Решение № 2339 от 23.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2122/2016 г.

Решение № 2339 от 23.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2122/2016 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-П. моли да бъде отменено решение № 13/5.01.2016 г. по адм. д. № 920/2015 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № Р-16-1402382-091-01/19.12.2014 г. на ТД на НАП-П. във частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит 209 625 лв и са начислени лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, като адвокатското възнаграждение в двете инстанции да бъде намалено като прекомерно. Ответникът по касационната жалба "О." ООД по съображения в писмен отговор и писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-16-1402382-091-01/19.12.2014 г. на ТД на НАП-П. във частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит 209 625 лв и са начислени лихви по 69 бр. фактури за доставка на 66 875 бр. печатни платки от "И." ЕООД в периода м. 1 - 12.2013 г. и м. 1 - 4.2014 г. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, чл. 6 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като доставките по спорните фактури не са осъществени, платките са доставени от предходния доставчик "О." ЕООД, а ревизираното лице е участвало в данъчна измама, тъй като платките са доставени на многократно завишени цени, спрямо доставните по вносните ЕАД, Узунови - съдружниците в ревизираното лице, са получили пратките по вносните ЕАД за "О." ЕООД по 3 бр. митнически декларации, а не по представените приемо-предавателни протоколи. В РА е констатирано също, че счетоводствата на трите дружества се води от "О." ЕООД, трите дружества имат общ пълномощник Запрянова, служителка на "И." ЕООД. Вносните цени по ЕАД са от 0,14 лв/бр. до 0,88 лв/бр. платка, продавани са от "О." ЕООД на "И." ЕООД на цени от 3 лв до 9,60 лв за брой, а от "И." ЕООД са фактурирани на ревизираното лице на цена по 15 лв за брой. Офисите на прекия и предходния доставчик се помещават в една сграда, в различни входове. Съдът е обсъдил събраните доказателства и е приел, че представените приемо-предавателни протоколи за предаване на платките към всяка фактура се подкрепят от показанията на свидетеля Соколов - брат на управителката на "И." ЕООД и от техническата експертиза, които установяват, че платките са малки и леки, побират се в кашон и са доставяни от свидетеля на ревизираното лице с нает лек автомобил. Съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетеля, който е заинтересуван. Водено е счетоводство без сметка 303 - продукция, и без счетоводна възможност да се определи себестойността на изделията, произвеждани от ревизираното лице. Платките и останалите получавани материали са отразявани по сметка за материали, изписвани са като разход, като вещото лице счетоводител е дало заключение, че без сметка 303 - продукция себестойността на продукцията може да се определи, но е много трудно, а също, че всички закупени платки са вложени в производството, тъй като сметката за материали на 31.12.2014 г. е нулирана. Вещото лице счетоводител е дало заключение, че е ползвало устни обяснения от г-н Соколов, за който предполага, че е счетоводител на ревизираното лице. По делото е приложен договорът за счетоводно обслужване на ревизираното лице от "О." ЕООД. При тези данни и предвид описаните в заключенията ползвани материали от вещото лице се налага извод, че не е извършил проверка в счетоводствата на ревизираното лице и доставчика, поради което изводите му следваше да се определят от съда като необосновани. По делото са приложени ЕАД от 2.04.2013 г. за внос на 3780 комплекта печатни платки, доставени по товарителница № 8262611674 на 3.04.2013 г. на Узунов с получател "О." ООД /л. 162 - 164 от делото/, ЕАД от 1.07.2013 г. за внос на 20600бр. /панели-6бр./, доставени с товарителница № 6319008161 на 3.07.2013 г. и получени от Узунов за О. П. - управител на "О." ЕООД - получател по ЕАД /л. 168 - 170 от делото/ и ЕАД от 31.01.2014 г. за внос на 19 205бр. печатни платки, доставени по товарителница № 3100171384 на 3.02.2014 г. на Узунова - съдружник в ревизираното лице, с посочен получател "О." ЕООД. На л. 39 от делото е приложено писмо от "Д. Е. Е. е. Б." ЕООД, според което трите пратки с посочените по-горе номера на товарителници са доставени погрешно на "О." ООД, взети са от там от куриер и са доставени на "О." ЕООД, като за повторната доставка не разполагат с данни в системата си. Въз основа на това писмо, в което ясно е посочено, че няма доказателства за извършена повторна доставка, съдът е приел, че протоколите за приемо-предаване на печатни платки, доставени по цитираните 3 бр. ЕАД през ревизираните периоди установяват приемо-предаване на платките от посочения във фактурите пряк доставчик "И." ЕООД. Изводът е направен при допуснато съществено процесуално нарушение. Писмото в частта, с която се поддържа, че по куриер пратките са взети от ревизираното лице и са доставени но "О." ЕООД съдържа данни за свидетелски показания, които не са събрани по предвидения в ГПК ред и неправилно е прието от съда в тази част като доказателство, годно да установи обратно вземане на пратките и предаването им на "О." ЕООД. Изводът е и напълно необоснован и се оборва от приложените в том 4 авансови фактури за м. 1.2014 г., стокови фактури за доставка на платки с приспаднат аванс и приемо-предавателни протоколи с дати от 3.02.2014 г. до 10.04.2014 г. на л. 1099 - до л. 1046 и две авансови фактури за м. 4.2014 г. на л. 1043 - 1045, по които са фактурирани като доставени 19 205 бр. печатни платки, колкото е получила Узунова на 3.02.2014 г. по приложеното писмо на "Д. Е. Е. е. Б." ЕООД на л. 176 от делото. За ревизираните периоди от м. 1 - 4.2014 г. обосновано в РА е прието, че ревизираното лице е знаело, че участва в данъчна измама, като е подписвало приемо-предавателни протоколи за получаване на печатни платки, които вече е получило от куриерската фирма. Правилно е квалифицирано основанието да не се признае право на приспадане на данъчен кредит в РА за доставките от м. 1 - 4.2014 г. по чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69 и чл. 6 от ЗДДС поради липса на осъществена доставка от издателя на фактурите "И." ЕООД. В тази част решението е неправилно поради неправилна преценка на доказателствата и следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в частта, с която са определени задължения по ЗДДС общо 66 669,32 лв с лихви на ревизираното лице за периода м. 1 - 4.2014 г. За 2013 г. по представените ЕАД, товарителници и писма на куриерската фирма, цитирани по-горе, ревизираното лице на 3.07.2013 г. е получило 20 600 бр. печатни платки от куриерската фирма, доставена по внос от "О." ЕООД и 3750 комплекта печатни платки на 3.04.2013 г. Видно от ЕАД № 13BG005100Н017398/2.04.2013 г. /на л. 992 от том 3 от делото/ при вноса са представени търговска фактура с № 201303290L/29.03.2013 г. и въздушна товарителница № 8262611674. В преписката не е приложена международната фактура, цитирана в ЕАД. По делото липсват данни един комплект от внесените 3750 бр. комплекта колко печатни платки съдържа, за да се прецени фактурираните печатни платки в периода м. 1 - 12.2013 г. обхващат ли всички внесени печатни платки по цитираните две ЕАД, получени от Узунов на 3.04.2013 г. и 3.07.2013 г. В ЕАД № 351315/2.07.2013 г. на М. А. С. /л. 994 от том 3 от делото/ е посочено, че са внесени 20 600бр. печатни платки /панели-6 бр./, от които данни също не може да се прецени колко печатни платки е получил Узунов на 3.07.2013 г. по данните от куриерската фирма. Съдът следваше на основание чл. 171, ал. 2 да изиска от М. А. С. заверен препис от всички листове на ЕАД № 13BG005100Н017398/02.04.2013 г. и от приложените към нея въздушна товарителница и международна фактура № 201303290L/29.03.2013 г. Следва да се изиска заверен препис и от всички листове на ЕАД № 351315/02.07.2013 г. и от приложените към нея въздушна товарителница и международна фактура от 14.06.2013 г. Съдът би могъл да възложи събирането на тези доказателства на ответника. Решението в тази част е постановено при неизяснена фактическа обстановка и неправилна преценка на доказателствата. Решението в частта, с която е отменен РА в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за 2013 г. общо 142 955,68 лв с лихви като неправилно следва да бъде отменено, а делото в тази част следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се изясни 3750 комплекта печатни платки и 20 600 бр. печатни платки /панели - 6 бр./ колко броя печатни платки съдържат, за да се установи общият брой на получените от Узунов платки на 3.04.2013 г. и на 3.07.2013 г., който да се сравни с фактурираните през 2013 г. количества печатни платки, за да се прецени за кои месеци фактурираните от "И." ЕООД печатни платки на ревизираното лице са фактурирани без основание, тъй като печатните платки са получени от управителя на ревизираното лице Узунов на 3.04.2013 г. и на 3.07.2013 г. Изводът на съда, че издадените АПВ за всеки един от ревизираните периоди препятстват определянето на задължения по ЗДДС за същите периоди след проведената впоследствие процесна ревизия е в нарушение на процесуалните правила. По чл. 129, ал. 3 от ДОПК е предвидено установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски чрез извършване на ревизия независимо от издаването на акт за прихващане или възстановяване за същите периоди. Не е нарушен принципът на легитимните правни очаквания с издаването на процесния РА след проведена по ДОПК ревизия, възможността за провеждане на която е предвидена в чл. 129, ал. 3 от ДОПК. В този смисъл са решение № 2990/16.03.2016 г. по адм. д. № 1991/2015 г. на Върховния административен съд, I отделение и решение № 14037/20.12.2016 г. по адм. д. № 12386/2015 г. на Върховния административен съд, I отделение. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,