Решение № 9388 от 10.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12414/2014 г.

Решение № 9388 от 10.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12414/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Арнаудов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, срещу решение № 1676 от 18.07.2014 г. по адм. дело № 1600 по описа за 2013 г. на административния съд Пловдив. С него по жалба на "Прима Агро" ООД, е отменен ревизионен акт № 161205836 от 21.02.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 469 от 13.05.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив относно допълнително начислен ДДС в размер на 25 571.49 лв., отказано право на данъчен кредит в размер на 664.00 лв. и начислена лихва за забава в размер на 2 568.60 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което представлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, включително в частта на присъдените съдебни разноски, и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне жалбата на търговското дружество и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Прима Агро" ООД оспорва същата чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК от процесуалния представител адв. Недялко Шилев. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 161205836 от 21.02.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 469 от 13.05.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив. С ревизионния акт, на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 82, ал. 2, чл. 66, ал. 1, т. 1 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС е начислен допълнителен ДДС в размер на 25 571.49 лв. за данъчен период м. 07.2009 г. по три броя фактури, издадени от "Георгеску конструкт" ООД, с предмет захарни изделия и кафе, на стойност 127 857.45 лв. При ревизията от ревизирания субект са представени документи, които удостоверяват извършените ВОД, съгласно чл. 45 от ППЗДДС, а именно фактура, с която получателят е регистриран за целите на ДДС в РРумъния, транспортен документ, доказващ транспортирането на стоките - един международен превозен документ (едно ЧМР), с превозвач "Градина-Димов" ООД, потвърждение от румънската фирма, че стоките са пристигнали на територията на Румъния и са разтоварени. Превозът е един за всички стоки по трите фактури. Допълнително са представени фактури за закупуване на винетка, документ за пристанищни такси, разрешителни, фактура за ферибот и договор за чуждестранна търговия, сключен с румънския търговец. В хода на ревизията е извършено запитване по линията на международния обмен на информация по чл. 7 и чл. 15 от регламент 2010/904/ЕС, като е получен отговор, който не е благоприятен за ревизирания субект. Извършена е насрещна проверка на "Градина Димов" ООД, вписан като превозвач, връчено е ИПДПОТЛ по реда на чл. 32 от ДОПК. По отношение на този получател е прието, че стоките не са получени от него, не са отразени придобивания в счетоводството му, не са декларирани в подадена VIES-декларация, стоките не са транспортирани от двете фирми-превозвачи. На посоченото основание, след като е прието, че доставките са осъществени на територията на страната и неправилно са декларирани с нулева ставка, е начислен посочения по размер ДДС. Също така е извършена проверка на "Измир транс" ЕООД по повод отказаното право на данъчен кредит по два броя фактури, издадени от това дружество на ревизирания субект, с предмет спедиторски услуги, на обща стойност от 3 320.00 лв. и ДДС в размер на 664.00 лв. ИПДПОТЛ също е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Прието е, че двете доставки са нереални, понеже не е налице кадрова обезпеченост на доставчика, същият е дерегистриран, като за 2009 г. е подал ГДД, и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит. Ревизиращият орган е извършил корекция по отношение размера на декларирания като подлежащ на възстановяване ДДС е установил задължения по ЗДДС в размер на 6 988.49 лв. и лихва за забава в размер на 2 508.24 лв. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по делото и преди всичко събраните по делото доказателства, като правилно е отграничен основният спорен момент - доказване реалното осъществяване на вътреобщностните доставки и на двете доставки на спедиционни услуги. Конкретно съдът е обсъдил разпита на свидетеля Красимир Станев, който е работил при превозвача "Градина-Димов" ООД като шофьор. В дадените обяснения от лицето подробно и последователно е описано от него реализирането на процесния единствен превоз по въпросните фактури. Съдът е посочил, че по делото са представени пет броя справки за превозни средства, от които е видно че превозното средство с рег. № РВ 1161 ЕН е собственост на дружеството - превозвач и представлява ремарке за товарен автомобил. Представено е удостоверение от нотариус Мина Стоилова, с който тя заявява, че тя в качеството й на нотариус е удостоверила подписа на Димо Димов, управител на дружеството - превозвач, по повод упълномощаването на шофьора Красимир Станчев. При формирането на правните си изводи първоинстанционният съд отново е изложил подробни и съответстващи на данните и фактите по делото, съответно и на събраните доказателство, включително и тези пред него. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съдът е обсъдил легалната дефиниция дадена в чл. 7 от ЗДДС относно вътреобщностна доставка, като за да се приеме, че е реализиран фактическият състав на тази разпоредба следва да са налице предпоставките: да е налице доставка, като доставчикът е регистриран по ЗДДС в РБългария, а получателя да е също регистриран за целите на ДДС в друга държава, членка на общността и стоката да е транспортирана от доставчика или получателя или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава. Съдът правилно, за да се обоснове, е обсъдил и документите, които удостоверяват извършването на доставката, посочени в чл. 45, т. 1 и т. 2 от ППЗДДС, в приложимата редакция. Конкретно по делото такива документи са фактура за доставката, по която получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава, като е посочва идентификационния му номер и под който номер тя се извършва както и транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено лице от него, което удостоверява, че стоките са получени на територията на друга държава - когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице (чл. 45, ал. 1, т. 2, б. "а" от ППЗДДС). Представени са фактурите, с получател - румънското дружество, което е регистрирано в РРумъния с посочен идентификационен номер, като тези документи не са оспорени. Представен е документ и относно транспортирането на стоките, а именно процесното ЧМР. По делото е установено, че транспортът е за сметка на доставчика, като е извършен от трето лице. В международната товарителница са посочените дружеството - доставчик, дружеството - получател, дружеството - превозвач. В нея са вписани номерата и датите на спорните фактури. Тя е подписана от изпращача, превозвача и получателя, като по този начин договорът за международен превоз е оформен според изискванията на чл. 4 - чл. 6 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки. В подкрепа на извода на действителното осъществяване на доставката и конкретно на преминаване на границата са освен цитираното ЧМР, представено и в ревизионното производство, са обсъдени както беше посочено по-горе и представените фактури за винетки, документ за пристанищни такси, разрешителни, фактура за ферибот, договор за чуждестранна търговия. В подкрепа на изводите на съда са и отговор от Главна дирекция "Гранична полиция", че автомобил с посочения регистрационен номер с конкретно посочените пътници, един от които е разпитания по делото шофьор, е преминал границата на 14.07.2009 г. В подкрепа на изводите на съда са и отговорите до съответните органи - на началник сектор КАППП-гр. Пловдив и Пътна полиция при ОД на МВР-гр. Пловдив, че товарният автомобил с рег. № РВ 7059 ВК е собственост на "Градина-Димов" ООД, както и че превозно средство с рег. № РВ 1161 ЕН, представляващо ремарке за товарен автомобил също е собственост на дружеството - превозвач. Също така съдът се е позовал и на представеното писмено потвърждение от получателя, което удостоверява, че стоките са получени на територията на РРумъния, като съдържанието на същото е уточнено едва след 1.01.2010 г. Според приложимата редакция на подзаконовата норма е налице и потвърждение по смисъла на същата. Първоинстанционният съд е изложил съображения и относно двете спорни обстоятелства, които представляват аргументи на органа по приходите и това са, че превозвачът "Градина-Димов" ООД и спедитора "Измир Транс" ООД не са открити на декларираните от тях адреси, както и на получената информация по линия на международния обем, че румънското дружество не е декларирало пред румънските данъчни власти вътреобщностните придобивания. По повод отказаното право на данъчен кредит съдът изрично се е позовал на приетото от ревизирания орган, както и с оглед предмета на дейност на ревизирания субект - търговия с хранителни стоки, че той е водил редовно счетоводство, според изискванията на ЗСч. Единственият аргумент на административния орган, е че доставчикът не е намерен на адреса. Правилен е изводът на съде, че той не е освободен да подкрепи фактическите си основания и правни изводи с надлежно събрани доказателства и доказателствени средства. В случая само на основание на непредставяне на доказателства от трето за производството лице не може да се обоснове извод за липса на действително осъществяване на доставката. Следва да се посочи, че отказването на право на приспадане на данъчен кредит по конкретните две доставки по посочения начин, рефлектира върху правото на ефективна защита. Правилни са изводите на съда и относно недължимост на лихви за забава с оглед на направените изводи за осъществяване на ВОД и документирането му според изискванията за това, уредени в закона и правилника за прилагането му, както и относно реалното осъществяване на двете доставки. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат на касатора, а от ответната страна такива не са поискани. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение