Решение № 9138 от 22.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2900/2016 г.

Решение № 9138 от 22.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2900/2016 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г. М. Г. от гр. Д., чрез процесуалния си представител адв. В. Ч. от гр. Х., срещу решение № 374 от 22.01.2016 г. по адм. дело № 322/2015 г. на Административен съд - гр. Х..

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, кето подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Главният спор между страните е: по кое от правилата на чл. 104, ал. 2 и 3 КСО следва да бъде превърнат в осигурителен стаж от трета категория трудовият стаж на Г. М. Г., придобит на длъжност "подземен хронометражист" за времето от 1.12.1975 г. до 26.06.1978 г. и за времето от 27.09.1982 г. до 30.09.1989 г., за който трудов стаж не се спори между страните, че е от първа категория.

I. От данните по делото е видно, че:

1. С разпореждане № 47 от 20.11.2000 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при РУСО-Х., на Г. М. Г. пожизнено е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.08.2000 г., при зачетен осигурителен стаж от I категория труд 09 г. 06 м. 29 дни. При отпускане на пенсията, за доказване на осигурителния си стаж, Г. е представил удостоверение обр. УП-30 изх. № 545 от 30.08.2000 г., издадено от "М. Ю." АД - Д., в което под т. 1 е удостоверен труда му за периода от 1.12.1975 г. до 26.06.1978 г. (2 г. 6 мес. и 25 дни), под т. 2 е удостоверен труда за периода от 27.09.1982 г. до 30.09.1989 г. (7 г. 0 мес. и 4 дни) или сумарно 9 г. 6 мес. и 29 дни на длъжност "подземен хронометражист" в р-к "З.".

1. Със заявление вх. № МП-28529 от 23.12.2014 г. подадено до директора на ТП на НОИ -гр. Х., Г. М. Г. прави искане: "този стаж да бъде изчислен от една за три години, за период 1.12.1975 г. до 26.06.78 г. и от 27.09.1982 г. до 30.09.1989 г.", като отново представя цитираното по-горе удостоверение обр. УП-30.

С разпореждане № 5402018609/ПР-530 от 15.04.2015 г., ръководителят на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Х., на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО е отказал да измени личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Георгиев. В мотивите на акта е посочено, че видно от пенсионната преписка, осигурителният стаж за периода от 1.12.1975 г. до 26.06.1978 г. и от 27.09.1982 г. до 30.09.1989 г. е бил зачетен по заявление вх. № 12536 от 29.09.2000 г. при отпускането на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.08.2000 г. с разпореждане № 47 от 20.11.2000 г. Административният орган е извел извод., че представеното със заявлението обр. УП-30 изх. № 545 от 30.08.2000 г. не можело да се приеме като нови доказателства по чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, поради което нямало основание за промяна в размера на пенсията.

1. Това разпореждане е обжалвано от касационния жалбоподател пред директора на ТП на НОИ - Х., който с решение № Ж-39-1 от 29.05.2015 г. се е произнесъл по жалбата по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО и е отхвърлил същата. Изложени са съображения, че от данните по пенсионната преписка се установява, че представеният и приложен от Г. Г. със заявление вх. № МП-28529 от 23.12.2014 г. документ - обр. УП-30 изх. № 545 от 30.08.2000 г. е бил зачетен при отпускане на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст, вече се съдържал в пенсионната преписка и по него жалбоподателят е черпил права, даващи му право на пенсия, поради което това удостоверение не е ново доказателство.

II. С оспореното с касационната жалба решение Х. административен съд е отхвърлил жалбата на Г. М. Г., против решение № Ж-39-1 от 29.05.2015 г. на директора на Териториално поделение на НОИ - Х., с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане № 5402018609/ПР-530 от 15.04.2015 г. За да постанови този резултат Х. административен съд е приел, че:

1. Със заявление вх. № МП-28529 от 23.12.2014 г. Г. Г. в действителност е поискал изменение на влязлото в сила разпореждане, с което му е определен размера на пенсията, като неправилно определена в по-малък размер поради неправилно превръщане на осигурителния му стаж за определени периоди по чл. 104 от КСО и от правна страна това искане може да се квалифицира като такова по чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО.

1. Директорът на ТП на НОИ - Х. в постановения от него индивидуален административен акт правилно е установил фактическата и правна същност на поисканото от заявителя и е изложил съображения, че не следва да се прилага чл. 104, ал. 3 от КСО, т. е. мотивирал е акта си достатъчно, за да бъде възможно осъществяването на съдебна проверка върху законосъобразността му.

1. От събраните по делото доказателства, включително и от назначената по него съдебно-икономическа експертиза, не е доказано по несъмнен и категоричен начин полагането от жалбоподателя на труд под земята в преимуществена част от работното му време в периодите от 1.12.1975 г. до 26.06.1978 г. и от 27.09.1982 г. до 30.09.1989 г.

Административният съд е приел, че няма спор по въпроса, че полаганият от Г. труд за периода е труд в подземен рудник, но съдебната експертиза не е установила обстоятелства, от които да се направи категоричен извод, че най-малко половината от законоустановената продължителност на работното време, или в по-голямата си част трудът е полаган под земята. Такъв извод не може да се направи само от данните във ведомостите за начисляване на "силикозни" към трудовото възнаграждение на жалбоподателя, които не обхващат и целия период, а са само за отделни месеци в годината.

1. Спорното обстоятелство не можело да се установи несъмнено и от показанията на свид. К., които давали най-обща представа за трудовите функции на длъжността "хронометражист", но не и сведения относно конкретното изпълнение на трудовите задължения от жалбоподателя през процесните периоди. От тези показания също не става ясно дали и каква част от законоустановеното работно време жалбоподателят е полагал труд под земята.

Въз основа на гореизложеното Х. административен съд е приел, че по делото не са се събрали категорични доказателства, че заеманата от Г. М. Г. длъжност отговаря на условието същият да е бил инженерно-технически специалист, зает на работа под земята, при което хипотезата на чл. 104, ал. 3 от КСО не намира приложение и пенсионният орган правилно не я е приложил.

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че решението на Х. административен съд е неправилно - незаконосъобразно (постановено в нарушение на материалния закон) и необосновано.

Както се посочи по-горе (т. I. 1 от тези мотиви) с разпореждане № 47 от 20.11.2000 г. на Г. М. Г. е бил зачетен трудов стаж от първа категория общо 09 г. 06 м. 29 дни. Не се спори между страните, че това е трудовият стаж, удостоверен с удостоверение обр. УП-30 изх. № 545 от 30.08.2000 г. като положен на длъжност "подземен хронометражист". С удостоверението работодателят е предложил този трудов стаж да бъде зачетен по т. 1 на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - сега отменен). От отбелязванията и писмените бележки на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО върху заявление вх. № 12536 от 29.09.2000 г. (за първоначалното отпускане на пенсията) и от посочения в разпореждане № 47 от 20.11.2000 г. (с което е била отпусната пенсията) осигурителен стаж от първа категория общо 09 г. 06 м. 29 дни, се вижда, че този трудов стаж е бил наистина зачетен като такъв по т. 1 ПКТП (отм.). Според тази разпоредба от първа категория е трудът на хронометражисти, заети с подземна работа в мините, тунелите и други подземни обекти. Следователно, зачитайки трудовият стаж на Г. М. Г. като подземен хронометражист, удостоверен с удостоверение обр. УП-30 изх. № 545 от 30.08.2000 г., за трудов стаж от първа категория по т. 1 ПКТП (отм.), длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е признало, че подземен хронометражист е всъщност хронометражист, зает с подземна работа в мините, тунелите и други подземни обекти по смисъла на т. 1 ПКТП (отм.).

Основната правило за превръщане на осигурителен стаж от първа категория в осигурителен стаж от трета категория е това по чл. 104, ал. 2 КСО. Изключение от него е направено със следващата алинея - ал. 3 на чл. 104 КСО и то обхваща работниците, инженерно- техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници. Хронометражист, зает с подземна работа в мините (т. 1 ПКТП) е работник или инженерно-технически специалист, зает на работа под земята в подземните рудници (чл. 104, ал. 3 КСО). Затова като е превърнало трудовият стаж на Г. М. Г. от първа категория по т. 1 ПКТП (отм.) в осигурителен стаж от трета категория по правилото на чл. 104, ал. 2 КСО, а не по правилото на чл. 104, ал. 3 КСО, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е определило пенсията в по-малък размер, поради което искането на Г. М. Г. за изменение на влязлото в сила разпореждане № 47 от 20.11.2000 г. е било основателно. Х. административен съд правилно е определил правното основание на това искане - чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО - но неправилно е приел, че то е неоснователно. Още по-неправилно този съд е събирал доказателства каква част от работното време на длъжността подземен хронометражист Г. М. Г. е прекарвал на работа под земята, защото по този въпрос между страните има влязъл в сила декларативен (установителен) акт - разпореждане № 47 от 20.11.2000 г., с което е прието, че процесният трудов стаж от общо 09 г. 06 м. 29 дни е от първа категория по т. 1 ПКТП (отм.), т. е. придобит на работа под земята.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно (незаконосъобразно и необосновано), поради което следва да бъде отменено и тъй като делото е напълно изяснено от фактическа и правна страна, вместо него на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго, с което да бъдат отменени решение № Ж-39-1 от 29.05.2015 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Х. и потвърденото с него разпореждане № 5402018609/ПР-530 от 15.04.2015 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО, а делото да бъде изпратено на основание чл. 173, ал. 2 КСО като преписка на това длъжностно лице, което да реши по същество искането за изменение на влязлото в сила негово разпореждане № 47 от 20.11.2000 г.

При този изход на делото искането на касационния жалбоподател да му бъдат присъдени направените от него разноски по делото е основателно, но само да размера на 450 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат в касационното производство. Договорът за правна защита и съдействие, представен заедно с пълномощното, овластяващо адвоката с представителна власт пред касационната инстанция (л. 13 от настоящето дело), съдържа удостоверяване, че сумата 450 лв. е платена в брой. Такова удостоверяване обаче не се съдържа в договора за правна защита и съдействие, представен в първоинстанционното съдебно производство (на л. 12 от делото на ХАС), поради което липсва доказателство, че уговореното с този договор възнаграждение за един адвокат е било наистина заплатено. Затова в тази му част искането за разноски не е доказано и е неоснователно.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,