Решение № 12623 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8742/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния секретар на Министерство на иновациите и растежа, чрез юрк. Александрова, против решение 1078/12.06.2025 г. по адм. дело 155/ 2025г. на Административен съд Добрич, с което е отменена заповед на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на И. М. П. на основание чл. 12, ал. 1 във вр. чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли съдебният акт да бъде отменен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответницата И. М. П., чрез адв. Нейкова, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Крайният извод на административния съд за отмяна на оспорената заповед е правилен, но по различни от изложените в съдебния акт съображения. По делото е установено, че жалбоподателката е назначена за първи път на държавна служба, на основание чл. 15, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 и ал. 3 ЗДСл, със заповед ЧР-МИР-20/ 22.01.2024г. на министъра на иновациите и растежа, на длъжност главен експерт в отдел Управление на риска, контрол и сигурност в главна дирекция Европейски фондове за конкурентоспособност, считано от датата на издаване на заповедта, за срок до завръщане на титуляра. Със заповед ЧР-МИР-22/ 26.01.2024г. на министъра на иновациите и растежа, на основание чл. 16 ЗДСл, на П. е възложено да изпълнява длъжността началник отдел на отдел Управление на риска, контрол и сигурност в главна дирекция Европейски фондове за конкурентоспособност до назначаването на служител, но за не повече от 6 месеца. След проведен конкурс за последната длъжност П. е назначена на длъжност началник отдел на отдел Управление на риска, контрол и сигурност в главна дирекция Европейски фондове за конкурентоспособност със заповед ЧР-МИР-542/ 16.12.2024г., считано от 30.12.2024г., като считано от последната дата служебното й правоотношение на длъжността главен експерт в същия отдел е прекратено на основание чл. 103, ал.1, т. 1 ЗДСл по взаимно съгласие (заповед ЧР- МИР- 545/19.12.2024г.). Със заповед ЧРМИР- 49/ 31.03.2025г. на министъра на иновациите и растежа, предмет на оспорване, служебното правоотношение на П. е прекратено, считано от 01.04.2025г., на основание чл. 12, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗДСл. При тези факти следва да се приеме, че правото на административния орган да прекрати едностранно служебното правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл е упражнено при липсата на материалноправните предпоставки на цитираната норма. Според посочения текст, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. Цитираната разпоредба регламентира правомощието на органа по назначаването да направи преценка на субективните качества на служителя в срока за изпитване и едностранно и без предизвестие да прекрати служебното правоотношение, без да е необходимо да мотивира своето решение. За законосъобразността на административния акт са необходими две кумулативни предпоставки: служителят да постъпва за първи път на държавна служба и прекратяването на служебното правоотношение да е извършено в едногодишен срок от възникването му. Според цитирания текст, ако правоотношението се измени преди изтичане на срока, срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение, а при прекратяване на служебното правоотношение в срока за изпитване, при последващо назначаване на държавна служба, започва да тече нов срок за изпитване (чл. 12, ал. 2 ЗДСл). В случая не е изпълнено второто от посочените по- горе кумулативни условия. От съвкупния анализ на представените доказателства следва да се приеме, че независимо от издадената заповед от 19.12.2024г. за прекратявана на служебното правоотношение за длъжност главен експерт, на която П. първоначално е назначена, в срока за изпитване, волята на страните по правоотношението всъщност е служебното правоотношение да бъде изменено, като служителката бъде преназначена на друга по- висока длъжност в същата администрация при условията на чл. 82, ал. 1 ЗДСл (заповед за назначаване от 16.12.2024г.). Следователно в настоящия казус, служебното правоотношение на П. е изменено в срока за изпитване със съгласие на служителката, независимо от формата и правните средства, чрез които е постигнато. Този извод се подкрепя от факта, че цитираните заповеди, съответно за прекратяване на служебно правоотношение и за назначаване на длъжност началник отдел пораждат действие от една и съща дата, като хронологично заповедта за прекратяване е издадена след тази за назначаване. Като допълнителен аргумент е обстоятелството, че в оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение, административният орган изрично се позовава на чл. 12, ал. 1 ЗДСл, визиращ определянето на срока за изпитване при изменение на служебно правоотношение при първоначално назначаване на държавна служба, а не на чл. 12, ал. 2 от закона, регламентиращ изпитателния срок в хипотеза на последващо назначаване на държавна служба, когато предходното служебно правоотношение е прекратено в срока за изпитване. Изменението на служебното правоотношение чрез преназначаване на друга длъжност в рамките на министерството има за правна последица продължаване на срока за изпитване съгласно чл. 12, ал. 1, изр. 2-ро. Следователно едногодишният срок за изпитване тече от датата на назначаване на П. на 22.01.2024г. и при отчитане на ползвания от служителката отпуск, към датата на прекратяване на служебното правоотношение с оспорената заповед, вече е изтекъл. Следователно обжалваната заповед ЧР-МИР-49/31.03.2025 г. е издадена след като правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение по реда на чл. 12, ал. 1 ЗДСл е погасено, поради което административният акт е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Ето защо като достига до този извод, независимо от изложените съображения, съставът на първоинстанционният съд постановява решение при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с доказателствата. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Решението е постановено след установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства и обсъждане на събраните доказателства, доводите и възраженията на страните. Представените по делото докладни записки и извлечения от деловодната система на министерството относно пропуски при изпълнението на служебните задължения от страна на П., са неотносими към предмета на спора, тъй като не се обхващат от основанието за прекратяване на служебното правоотношение, поради което правилно не са обсъдени от административния съд. По тези съображения ирелевантни са и представените в касационното производство от касатора писмени доказателства, още повече че са съставени след издаване на оспорената заповед. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК и в него са изложени мотиви в подкрепа на направените от съда правни изводи. Поради изложеното Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че при постановяване на решението на Административен съд - Добрич не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, които да мотивират извод за неговата отмяна. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция, Министерство на иновациите и растежа, в чиято структура е органът, касационен жалбоподател, следва да заплати на ответницата по касация сумата 1000.00 лв. разноски в касационното производство, представляващи възнаграждение за адвокат. Разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер с оглед фактическата и правна сложност на спора, както и поради факта, че са в минималния размер за дела с такъв характер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/ 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Поради това възражението на касатора за прекомерност на заплатения от насрещната страна адвокатски хонорар е неоснователно. По тези съображения Върховният административен съд, състав на второ отделение,