Решение № 11794 от 18.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6634/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Ганчев против Решение 2113/31.03.2021 г. на Административен съд София - град (АССГ) постановено по адм. дело 227/2021 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Ганчев срещу Решение 513005-116/25.11.2020 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) Министерство на вътрешните работи (МВР), с което е отказано заличаването на личните данни на Ганчев, обработвани в Интегрирана регионална полицейска система на СДВР, във връзка със ЗМ 306/2019 г. по описа на 09 РУ-СДВР и обвързаното с него задържане от полицейски орган 260/15.02.2019 г. в 09 РУ-СДВР. По наведени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон (отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК) касаторът моли за отмяна на съдебното решение. Сочи, че съдът не съобразил наведените от него доводи за неправилно приложение на материалния закон и най-вече довода за несъответствие на административния акт с целта на закона. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от адв. Вълков. Ответникът Директорът на СДВР оспорва жалбата с доводи в писмена защита. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност. Ответникът се представлява от юрк. Христов и юрк. Пашунов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Решение 513005-116/25.11.2020 г. на директора на СДВР - МВР, с което е отказано заличаването на личните данни на А. Ганчев, обработвани в Интегрирана регионална полицейска система на СДВР, във връзка със ЗМ 306/2019 г. по описа на 09 РУ-СДВР и обвързаното с него задържане от полицейски орган 260/15.02.2019 г. в 09 РУ-СДВР. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил оспорването по жалбата на А. Ганчев, като неоснователно. За да постанови този резултат е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на предоставените му правомощия, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и целта на закона и при правилното му приложение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел от правна страна, че оспореното решение не страда от пороците по чл. 146, т. 1 5 АПК. Изложил е съображения за съответствието му с процесуалния и материалния закон. Анализирал е правилото на чл. 26, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), според което при обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР съхраняват данните в срокове, определени от администратора на личните данни, както и издадената въз основа на тази разпоредба Инструкция 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Предвидените срокове в чл. 3 от Инструкцията се явяват конкретни, след изтичането на които данните се заличават. Като се е позовавал на нормите на чл. 2 от Инструкцията, регламентиращ вида на информационните фондове и целите на обработването на личните данни, съдът обосновано, след анализ на доказателствата по делото, е приел, че хипотезата, в която се обработват личните данни на жалбоподателя (сега касационен жалбоподател) не попада в нито една от предвидените в чл. 3 от Инструкцията хипотези, при които могат да бъдат заличени личните данни. Правилно е посочено, че личните данни на жалбоподателя се обработват законосъобразно, за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления. Несъгласието на касационния жалбоподател с мотивите на съда по приложението на материалния закон не е представлява касационно основание. При изпълнение на функциите по противодействие на престъпността, при разследване и разкриване и престъпните деяния органите на МВР обработват правомерно личните данни на лицата, вкл. и на касатора, по аргумент от чл. 26, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1 ЗМВР. Обработването на личните му данни, предвид привличането му като обвиняем за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК отговаря на целите, заложени в чл. 2, ал. 2 от Инструкция 8121з-748/20.10.2014 г. Въведените от закона основания за запазване на тези данни са установени по отрицателен начин в цитираната Инструкция, приета на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР - посредством посочване на обстоятелствата, чието настъпване обуславя основание за заличаване на данните. В чл. 3 от инструкцията е посочено, че личните данни на лицата се заличават при настъпване на някое от изчерпателно изброените обстоятелства и след като в разглеждания казус не е налице такова обстоятелство за Ганчев, обосновано и в съответствие със закона и неговата цел е постановено обжалваното решение за отхвърляне на жалбата му. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, касационният жалбоподател следва да заплати сумата 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответната страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,