Решение № 9761 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5645/2020 г.

Решение № 9761 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5645/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на народното събрание на Република България, чрез процесуални представители, против решение № 538 от 29.01.2020 г. по адм. дело № 6694/2019 г. на Административен съд София-град/АССГ/, в частта, с което е отменена заповед №ДС-195 от 22.05.2019 г. на председателя на НС на РБ за прекратяване служебното правоотношение на И. Славчов за длъжността "Главен секретар" на Народното събрание, считано от датата на връчването й.

Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната част. Подробни съображения излага в касационната жалба, в СЗ чрез процесуален представител и в писмени бележки. Не претендира разноски.

Ответникът И. Славчов, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

С решение № 538 от 29.01.2020 г. по адм. дело № 6694/2019 г. на АССГ, съдът:

1. отхвърля жалбата на И. Славчов против заповед № ДС-193 от 22.05.2019 г., издадена от председателя на НС, с която е прекратено временното му преместване на длъжност Директор дирекция "Управление на собствеността" в министерство на правосъдието и е разпоредено, считано от датата на връчване, държавния служител да заеме длъжността Главен секретар на Народното събрание.

1. отменя заповед № ДС-195 от 22.05.2019 г. на председателя на НС на РБ за прекратяване служебното правоотношение на И. Славчов за длъжността "Главен секретар" на Народното събрание, считано от датата на връчването й.

За да постанови решението в обжалваната част съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма но е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон.

Съдът е счел, че за да са налице основанията по чл. 107, т. 7 вр. чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл, е необходимо кумулативното наличие на "неспазване условията по чл. 7" както към момента на назначаване на длъжността, по отношение на която служебното правоотношение е прекратено, така и към момента на прекратяване на правоотношението.

АССГ е достигнал до извод, че органът по назначаване с оспорената заповед в нарушение на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл е прекратил служебното правоотношение на Славчов, позовавайки се на условията по чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл и в частност на изисквания за образование, които условия не са съществували към момента на назначаване на служителя-18.05.2017 г., при което изискванията за длъжността, въведени с утвърдения със Заповед от 08.02.2019 г. Класификатор на длъжностите в Народното събрание, с липса на които АО се е мотивирал в оспорения акт са ирелевантни в случая спрямо правилното приложение на нормата на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСЛ.

Решението на АССГ е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуални правила.

Оспорената пред АССГ заповед № ДС-195 от 22.05.2019 г., е издадена на осн. чл. 107, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 и чл. 108 ЗДСл, т. 1 от класификатора на длъжностите в администрацията на Народното събрание, утвърден със Заповед №АД-950-05-26/8.02.2019 г. На заеманата длъжност "Главен секретар" в НС, Славчов е бил преназначен на осн. чл. 82 ЗДСл със Заповед № ДС-84/18.05.2015 г.

С определение от 9.07.2019 г. съдът е конституирал страните, насрочил е делото в открито съдебно заседание, като е дал указания на страните във вр. с разпределяне на доказателствената тежест в процеса, с изрично указание към ответната страна, че носи доказателствената тежест за установяване фактическите основания, посочени в оспорените заповеди и изпълнението на законовите изисквания при издаването им.

След проведени две открити съдебни заседания, с протоколно определение от 30.10.2029 г. съдебното дирене е обявено за приключило за приключило и е даден ход на устните състезания.

В последствие с определение от 29.11.2019 г. съдът е отменил протоколно определение, постановено в с. з. на 30.10.2019 г., с което съдебното дирене е обявено за приключило и е даден ход на устните състезания по адм. д. № 6694/2019 г. по описа на АССГ, делото е насрочено в ОСЗ за 15.01.2020 г., като е указано на ответника, че следва да представи в 7-дневен срок от уведомяване Класификатора за длъжностите в администрацията на Народното събрание, действал към 18.05.2015 г.

На 10.12.2019 г. е постъпила молба от председателя на НС, в която са изложени нови твърдения по съществото на спора, и са приложени писмени доказателства в подкрепа на изложените твърдения. В проведеното ОСЗ на 15.01.2020 г. представените с молбата писмени доказателства извън изискания от съда класификатор не са приети с мотив за неотносимост към спора.

В този случай първостепенния съд е допуснал процесуално нарушение, като не е приел представените с молбата от 10.12.2019 г. писмени доказателства, защото същите са пряко свързани с наведените в цитираната молба нови твърдения по съществото на спора. Дали и как е трябва да бъдат ценени тези доказателства с оглед доводите на представилата ги страна е въпрос, на който съдът е следвало да отговори след техния анализ и преценка при произнасянето на съда по съществото на спора.

Допуснатото от съда процесуално нарушение в процесния казус е съществено, доколкото касатора е заявил както в първоинстанционното производство така и в касационната жалба, че основава правото си на защита и на фактите, които се установяват с тези представени с молба от 10.12.2019 г. но не приети от съда писмени доказателства, поради което касационната инстанция приема, че това процесуално нарушение е ограничило правото му на защита.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт е допуснато посоченото от касатора нарушение по чл. 209, т. 3 от АПК-съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение следва да се отмени и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който трябва да даде възможност на страна да представи писмени доказателства в подкрепа на твърденията й с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, като след направен анализ и преценка на събрания доказателствен материал в неговата съвкупност и евентуално след събиране на други допустими и относими доказателства, да установи релевантните за решаване на правния спор факти, и съответно да изложи мотиви относно материалната законосъобразност на оспорения акт при установената фактическа обстановка по делото след представяне и приемане на новите доказателства.

При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни в пълнота задължението си за извършване на преценка, на която подлежат всички факти и доводи от значение за случая в съответствие с принципа за истинност съгласно чл. 7, ал. 2 от АПК.

При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, състав на Пето отделение