Решение № 9074 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13562/2015 г.

Решение № 9074 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13562/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. С. М. от гр. С., чрез пълномощника адв. Е. Н., против решение № 4694/3.07.2015 г., постановено по адм. дело № 3615/2015 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата му против експертно решение /ЕР/ № 0135 от заседание № 031/23.02.2015 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, специализиран състав по вътрешни болести. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно се е позовал на заключението на медицинската експертиза, тъй като то е било оспорено от жалбоподателя, а вещото лице не е отговорило на всички въпроси. Счита, че неправилно са тълкувани разпоредбите на Наредбата за медицинската експертиза, в резултат на което неправилно от НЕЛК е намален определеният от ТЕЛК процент на намалената работоспособност. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения акт. Оспорва присъденото от първата инстанция юрисконсултско възнаграждение, като го счита за прекомерно и моли да бъде намалено. Претендира присъждане на направените разноски пред двете инстанции. Ответната страна по касационната жалба - Националната експертна лекарска комисия, представлявана в съдебното заседание от юрисконсулт И. С., оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд С.-град е отхвърлена жалбата на К. С. против експертно решение № 0135 от заседание № 031/23.02.2015 г. на НЕЛК, специализиран състав по вътрешни болести. За да постанови това решение първоинстанционният съд е приел, че с оспореното пред него ЕР на НЕЛК правилно са определени съществуващите заболявания на жалбоподателя и следващите се за тях проценти трайно намалена работоспособност /ТНР/, както и крайния процент ТНР - 68%. Обсъдил е изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, като е посочил, че изводите на вещото лице съответстват на събраните доказателства по делото, както и на изводите в ЕР на НЕЛК. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че с ЕР № 1521 от заседание № 079 от 29.04.2014 г. на ТЕЛК за общи заболявания при II МБАЛ - гр. С., на К. С. М. е определена 74% трайно намалена работоспособност, при водеща диагноза - "инсулинозависим захарен диабет". Това решение е обжалвано от НОИ, чрез председателя на медицинската комисия при ТП на НОИ - гр. С., пред НЕЛК, която се е произнесла с решението, което е оспорено пред административния съд - решение № 0135 от заседание № 031 от 23.02.2015 г. на специализиран състав по вътрешни болести. С ЕР на НЕЛК решението на ТЕЛК е отменено относно процента трайно намалена работоспособност, като е определена 68% ТНР при същата водеща диагноза, а ЕР на ТЕЛК е потвърдено по останалите поводи. В мотивите на експертното решение на НЕЛК, в частта, касаеща вътрешни болести, е прието, че за захарен диабет, на комбинирано лечение /инсулин и сиофор/ с усложнение - диабетна полиневропатия и диабетна ангиопатия на двете очи се следват 60% ТНР по т. 1.2, раздел I, част IХ от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. В частта от ЕР на НЕЛК, касаеща нервни болести, е посочено, че НЕЛК не обсъжда и не се произнася за шийна остеохондроза с радикулопатия съгласно чл. 45, ал. 3 ПУОРОМЕРКМЕ /Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи/. В частта, касаеща сърдечно-съдови болести, е прието, че е налице артериална хипертония II стадий, умерена степен, сърдечна форма; хипертонично сърце, СН 0, за което се следват 30% ТНР по т. 2, раздел VI, част IV от НМЕ. В частта за очни болести е посочено, че в обжалваното ЕР липсва обсъждане на очно заболяване, липсва и оценка по част V от НМЕ; при прегледа се установяват данни за диабетна ангиопатия на двете очи. В частта за хирургични болести е посочено, че няма данни за диабетна макроангиопатия. В частта за ортопедични болести е посочено, че през 2002 г. е направена операция за псевдоартроза на лява скафоидна кост, приета е диагноза посттравматична ограничена подвижност в лява гривнена става, състояние след фрактура на скафоидна кост, за което са определени 10% ТНР по т. 21.1 от част I, раздел IХ от НМЕ. Крайният процент ТНР е определен на 68%, в това число 10 % от раздел III на Методика за приложение на отправните точки. В изслушаното по делото заключение на съдебно - медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Е. Й., е посочено, че с оспореното ЕР на НЕЛК правилно са определени заболяванията на К. М. и следващите се проценти ТНР за всяко от тях, както и общият процент ТНР. Според вещото лице за заболяването инсулинозависим захарен диабет, захарен диабет II тип на комбинирано лечение /инсулин и сиофор/, диабетна полиневропатия се следват 60% съгласно част IХ "Вътрешни болести", раздел I "Захарен диабет", т. 2.3 "инсулинозависим захарен диабет с хронични усложнение в зависимост от техния брой 60-80%". При определяне на окончателния процент на ТНР са взети предвид и процентите, определени за функционален дефицит на прицелните органи /бъбреци, ретина, долни крайници, периферни нерви, сърце/ следствие на хроничните усложения. Според вещото лице не са представени достатъчно данни, касаещи диагностичното уточняване на наличните при лицето заболявания /диабетна ангиопатия, хроничен тубулоинтерстициален нефрит/. За заболяването артериална хипертония II стадий, умерена степен, сърдечна форма, хипертонично сърце се следват 30% ТНР. За посттравматична ограничена подвижност в лява гривнена става; състояние след фрактура на скафоидната кост се следват 10% ТНР съгласно раздел VIII, т. 22 "Ограничена подвижност на китката: лека степен флексия/екстензия до 40-0-40 градуса - 10%"; посочено е, че при консултацията с ортопед в средата на 2013 г. лицето няма оплаквания, при прегледа е установен запазен обем на движение в лявата ръка; при извършеното освидетелстване от ТЕЛК и НЕЛК през 2014 - 2015 г. са направени измервания, при които е установен точния обем на движение на лява гривнена става. В отговор на въпроса дали при К. М. са налице други заболявания, вещото лице е посочило, че такива са налице според медицинската документация, но недостатъчно диагностицирани и проследени във времето. За заболяването хроничен тубулоинтерстициален нефрит вещото лице е посочило, че се диагностицира въз основа на клиничните прояви на болестта, лабораторни и микробиологични изследвания на кръв и урина, ехографско /ултразвуково/ изследване на бъбреците, а в някои случаи при съмнения за усложнения може да се направят допълнителни изследвания - биопсия, компютърна томография, магнитно-резонансна томография, уродинамични изследвания. По делото е представено ехографско изследване от 28.04.2014 г. с описани изменения на бъбреците от типа на двустранен тубулоинтерстициален нефрит, но не са представени допълнително данни за провеждани други изследвания за доказване на заболяването и/или извършени допълнителни консултации, микробиологично изследване на урина, лечение; освен това, при хоспитализация на лицето в периода 8 - 11.09.2014 г. е направено ехографско изследване на бъбреците, които са били с размери, паренхим и дренаж в норма, не е описано и наличие на малокалибрена литиаза в бъбреците, резултатите от изследваното на урина са били в норма. Вещото лице е посочило, че друго заболяване, за което са налични данни е диабетна ангиопатия /съдово-дегенеративни усложнения на диабета/. Промените в резултат на такива усложнения налагат консултирането на диабетно болните от съдов хирург, проследяване на рисковите групи и поне веднъж годишно провеждане на ултразвуково доплерово изследване, а в представените по делото медицински документи при К. М. липсват данни за извършено доплерово изследване на долните крайници, консултации със съдов хирург, назначена терапия. За заболяването стеаноза на черен дроб /натрупване на мазнини в черния дроб/ е посочено, че при хоспитализация през м. февруари 2013 г. са установени данни за стеаноза на черен дроб /описани/, но в част IХ "Вътрешни болести", раздел ХV "Болести на черния дроб" от НМЕ не е включено заболяването чернодробна стеаноза, тоест то не подлежи на освидетелстване от ТЕЛК/НЕЛК. За заболяването шийна остеохондроза с радикулопатия е посочено, че такова заболяване не е разглеждано в ЕР на ТЕЛК, поради което НЕЛК не го е разгледал съгласно чл. 45, ал. 3 ПУОРОМЕРКМЕ. От представената по делото медицинска документация се установява, че диагноза "Увреждане на междупрешленните дискове в шиен отдел с радикулопатия" е поставена в периода 23.04 - 03.05.2014 г. на базата на преглед, при който са установени палпаторна болка на ниво С6-С7 и в точките на Вале вдясно, хипестезия /понижена кожна чувствителност/ по С6 дерматом вдясно, отслабена мускулна сила за дясна ръка; на 20.10.2014 г. К. М. е хоспитализиран в неврологично отделение, където са направени рентгенография на шийни прешлени /изправена шийна лордоза, стеснени дискални пространства на нива С5/С6, С6/С7 - данни за остеохондроза/ и ЕМГ на горни крайници /данни за коренчева С6, С7, С8 увреда двустранно/. Според вещото лице, ако наличното заболяване шийна остеохондроза с радикулопатия е било предмет на освидетелстване, то НЕЛК не следва да определя процент ТНР, тъй като съгласно част VII "Нервни болести", т. 15 от НМЕ предмет на освидетелстване са дискогенни заболявания /дискова херния, дискова протрузия и радикулопатия/ в зависимост от неврологичния дефицит, като при наличието на посочените заболявания процента на ТНР е 10-30. Въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т. н., несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания, с каквито по правило съдът не разполага и за чието изясняването е необходимо назначаване на вещо лице. В случая, в съответствие с процесуалните правила на чл. 171, ал. 2 АПК, чл. 195, ал. 1 и 2 и чл. 197, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, първоинстанционният съд правилно е назначил съдебно-медицинска експертиза и е формулирал задачата й, като при определяне на вещото лице се е съобразил с водещото заболяване и другите документирани заболявания на освидетелстваното лице. Предвид съдържанието на заключението, обсъдено в съответствие с изискването по чл. 202 ГПК, вр. чл. 144 АПК с останалите доказателства по делото, се налага извода, че заключението на вещото лице е обосновано. В заключението подробно са описани документите, въз основа на които са формирани изводите на вещото лице /амбулаторни листи, епикризи, изследвания, снимки, графии, експертни решения и др./, заключението е дадено по поставените въпроси, изводите са мотивирани. Предвид това, първоинстанционният съд правилно е възприел изводите на вещото лице, в съответствие с което е достигнал до решаващия извод по съществото на спора за законосъобразност на оспореното експертно решение на НЕЛК. В заключението са потвърдени становищата на НЕЛК както относно съществуващото водещо заболяване и другите установени заболявания на освидетелстваното лице, така и тяхното отнасяне /квалифициране/ по съответната отправна точка от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ и относно следващия се процент ТНР за всяко от заболяванията, съответно - относно липсата на други документирани заболявания, за които да се следва процент ТНР по НМЕ. За водещото заболяване инсулинозависим захарен диабет, захарен диабет II тип на комбинирано лечение /инсулин и сиофор/, диабетна полиневропатия са определени 60 % ТНР, в рамките на диапазона от 60 до 80% по ч. IХ, р. I, т. 2.3 от НМЕ, като са взети предвид и процентите, определени за функционален дефицит на прицелните органи. За заболявания артериална хипертония II стадий, умерена степен, сърдечна форма; хипертонично сърце са определени 30% ТНР, което е максималния процент, предвиден в ч. IV, р. VI, т. 2 от НМЕ, същото се отнася и за наличната посттравматична ограничена подвижност в лява гривнена става, състояние след фрактура на скафоидната кост, за което са определени максималните 10% ТНР, съгласно ч. I, р. VIII, т. 22.1. Всъщност по делото не съществува спор относно наличието на тези заболявания, както и относно определения процент ТНР за тях по посочените отправни точки. Следва за прецизност да се посочи, че вещото лице е отразило коректно приложимите отправни точки, така както следват от описанията на заболяванията, което налага извод, че в експертното решение на НЕЛК са допуснати две технически грешки - за диабета вместо т. 2.3 е посочена т. 1.2, а за ортопедичното заболяване е посочен раздел IХ /очевидно неприложим, тъй като се отнася за долни крайници/, вместо правилния раздел VIII /за горни краници/, както и неправилно е посочена т. 21, вместо т. 22. Тези грешки не се отразяват на правилността на акта, тъй като в него ясно и подробно са описани диагнозите на заболяванията, за които е определен процент ТНР, а определеният процент съответства на диапазона по действително приложимата отправна точка, която при това е правилно посочена в ЕР на ТЕЛК. Относно останалите заболявания, за които са налице данни в медицинската документация правилно не е определен процент ТНР, тъй като за двустранен тубулоинтерстициален нефрит не са представени допълнително данни за провеждани други изследвания за доказване на заболяването и/или извършени допълнителни консултации, микробиологично изследване на урина, лечение, като при това резултатите от двете проведени ехографски изследвания - от м. април и от м. септември 2014 г., са с противоречиви резултати; за стеаноза на черен дроб не се следва процент ТНР по част IХ, раздел ХV "Болести на черния дроб" от НМЕ. За установената шийна остеохондроза не се следва процент ТНР съгласно част VI, т. 15 от НМЕ, тъй като не е установено наличието на посочените в тази точка дискогенни заболявания /дискова херния, дискова протрузия и радикулопатия/. Становището на касационния жалбоподател, че неправилно е насочен за извършване на нови изследвания за бъбречното заболяване, вместо такива да му бъдат направени от НЕЛК, не е правилно, тъй като съгласно чл. 45, ал. 3 ПУОРОМЕРКМЕ, при обжалване на експертни решения на ТЕЛК Националната експертна лекарска комисия не се произнася по заболявания, възникнали след постановяване на експертното решение. Неправилно е също становището на касатора, че представеното пред касационната инстанция експертно решение № 3932 от заседание № 203/26.11.2015 г. на ТЕЛК, Общи заболявания, гр. С., II МБАЛ, доказвало съществуването на заболяването тубулоинтерстициален нефрит, за което с ЕР на ТЕЛК № 1521/29.04.2014 г. е бил определен процент ТНР. Видно от съдържанието на това експертно решение /което според твърденията на жалбоподателя в съдебното заседание по настоящото дело е влязло в сила/, е определен краен процент ТНР 76%, а от мотивите на решението се установява, че увеличеният процент ТНР /спрямо ЕР на НЕЛК № 0135/23.02.2015 г., което е предмет на обсъждане в настоящото съдебно решение/ се дължи на увеличения процент ТНР за водещото заболяване инсулинозависим захарен диабет - за захарен диабет ИЗТ, КДС диабетна полиневропатия и ретинопатия, са определени 70 % ТНР, в рамките на диапазона от 60 до 80% по ч. IХ, р. I, т. 2.3 от НМЕ; освен това са определени 30 % за артериална хипертония, 2 ст., умерена степен - по ч. IV, р. VI, т. 2. Всъщност от съдържанието на това експертно решение се установява, че и при новото освидетелстване не е установено наличието на двустранен тубулоинтерстициален нефрит. Твърдението в касационната жалба, че съдът неправилно е възприел изводите на вещото лице, е необосновано, като дори не е посочено за коя част от заключението се отнася това твърдение. Наред с това, касаторът не е изложил никакви доводи за причините, поради които счита заключението за неправилно или необосновано и които, евентуално, биха могли да обосноват извод за допуснато от съда процесуално нарушение при назначаване, изслушване или обсъждане на заключението. Същото е оспорено пред първоинстанционния съд в съдебното заседание, в което е изслушано вещото лице, но това оспорване е формално, тъй като нито са изложени конкретни доводи или съображения за неправилност, необоснованост или непълнота на заключението, нито е направено искане за допускане на повторна или допълнителна експертиза, или такава в разширен състав на вещите лица. Въпреки че в касационната жалба се оспорват изводите на вещото лице, също не е посочено кои от направените изводи са неверни или необосновани и поради какви причини. Правилен е изводът на съда, че при произнасянето на НЕЛК не е допуснато нарушение на изискванията по чл. 62 НМЕР, в резултат на което с оспореното пред съда експертно решение на НЕЛК законосъобразно е определена степента на трайно намалената работоспособност на освидетелстваното лице. Само за прецизност следва да се посочи, че при изчисляване на общата оценка на ТНР в ЕР на НЕЛК са взети 20% от останалите увреждания /а не 10%/, което е максималният възможен процент, посочен в раздел III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти /приложение № 2 към НМЕ/. По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав, констатира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Направеното в касационната жалба искане за намаляване размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като с първоинстанционното решение възнаграждението за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт е определено и присъдено в минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. § 1 от допълнителните разпоредби на същата наредба. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, субсидиарно приложим в съдебното административно производство на основание чл. 144 АПК, намаление на адвокатско възнаграждение поради прекомерност може да бъде направено само до минималния размер, определен съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Отделно от това, само за яснота на страната следва да се посочи, че възражение за прекомерност се прави до приключване на устните състезания пред съответната инстанция /в случая - първата/, а не в касационната жалба. При този изход на спора не се присъждат разноски за производството пред касационната инстанция, тъй като ответната страна - НЕЛК, не е направила искане за възлагането им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение