Решение № 5824 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6086/2015 г.

Решение № 5824 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6086/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Начо Иванов Янакиев, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 57 от 20.04.2015 г., постановено по административно дело № 439/2014 г. от Административен съд Стара Загора (АССЗ), с което е отхвърлена жалбата му против искането му да се осъди Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Стара Загора да изпълни задълженията си по чл. 232, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи отменен (ЗМВР) отменен извърши фактически действия по връчване на Заповед № 108/22.10.2010 г. на Министъра на вътрешните работи. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му в тази му част, като претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Стара Загора в представени от процесуален представител писмен отговор оспорва същата като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и по наведените в касационната жалба доводи проверка на атакуваното решение, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да отхвърли искането на Янакиев първоинстанционният съд приема, че същото има за предмет задължение на административния орган да извърши фактически действия, които произтичат пряко от нормативен акт при настъпване на определен юридически факт - в случая връчване на издадена заповед налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", при което приема, че същото е допустимо. Въз основа на събраните в хода на производството доказателства в обжалваното решение е прието, че същото е неоснователно, тъй като органът е предприел действия по връчване на заповедта, но същата не е връчена поради отказ на служителя. Решението е правилно. Съдът е изяснил спора по същество, като е събрал необходимите доказателства, въз основа на които е извел обосновани и законосъобразни изводи. Не е спорно между страните, че през периода 16.11.2009 г. - 17.11.2010 г. Янакиев е пребивавал в следствения арест на Областна служба "Изпълнение на наказанията" - Страна Загора, поради постановена мярка за неотклонение "задържане под стража" по досъдебно производство 127/2009 г. по описа на НСлСл. Със заповед № 108/22.01.2010 г., издадена от Директора на ОДМВР Стара Загора на същия е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение на държавен служител в МВР е прекратено. От събраните по делото доказателства се установява, че на 26.01.2010 г. комисия от ОДМВР Стара Загора, отдел "Човешки ресурси" посещава ареста за връчване на заповеди за налагане на дисциплинарно уволнение, както на Янакиев, така и на други задържани лица. По делото е прието копие от протокол рег. № 4125/26.01.2010 г., в който двама свидетели, служители в ОДМВР Стара Загора удостоверяват, че на посочената дата заповедта е връчена на Янакиев. Протоколът е оспорен по надлежния ред, като в проведеното производство по чл. 193 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, като след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото гласни и писмени доказателства обосновано АССЗ приема, че действията по връчване на заповед № 108/22.01.2010 г. на Директора на ОДМВР Стара Загора са извършени на 26.01.2010 г., като Янакиев е отказал да получи същата. Правилно при така установеното от фактическа страна съдът приема, че в случая не е налице твърдяното от Янакиев бездействие на административния орган да връчи заповедта. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи, че в случая неправилно първоинстанционния съд приема, че фактическите действия по връчване на заповедта са извършени, тъй като от гласните доказателства не може да се установи по безспорен начин, че е бил запознат със съдържанието й. В случая извършването на фактическото действие е удостоверено с писмен документ, чието съдържание при проведеното производство по оспорването му не е опровергано. Фактът, че Янакиев е бил запознат с факта, че посещението на служителите от ОДМВР Стара Загора е единствено с цел връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" е доказан по безспорен и несъмнен начин, както от писмените, така и от събраните по делото гласни доказателства, а освен това косвено доказателство в тази насока е подадената от Янакиев на 27.11.2013 г. молба до Директора на ОДМВР молба да му бъде издадено копие от заповедта. Предвид изложеното настоящият състав намира, че изводът в обжалваното решение, че в случая не е налице бездействие от страна Директора на ОДМВР Стара Загора да бъде връчена негова заповед 108/22.01.2010 г., с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на държавен служител в МВР на наказаното с нея лице е правилен и обоснован, а касационната жалба неоснователна. В касационната жалба не са наведени доводи за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, но за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че по откритото производство по оспорване на документ липсва изрично произнасяне по реда на чл. 194, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК с нарочно определение, като липсва произнасяне и с решението, доколкото липсва диспозитив в тази насока. Тази липса обаче не води за материална незаконосъобразност на решението. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че решението, което е валидно и допустимо е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на администрацията на ответника деловодни разноски в размер на 400 лв., определени съобразно чл. 8, ал. 2, т. 4 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение