Решение № 11646 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3831/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд Земеделие против решение 856 от 03.02.2025 г., постановено по адм. дело 1541/2024 г. на Административен съд Пловдив (АС - Пловдив). Касаторът- Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез гл. юрк. К. Недялкова, обжалва съдебното решение с доводи за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска оспореното решение да се отмени. Подробни съображения в подкрепа на всички твърдения са изложени в касационната жалба и в писмено становище. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът- Н. И. Н., чрез адв. М. Гунчева, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмени бележки. Счита касационната жалба за неоснователна и недоказана. Иска оспореното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 856 от 03.02.2025 г. на АС - Пловдив, постановено по адм. дело 1541/2024 г., Държавен фонд Земеделие е осъден да заплати на Н. И. Н. сумата 3 273,53 лв., законна лихва върху главницата от 13 884,00 лв., представляваща присъдено с решение 2288 от 06.12.2022 г. по адм. дело 2891/2021 г. на АС Пловдив, оставено в сила с решение 10327/30.10.2023 г. по адм. дело 1153/2023 г. на ВАС, обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), за периода от 04.11.2021 г. до 14.12.2023 г., и са присъдени разноски. При постановяване на оспореното съдебното решение административният съд е приел за установено, че подадената искова молба с правно основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение по адм. дело 2891/2021 г. на АС Пловдив, за периода от 04.11.2021 г. до 14.12.2023 г., е допустима. Първоинстанционният съд е констатирал, че по адм. д. 2891/2021 г. на АС Пловдив е присъдена само законната лихва за периода от 26.03.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба - 04.11.2021 г., но не е присъдена законната лихва от завеждане на исковата молба - 04.11.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението - 14.12.2023 г. За да постанови оспореното съдебно решение първоинстанционният съд е приел, че в исковата молба ищецът е посочил размера на неизпълнения главен дълг, върху който се претендира заплащане на законни лихви като форма на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, началния момент, от който се дължи обезщетението, крайния момент, до който то се претендира, и неговия размер, поради което е приел исковата претенция за основателна и е присъдил и разноски. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. При напълно изяснена фактическа обстановка, административният съд е обосновал законосъобразни правни изводи относно наличието на основание за присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение за периода от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението, без да са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни и изцяло се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към тях. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно допустимостта на предявения иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от предявяване на исковата молба по адм. дело 2891/2021 г. на АС Пловдив до окончателното изплащане на присъденото по същото дело обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, а имено 04.11.2021 г. - 14.12.2023 г. Тъй като липсва произнасяне по отношение на законната лихва за посочения период по адм. дело 2891/2021 г. на АС Пловдив, то не е формирана сила на пресъдено нещо между страните, а срокът по чл. 176, ал. 1 АПК за допълване на решение 2288/06.12.2022 г. по адм. дело 2891/2021 г. на АС Пловдив е изтекъл, поради което за ищеца по отношение на мораторната лихва за процесния период оставя единствено възможността да упражни правата си по съдебен ред. Неоснователни са наведените в касационна жалба доводи в обратна насока. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и по отношение на основателността на предявения иск. Обезщетение за забава в размер на законната лихва, заявено като отделен иск, се индивидуализира чрез период и размер. Размерът на обезщетението за забава по чл. 86 ЗЗД е обусловен от три компонента: размер на главницата, размер на мораторната лихва и период на забавата. Вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е възнаграждение, а обезщетение за мораторни вреди, като се презумира, че вредата е равна на размера на лихвения процент по време на забавата. Правилни са и изводите на административния съд по отношение на предявения акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторни лихви. В този смисъл разпоредбите на ЗЗД, които уреждат института на непозволеното уреждане, се явяват общи по отношение на разпоредбите на ЗДСл, които уреждат заплащането на обезщетение в случаите на незаконно прекратяване на служебното правоотношение. Законната лихва се дължи въз основа на закона, без да е уговорена в договор. Такава е лихвата по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, като длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно, съответни на приложимите материалноправни норми са изводите на първоинстанционния съд за дължимост от страна на касатора на законната лихва върху сумата от 13 884 лв. за периода от 04.11.2021 г. /датата на депозиране на исковата молба за обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл във връзка с незаконно уволнение/ до датата на окончателното плащане на обезщетението - 14.12.2023 г. Така изчислен, размерът на дължимата лихва върху присъденото обезщетение коректно е изчислен на 3 273,53 лв. с оглед разпоредбата на чл. 86, ал. 2 ЗЗД. Като е обосновал законосъобразни правни изводи, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, АС - Пловдив е постановил съдебно решение, което трябва да бъде оставено в сила при липса на наведените касационни основания за неговата отмяна и след служебната проверка за действителност, допустимост и съобразяване с материалния закон. С оглед изхода на спора на ответника по касация Н. Н. се дължат направените разноски. Такива са своевременно претендирани с отговора на касационната жалба, като е представен и Договор за правна помощ от 18.03.2025 г. за процесуално представителство пред касационната инстанция с договорено възнаграждение в общ размер на 732,00 лв. с ДДС, платимо по банков път. Доказателства за извършеното плащане не са представени, поради което разноски не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,