Решение № 5991 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4785/2016 г.

Решение № 5991 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4785/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на В. П. И., представляван от адв. Б., срещу Решение № 1623/9.03.2016 г. по административно дело № 5309/2015 г. на Административен съд С.- град, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу отказ за съгласуване на проект за "Обемно устройствено проучване със силуетно изследване за приобщаване на новопроектирана сграда към сграда паметник на културата в УПИ V-148, кв. 134, м. "Подуене", ул. "В. Д." №..., гр. С.", обективиран в становище изх. № 33-НН-202/7.04.2015 г. на Зам. министър на културата. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и постановено в противоречие със закона и събраните по делото доказателства - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът неправилно не взел предвид разпоредбата на § 22, ал. 2 от ЗР на ЗУТ. Твърди се, че правилно общинските власти одобрили строителни книжа и издали разрешение за строеж без да изискват предварително съгласуване с Министерство на културата, съобразно изискването на чл. 142, ал. 1 от ЗУТ, тъй като сградата в УПИ V-148 била декларирана през 1983 г. и била с временен статут на НКЦ, като процедурата не била приключена и до момента. Ответната по жалбата страна се представлява от юрисконсулт, който счита същата за неоснователна по съображения изложени подробно в писмен отговор. Заинтересованата страна се представлява от адв. Д. и адв. Б. Твърди, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло. Решението на първоинстанционния съд било съобразено с всички събрани по делото доказателства. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна. Върховен административен съд, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от В. П. И. срещу становище за отказ изх. № 33-НН-202 от 7.04.2015 г. на Зам. министър на културата за "Обемно устройствено проучване със силуетно изследване за приобщаване на новопроектирана сграда към сграда паметник на културата в УПИ V-148, кв. 134, м. "Подуене", ул. "В. Д." №..., гр. С.". В хода на производството е безспорно установено че жалбоподателят е собственик на дворно място от 296 кв. м. съставляващо УПИ V-148 в кв. 134 по плана на м. "Подуене" - център, в който през 2011 г. въз основа на разрешение за строеж с № 50/2.05.2011 г. на гл. архитект на район О. и одобрени проекти, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж, жалбоподателят е започнал изграждането на "Еднофамилна жилищна сграда с магазин". Със заявление вх. № 9400-127/26.08.2011 г. И. е внесъл за съгласуване в НИНКН виза за проектиране и технически архитектурен проект за "Еднофамилна жилищна сграда", находяща се в описаното УПИ, с административен адрес: ул. "В. Д." №.... С писмо изх. № 33-НН-0688/19.09.2011 г. Зам. министъра на културата е отказал съгласуването на виза и технически архитектурен проект за "Еднофамилна жилищна сграда", намираща се на ул. "В. Д." №.... С ново заявление вх. № 9400-7948/17.03.2013 г. Иванчев е внесъл за съгласуване от Министерство на културата "Обемно устройствено проучване със силуетно изследване за приобщаване на новопроектирана сграда към сграда паметник на културата в УПИ V-148, кв. 134, м. "Подуене", ул. "В. Д." №..., гр. С.", която е била съгласувана от Зам. министъра на културата със становище изх. № 33-НН-202/14.05.2014 г. С молба вх. № 33-НН-202/30.06.2014 г. Х. Ч. е поискала възобновяване на производството и отмяна на издаденото становище за съгласуване от 14.05.2014 г. Към молбата си е приложила влязло в законна сила на 3.10.2013 г. Решение с № 1688/12.03.2012 г. по адм. дело 6776/2011 г., с което е отменена Заповед № РД-09-50-97/18.03.1994 г. на Гл. архитект на С., с която са одобрени протокол от 25.01.1994 г. на съвета за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура при Столична голяма община и частично изменение на за строителния и регулационен план на кв. 134, м. "Ботевградско шосе - Подуене - Центъра" в частта за парцели /УПИ/ IV -147 и V-148. Със становище изх. № 33-НН-202/7.04.2015 г., Зам. министъра на културата на основание чл. 84, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 80 от ЗКН и Заповед № РД-09-853/31.10.2014 г. на Министъра на културата е отменил становище изх. № 33-НН-202/14.05.2014 г. и вместо него е отказал исканото съгласуване. Съдът е приел, че оспорения пред него акт е издаден от компетентен орган и в кръга на правомощията, делегирани му с нарочна заповед на министъра на културата, в предписаната от закона форма. Спазено е и изискването на чл. 84, ал. 2 от ЗКН за наличието на писмено становище от НИНКН. Приел е, че са съобразени и приложимите материално правни разпоредби и при спазване на изискванията на чл. 141, ал. 3 от ЗУТ, административния орган е формулирал извод за незаконосъобразност на проект "Обемно устройствено проучване със силуетно изследване за приобщаване на новопроектирана сграда към сграда паметник на културата в УПИ V-148, кв. 134, м. "Подуене", ул. "В. Д." №..., гр. С.". Така постановеното решение е правилно. Изводът за неоснователност на депозираната пред него жалба срещу отказ за съгласуване на проект за "Обемно устройствено проучване със силуетно изследване за приобщаване на новопроектирана сграда към сграда паметник на културата в УПИ V-148, кв. 134, м. "Подуене", ул. "В. Д." №..., гр. С.", обективиран в становище изх. № 33-НН-202/7.04.2015 г. на Зам. министър на културата е правилен, законосъобразен и съобразен със събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Правилно е констатирано, че при издаване на оспорения акт са спазени приложимите в случая процесуални правила. Актът е издаден от компетентен орган, на когото Министъра на културата е делегирал правомощия съобразно предвидената в ЗКН възможност. Отказът за съгласуване е постановен в писмена форма и при ясно и точно формулирани мотиви. При произнасянето си административния орган е взел предвид всички относими към воденото производство и налични пред него доказателства, свързани със статута на имота, за който е изготвен представения за съгласуване проект, статута на съседните имоти, в това число и ПИ № 147 в кв. 134 по плана на гр. С., м. "Подуене-център" с административен адрес ул. "В. Д." №.... Преценил е обстоятелствата, свързани с действащия към момента ПУП за имотите и измененията на същия в хода на водената пред Министерство на културата. Първоинстанционният съд е съобразил, че инвестиционни проекти и искания за намеси в защитени територии се одобряват и строежите се изпълняват по реда на ЗУТ след съгласуване по смисъла на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН. Съобразно представеното в хода на съдебното дирене Удостоверение с № 9400-13/26.07.2011 г. на НИНКН и писмо с изх. № 0401-230/27.09.2011 г. на същата институция, жилищната сграда, находяща се в УПИ IV - 147 кв. 134, м. "Подуене" притежава статут на архитектурно-строителна недвижима културна ценност и строежът на "Еднофамилна жилищна сграда с магазин", находяща се в УПИ V-148 в кв. 134 по плана на гр. С., попада в охранителната зона на обекта. Правилно е кредитирано заключението на вещото лице, обективирано в изготвена по делото експертиза, от което е видно, че съобразно действащия застроителен план целият квартал с № 134 е отреден за "ОЖС", като частта попадаща в имот, планоснимачен № 147, е с предвидено запазване на съществуващата сграда, а за частта попадаща в имот с планоснимачен № 148 не е предвидено застрояване. По делото няма данни сградата, находяща се в имот пл. № 147, кв. 134 по плана на м. "Подуене", да е загубила качеството си на единичен строително-архитектурен паметник на културата, деклариран с писмо № 2070/15.06.1983 г., поради което попада в зоната на единичната културна ценност. В случая не е приложима разпоредбата на § 22, ал. 1, т. 2 от ЗР на ЗУТ, тъй като, за да се счита приложен подробният устройствен план по отношение на застрояването - с полагането на фундаментите на строежите по издадените строителни книжа, следва този план да е действащ, т.е. влязъл в законна сила. В конкретния случай не е бил налице подробен устройствен план, който да е можело да бъде приложен, тъй като одобреното частично изменение със Заповед № РД-09-50-97/18.03.1994 г., касаещо УПИ IV-147 и V-148 не е влязло в сила. Разпоредбата на § 22 касае случаите, при които е започнало строителство при действащ подробен устройствен план и в процеса на изграждане на конкретен обект се налага по каквато и да е причина изменение на този действащ подробен устройствен план. Целта на тази разпоредба е да гарантира защитата на правата на изрядните инвеститори на изграждани допустими от ЗУТ обекти върху имоти, предмет на изменяния подробен устройствен план. Противното становище би довело до правен и фактически хаос, т.е. би било допустимо, въз основа на неотговарящ на изискванията на закона план да бъде осъществявано строителство, което също не отговаря на законовите изисквания и е в нарушение на строителните правила и норми. Би довело до изключване на правна възможност за лицата, чиито законни права и интереси са увредени или засегнати, да могат да предприемат адекватни действия по отстраняване на допуснатите в резултат на незаконосъобразно поведение, рефлектиращи върху тях промени, въпреки, че нямат вина за настъпването им. Предвид описаното, жалбата срещу оспореното пред настоящата инстанция решение е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Съдът е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде потвърден изцяло. При този изход на спора пред настоящата инстанция, искането за присъждане на разноски в полза на Министерство на културата за явяване на юрисконсулт е основателно, но до размер, съобразен с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, т.е. на тази страна в производството следва да се присъди сума в размер на 100 лева за осъществено процесуално представителство в хода на касационното производство. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение