Решение № 549 от 13.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6669/2008 г.

Решение № 549 от 13.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6669/2008 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Столична РДНСК, чрез процесуалния представител юрк. Анна Сибинова, срещу решение № 95 от 29 февруари 2008 година, постановено по адм. д. № 1268/2007 година по описа на Административен съд София-град, с което са отменени заповед № ДК-04-54/6 юни 2006 година на началника на Столична РДНСК и потвърдения с тази заповед отказ за узаконяване, обективиран в писмо рег. № АГ-94-М-201/04/29 март 2006 година на главния архитект на район Средец - Столична община и е изпратена административната преписка на район Средец - Столична община за ново разглеждане съобразно дадените в мотивите указания. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Постъпила е касационна жалба и от Людмила Христова Дандолова и Искра Христова Дандолова, чрез пълномощника им адв. Марио Топчийски, които оспорват решение № 95 от 29 февруари 2008 година, постановено по адм. д. № 1268/2007 година по описа на Административен съд София-град в частта му за разноските с искане да им бъдат присъдени направените такива. Ответната страна Столична община не е взела становище по подадените касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба на Столична РДНСК е неоснователна. Излагат се доводи за основателност на направеното искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателките Людмила и Искра Дандолови. Касационната жалба на Столична РДНСК е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд София-град Людмила Христова Дандолова и Искра Христова Дандолова са оспорили заповед № ДК-04-54/6 юни 2006 година на началника на Столична РДНСК, с която е оставен в сила мотивирания отказ на главния архитект на район "Средец" - Столична община за одобряване на проекти за узаконяване на извършено в отклонение от одобрени проекти към разрешение за строеж № 49/5 юни 1995 година за преустройство на таванско помещение, обективиран в писмо рег. № АГ-94-М-201/4/29 март 2006 година. Съдът е приел, че както при издаването на отказа на главния архитект на район "Средец" - Столична община, така и при издаването на оспорената заповед на началника на Столична РДНСК са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което ги е отменил и е върнал преписката на район "Средец" - Столична община за ново произнасяне съгласно изложените мотиви. Така постановеното решение е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразния извод, че при издаването на оспорената заповед административния орган не е изследвал въпроса относно наличието или липсата на предпоставките на чл. 226 от ЗУТ (отм.) за узаконяване на извършеното в отклонение от издаденото разрешение за строеж преустройство на собственото им таванско помещение. Такива съображения не са изложени и в отказа за узаконяване на главния архитект на район "Средец" - Столична община, оставен в сила с оспорената заповед. Съдът правилно е установил приложимия в случая закон и е дал подробни указания за приложението му. Изложените в касационната жалба възражения повтарят изложеното в оспорената заповед на началника на Столична РДНСК. Тези възражения се отнасят до евентуален спор относно премахването на установено незаконно строителство, а не до предмета на настоящия спор - налице ли са предпоставките за узаконяване на преустройството. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон, поради което оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Подадената от Людмила Христова Дандолова и Искра Христова Дандолова жалба по своята същност представлява молба по чл. 248 от ГПК, която съобразно ал. 1 от цитираната разпоредба следва да бъде разгледана от първоинстанционния съд. Поради това по тази жалба касационната инстанция не дължи произнасяне, а следва да върне жалбата на компетентния съд за нейното разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,