.2011 г. старши полицай Любомир Димитров Милев, на длъжност "водач на патрулен автомобил" в РУП Кърджали, при изпълнение на служебните си задължения е бил изпратен по сигнал за извършена кражба на мобилен телефон в гр. Кърджали, същият не е изготвил незабавно докладна записка по случая до началника на РУП Кърджали за регистриране в регистър образец № 1, с което е нарушил чл. 13, ал. 1 от Инструкция № Iз-2843/29.11.2010 г. за организация на работата в МВР по заявителски материали за престъпление от общ характер. Посоченото нарушение е квалифицирано като такова по чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР - пропуск при прилагането на разпоредбите регламентиращи служебната дейност съгласно цитираната инструкция. По несъмнен начин по делото е установено, че на 30.04.2011 г. по време на работа жалбоподателят и колегата му Захари Маджаров по повод подаден сигнал в ОДЧ за откраднати мобилни телефони са изпратени на местопрестъплението. След посещение на местопроизшествието и разговор с децата, чиито телефони били откраднати и с техните родители Милев веднага се обажда на дежурния - ОДЧ и подробно докладва случая. Последният записва случая в Дневника за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ на РУП Кърджали. След приключване на дежурството им на 30.04.2011 г. Милев и Маджаров отново докладват подробно за случая в писмено изготвения рапорт-отвод, адресиран до началника на РУП Кърджали и отразяват случая и в нарядния дневник. Съгласно правилото на чл. 12, ал. 1 от Инструкция № Iз-2843/29.11.2010 г. за организация на работата в МВР по заявителски материали за престъпление от общ характер всички съобщения, постъпили непосредствено в оперативния дежурен център/част или на ЕЕН 112 и телефон 166, се записват в книгата за съобщения и сигнали. Правилото на чл. 12, ал. 3 от инструкцията регламентира, че материалите по ал. 1 се докладват и регистрират в регистър образец 1, когато съдържат данни за престъпление от общ характер. В случая по несъмнен начин е установено, че сигнала за кражбата е получен в ОДЧ, поради което по силата на чл. 12, ал. 3 от инструкцията получателят на сигнала е следвало да го докладва и регистрира в образец № 1. Нормата на чл. 13, ал. 1 от инструкцията, цитирана в оспорената заповед гласи, че служител на МВР, непосредствено установил признаците на извършено престъпление от общ характер, съставя незабавно докладна записка до ръководителя на съответната структура за регистриране в регистър образец 1. Жалбоподателят не е установил непосредствено признаците на извършеното престъпление, а е бил изпратен по подадения сигнал за извършената кражба на местопрестъплението, поради което за него не е възникнало задължението по чл. 13, ал. 1 от инструкцията. Освен това същият е докладвал писмено на началника на РУП Кърджали в деня на дежурството му за установеното при посещението на местопрестъплението, независимо, че доклада е под формата на рапорт-отвод съставен не по-късно от 20 минути след посещаване на мястото, на което са откраднати мобилните телефони, тъй като сигналът е получен в ОДЧ около 19.20 ч., а смяната на Милев е приключила в 20.00 ч., когато е изготвен и рапорт-отвода. От изложеното следва, че държавният служител не е осъществил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, поради което заповедта е издадена в противоречие с материалноправните норми на закона. Ето защо като е направил извод в обратния смисъл Административен съд гр. Кърджали е постановил съдебно решение в противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като се постанови ново решение по съществото на спора, с което обжалваната заповед бъде отменена. Предвид изхода на спора следва да се осъди Областна дирекция на МВР гр. Кърджали да заплати на Любомир Димитров Милев сумата 100 лв. представляваща изплатено възнаграждение за вещо лице. Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като видно от приложения договор за правна защита и съдействие е, че адвокатското възнаграждение е уговорено, но не е отбелязано, че същото е заплатено, т. е. такива разноски не са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,