Решение № 430 от 11.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5026/2017 г.

Решение № 430 от 11.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5026/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на М. Ю., чрез процесуалния му представител - П. Б., срещу решение № 212/13.02.2017 г. по адм. дело № 87/2016 г. на Административен съд - Б.. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: "М. МК" ООД, гр. Б., с управител Б. И., чрез адв. Е. П., ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени решение № РМЮ-5700-14/32-23939/28.01.2016 г. на началника на М. Ю. за определяне на нова митническа стойност в размер на 34 427,03 лв. за стока по ЕАД № 15BG005700H0056450/13.11.2015 г. - употребяван влекач, марка "М. Б.", модел "Actros 1846 LS", и нов размер на публично задължение за мито в размер на 5 508,32 лв. и на ДДС - 7 987,07 лв., първоинстанционният съд е приел, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен митнически орган, но в нарушение на материалния закон и административно-процесуалните правила. Изложени са подробни мотиви, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като митническият орган не е представил достатъчно съображения относно това, защо не приема декларираната стойност на внесените стоки, така както е посочена в митническата декларация и търговската фактура, издадена от македонския продавач, като не са посочени и съответните доказателства, въз основа на които е направен извод, че декларираната стойност е занижена. Според съда, позоваването на направен сравнителен анализ с един единствен друг ЕАД на подобен автомобил не съставлява изпълнение на императивното изискване за мотивираност на акта, тъй като създава неяснота относно метода за изчисляване на митническата стойност на процесния влекач. Решението е правилно. Обжалваното решение на митническия орган, правилно е преценено от първоинстанционния съд, като несъдържащо мотиви относно изразеното от административния орган съмнение досежно договорената стойност на употребявания влекач. Последната, съгласно чл. 29, § 1 от Регламент 2913/92 г. представлява реално платената или подлежащата на плащане цена. В решението си, митническият орган не се е мотивирал достатъчно на какво се основава съмнението му, че декларираната митническа стойност на влекача, не е договорната му стойност. Фактът, че пазарната стойност на влекача е по-висока не води автоматично до извода, че платената реално цена е различна от посочената в договора за покупко-продажба. По аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, страните по договора са били свободни да договорят съдържанието му, в това число и цената на стоката, стига то да не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. В този смисъл, страните не са задължително обвързани от пазарните предпоставки. Основателно е прието от съда, че митническият орган е следвало да обоснове определянето на нова митническа стойност на процесния влекач на базата на повече от един единствен сходен ЕАД, по реда на чл. 30 от Регламент № 2913/92 г. Липсват мотиви в митническото решение, както за занижаване на продажната цена, така и за начина на преизчисляване на митническата стойност на процесния влекач. Недопустимо е липсата на мотиви в административния акт да се преодолява от административния орган чрез представяне на доказателства в проведеното съдебно производство. От акта на митническия орган следва да стават ясни, както за засегнатото лице, така й за съда, съображенията му въз основа на които е преценил, че митническата стойност на стоката не отговаря на договорената. В оспорения административен акт липсват мотиви и относно извършените транспортни разходи за превоз на влекача, като липсата на доказателства за извършени корекции в цената водят до извода, че бланкетно са използвани тези по цитираното ЕАД. Неоснователно е и оплакването срещу размера на присъдените разноски, поради липса на възражение за прекомерност. Като валидно, допустимо и правилно, обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход на делото, на ответника "М. МК" ООД - гр. Б. се дължи присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, в размер на 950 лева, съгласно представен договор за правна услуга от 1.12.2017 г. /л. 17/ и липсата на възражение за прекомерност от страна на касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение