Решение № 3911 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 704/2017 г.

Решение № 3911 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 704/2017 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Макрон" ООД, представлявано от управителя Й. Й., против Решение № 1125/22.12.2016 г. Комисия за защита на конкуренцията (КЗК ) по преписка, вх. № КЗК-871/24.11.2016 г., с което е отхвърлена жалба с вх. № ВХР-2352/14.11.2016 г. от "Макрон" ООД срещу Решение № ОЕ-236/19.10.2016 г. на кмета на община Е. П. за откриване на процедура за обществена поръчка с предмет: "Доставка на хранителни продукти за нуждите на детските градини и домашен социален патронаж към община Е. П.". В жалбата обстоятелствено са релевирани доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Основно се твърди, че в документацията за участие са налице визираните ограничителни и дискриминационни изисквания относно изисканите сертификати, които ограничават правото на потенциални участници да участват в процедурата. По тези и други съображения чрез процесуален представител в съдебно заседание моли решението на КЗК да бъде отменено, включително и в частта за разноските. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът - кмета на община Е. П. чрез процесуален представител релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения в чл. 216 ЗОП и указан от КЗК 14-дневен срок от съобщаване на решението, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С Решение № ОЕ-236/19.10.2016 г. кмета на община Е. П. е открил "открита" по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка на хранителни продукти за нуждите на детските градини и домашен социален патронаж към община Е. П.". С решението са одобрени обявлението и документацията за участие в обществената поръчка. В раздел III на обявлението "Правна, икономическа, финансова и техническа информация", точка 1.3 "Технически и професионални възможности", подточка 2 е указано, че участникът следва да разполага е внедрена система за управление на качеството ISO 22000:2005 и внедрена система за безопасност на храните НАССР или еквивалентни сертификати, издадени от органи установени в други държави членки на ЕС. Във връзка с постъпили искания по реда на чл. 33 от ЗОП относно изискваните сертификати, възложителят е предоставил разяснения с изх. № 9783- (7)/04.11.2016 г. в отговор на отправени въпроси по документацията за участие в процедурата за възлагане на обществената поръчка. Впоследствие решението за откриване е обжалвано пред КЗК от от "Макрон" ООД с основен довод, че въведеното (в раздел III на обявлението: "Правна, икономическа, финансова и техническа информация", точка 1.3 "Технически и професионални възможности", подточка 2 ) изискване участникът да разполага с внедрена система за управление на качеството ISO 22000:2005 и внедрена система за безопасност на храните НАССР или еквивалентни сертификати, излиза извън обхвата на чл. 63, ал. 1, т. 9, във връзка с чл. 59, ал. 3 от ЗОП, като обуславя незаконосъобразността на така обявената с Решение № ОЕ-236/19.10.2016 г. процедура по ЗОП. В протеклото производство, КЗК е обсъдила доводите в жалбата и е преценила с обжалваното понастоящем решение, че изискването към участниците да разполагат с актуални сертификати за внедрена система за управление на качеството по ISO 22000:2005 и внедрена система за безопасност на храните НАССР или еквивалентни сертификати, издадени от органи, установени в други държави членки на ЕС, е ясно и обосновано, с обхват в съответствие с предмета на поръчката. Прието е, че възложителят е съобразил обхвата на изисканите документи, удостоверяващи съответствието на участника със стандарти за системи за управление на качеството, с предмета на оспорената поръчка като в случая не е налице нарушение на законовите разпоредби на ЗОП, доколкото не е поставено ограничаващо кръга на кандидатите за участие изискване. Съобразен е и чл. 63, ал. 1, т. 10 от ЗОП, съгласно който възложителят може да изисква от участниците да прилагат системи за управление на качеството, съобразно предмета на поръчката, както е направено в конкретния случай, поради което така заложеното изискване не води до нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, доколкото същото не ограничава необосновано участието на лица в обществената поръчка и е съобразено с нейния предмет, предвид факта, че ще гарантира на възложителя доставчик на хранителни продукти, въвел системи за управление на качеството и безопасността на храните. В касационната жалба отново се твърди, че така въведеното изискване е извън обхвата на проявената оперативна самостоятелност на възложителя да въведе такива изисквания ( дори и специфични), които да обезпечат и гарантират качественото и ефективно изпълнение на поръчката. По този довод КЗК се е произнесла с решението си като е приела, че възложителят е в правото си да въвежда допълнителни ( извън нормативно установените) изисквания към участниците, но те в никаква степен не трябва да "...дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета и количеството или обема на обществената поръчка", а въведеното изискване е обосновано и не е ограничително и не създава пречки пред свободната конкуренция, което е в нарушение на чл. 2 ЗОП. При извършената проверка на обжалваното решение в рамките на наведените касационни основания, в т. ч. и служебно за правилното приложение на материалния закон както от възложителя, така и от КЗК, чието решение е предмет на настоящето производство по отношение основанията, поради които се претендира незаконосъобразност, не се установяват визираните нарушения. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им са аналогични с доводите и оплакванията в жалбата пред КЗК, които обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В случая спора е изключително правен и се свежда до преценка на обстоятелството колко и какви изисквания може да въвежда възложителя и доколко те се отразяват на свободната и лоялна конкуренция, равнопоставеността и недопускане на дискриминация като основни принципи въведени в ЗОП. Преценката на въведените спорни изисквания спрямо приложимото право, налагат въвеждането им във такъв вид и размер, тъй като са съответни по степен, която действително обосновано не ограничава участието на лица в условията на свободната и лоялна конкуренция. Предвид горното, решението на КЗК е правилно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че са налице визираните основания за отмяна на обжалваното решение за откриване, в обжалваната част. Изводите на КЗК са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства като е съобразена спецификата на обществената поръчка и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон - в случая по ЗОП и цитираните специални нормативни актове, релевантни за законосъобразното откриване на процедурата. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената срещу решението на КЗК жалба е неоснователна, а решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, включително и в частта за разноските като основание и размер, по който е нямало възражения от възложителя в производството пред КЗК. При този изход на делото съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК е основателна претенцията на процесуалния представител на ответника по касация кмета на община Е. П. за присъждане на разноски за процесуално представителство в размер от 500 лева съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК, вр. чл. 144 АПК, които са доказани с представените в тази връзка документи като основание и размер. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 216, ал. 5 ЗОП, Върховният административен съд - Четвърто отделение,