Решение № 2544 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9542/2019 г.

Решение № 2544 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9542/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи гр. Пловдив, представлявана от директора й, срещу решение № 1349 от 19.06.2019 г., постановено по адм. дело № 1259/2019 г. по описа на Административния съд – Пловдив (АС – Пловдив). Касационните оплаквания са за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът – В. Стоянов, чрез адв. Аврамов, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като редовна от външна страна и допустима, тъй като е подадена от страна в съдебния спор, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение в производството по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), АС – Пловдив е осъдил Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи гр. Пловдив (ОД на МВР гр. Пловдив) да заплати на В. Стоянов сумата в размер на 400 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, причинени в резултат от незаконосъобразно наказателно постановление (НП) № 19-1030-000442 на началник група към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор "Пътна полиция", ведно със законната лихва от 13.04.2019 г. до окончателното й изплащане. Съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца и направените по делото разноски в размер на 410 лева. Съдът е постановил този резултат, приемайки, че е налице постановено и влязло в сила решение № 610/27.03.2019 г. по НАХД № 1302/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е отменено като незаконосъобразно НП № 19-1030-00442/01.02.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор "Пътна полиция". Съдът е приел, че по делото пред районния съд, ищецът е бил надлежно представляван и защитаван от адвокат, на който съгласно приложен по НАХД № 1302/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив (стр. 10), договор за правна защита и съдействие от 13.03.2019 г. е заплатил в брой сумата от 400 лева. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е приел, че претърпените от ищеца имуществени вреди, съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното наказателно постановление. Посочил е, че в делата по оспорване на НП адвокатската защита не е задължителна, но това не означава, че страната няма право да ангажира такава, което е нормална реакция на лицето за охрана на засегнатите му права. Административният съд е разгледал и възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, направено от страна на ОД на МВР гр. Пловдив, но е приел, че предвид фактическата и правна сложност на делото сумата не е прекомерна. Касационната инстанция намира, че административният съд не е допуснал нарушение на материалния закон при постановяване на решението. При преценката на правилността на съдебния акт следва да бъдат съобразени точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно тълкувателно дело № 2/14 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, са подсъдни на административните съдилища. Следва да се съобрази и тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Въз основа на приетото в тълкувателните актове, които са задължителни за съдилищата, следва да се потвърди направения от първоинстанционния съд извод, че при отмяна на наказателните постановления като незаконосъобразни, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е понесъл имуществена вреда, изразяващи се в направата на разноски за възнаграждение за адвокат по повод обжалването на наказателното постановление. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора основателно е искането на ответника за присъждане на разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представен е договор за правна защита и съдействие от 02.07.2019 г. (л. 13), в който е посочено, че договореното възнаграждение е 800 (осемстотин) лева, платимо в брой. Основателно е направеното от касатора искане за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност. Същото не е съобразено с разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за определяне на размера на минималните адвокатски възнаграждения. Предвид изложеното следва да бъде удовлетворено искането за разноски до размер от 400 лв. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение