Решение № 9025 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14999/2012 г.

Решение № 9025 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14999/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Благоевград БТ" АД - гр. Благоевград чрез процесуалния си представител адв. Благовест Петров срещу решение № 5494/19.10.2012 г., постановено по адм. дело № 7369/2010 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2/37/1 от 2.07.2010 г., издаден от държавен експерт в отдел "Специални проверки и акцизи" на дирекция "Последващ контрол" при ЦМУ на Агенция "Митници", потвърден с решение № 793/2.09.2010 г. на директора на Агенция "Митници" в частта за определени на дружеството допълнителни задължения за заплащане на акциз в размер на 158 462,02 лв. и съответстващите лихви за забава. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са подробни твърдения, че задълженията за акциз са били заплатени и това било установено и от експертизата по делото. Твърди се от касатора, че за процесните количества цигари било доказано, че те са предназначени за лично ползване от работниците на дружество и затова са отчитани задбалансово склад "Дажби" и склад "Рекламни лимити". Неправилно според каса тора съдът е възприел правното основание, на което митническите органи са доначислили акциз - чл. 69, ал. 3 ППЗАДС. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, в която са преповторени фактическите установявания по делото. Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и да се отмени и решението на митническия орган в същите части. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Петров с искане за присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на Агенция "Митници" - гр. София чрез процесуалния си представител юриск. Петров я оспорва, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направил възражение за прекомерност на разноските, поискани от каса тора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Благоевград БТ" АД срещу РА № 1/37/1 от 3.08.2010 г. в частта за определени на дружеството допълнителни задължения за заплащане на акциз в размер на 158 462,02 лв. първоинстанционният съд е приел, че на основание чл. 45 ЗАДС дружеството е следвало да декларира наличните цигари и да начисли акциз по новата акцизна ставка. Първоинстанционният съд е приел за установено по делото, че към датите на влизане на нов размер на акцизна ставка за ревизираните периоди и след изтичане на срока по § 18 от ДР на ЗИД на ЗАДС в сила от 1.01.2009 г. са налични количества цигари, облепени с бандерол със стара продажна цена и не са декларирани по реда на чл. 45, ал. 1 ЗАДС, както и не е доплатен акциз по новите акцизни ставки. Съдът е приел, че при установени налични количества цигари, облепени с бандероли със стара продажна цена към датата на влизане в сила на нова акцизна ставка, от жалбоподателя се дължи заплащане на акциз и такъв е следвало да се внесе в сроковете по чл. 44 ЗАДС. Установено е по делото, че в дружеството-жалбоподател са осчетоводени процесните цигари, заведени при тяхното производство по дебита на с/ка "Готова продукция" и по кредита на с/ка 611 - "Разходи за основна дейност", отразени са в дневника за складовата наличност като постъпили в акцизния склад, били са изписани от данъчен склад в задбалансов склад според предназначението им - за дажби и за рекламни цели в съответните сметки. Към датите на влизане на новата акцизна ставка, процесните цигари според съда са били налични в данъчните складове на ревизираното дружество като негови собствени до фактическото им предаване на персонала. До посочения момент - фактическото предаване цигарите на персонала, намиращите се цигари представляват акцизни стоки, собственост на това дружество и в режим на отложено плащане. Съдът се е позовал на чл. 46, ал. 2, т. 1 и 2 ЗАДС, според който лицензираният складодържател може временно да отложи облагането с акциз за произведените от него или складирани стоки, а по аргумент на чл. 20, ал. 1 ЗАДС отлагането на облагането е до освобождаването на стоките за потребление, което за облепените с бандероли акцизни стоки настъпва с извеждането им от данъчен склад. Съдът е изложил мотиви, че след облагането на акцизните стоки не съществува забрана за тяхното съхраняване в данъчния склад по аргумент от чл. 75, ал. 1 ППЗАДС, освен ако складодържателят не упражнява фактическата им власт за другиго, те са налични за него с последиците по чл. 45 ЗАДС. В тази връзка съдът е приел, че предвид правилата за раздаване на рекламните цигари и дажби и получаването им от работниците и служителите ежемесечно, в определен период за съответния месец, като изводът според съда е, че няма как дружеството да държи в полза на работниците и служителите ежемесечните им дажби, а напротив - към момента на отписването от данъчния склад е следвало да бъдат и фактически раздадени, още повече, че съгласно съответната инструкция на дружеството, след определен период за получаване на дажбите, служителите губят правото си да получат дажбата за съответния месец. Решението в обжалваната му част е правилно постановено. В ЗАДС са уредени случаите, когато са налице акцизни стоки със стари бандероли при влизане в сила на нова акцизна ставка. Съгласно чл. 64 ЗАДС всеки лицензиран складодържател, който притежава такива стоки, към момента на влизане в сила на новата акцизна ставка е длъжен да декларира наличните количества по чл. 45 ЗАДС, респ. чл. 69 ППЗАДС, респ. да заплати допълнително акциз, който е длъжен да внесе в сроковете, определени в чл. 44 от същия закон. В обжалваното решение правилно съдът е приел фактите по спорния въпрос, относно неначисляване допълнително с акциз на цигари, които дружеството е отделило като такива за дажби на работниците и служителите в "Благоевград БТ" АД и за рекламни цели, които обаче към момента на влизане на новите акцизни ставки - към 1.01.2009 г. и 1.01.2010 г. не са били раздадени, т. е. те са били налични в данъчния склад на дружеството. Законосъобразни са изводите на административния съд, че дружеството като титуляр на режима за отложено плащане, може временно да отложи облагането с акциз - чл. 46, ал. 2, т. 1 и 2 ЗАДС, както и че по аргумент на чл. 20, ал. 1 ЗАДС отлагането на облагането е до освобождаването на стоките за потребление, което за облепените с бандерол акцизни стоки е с извеждането им от данъчния склад. Законодателят в цитираната разпоредба изрично е посочил, че с освобождаването на стоките за потребление акцизът става изискуем и следва да бъде начислен, а това както правилно е отбелязъл и първоинстанционният съд става с фактическото им извеждане. Освен това правилно съдът се е позовал и на инструкциите на дружеството-касатор, че след определения период за получаване на дажбите, работниците и служителите губят правото си да получат дажбата си за съответния месец. Относно т. нар. рекламни лимити не е установено в чия полза се държат, поради което правилно и митническите органи и съдът са приели, че за тях също е следвало да се начисли и заплати акциз. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е проследила счетоводните записвания на процесните цигари и завеждането им по дебита на с/ка 3030 "Готова продукция" и по кредита на с/ка 6111 "Разходи за основна дейност", както и че били изписани от данъчен склад в задбалансов склад според предназначението им по партида "Дажби". При установено наличие на процесните количества цигари с бандероли със стара продажна цена към момента на влизане в сила на новите акцизни ставки, законосъобразно е облагането с акциз, както е прието и от решаващият съд. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в обжалваните части е правилно постановено и не са налице сочените от каса тора нарушения, които да водят до отмяната му и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от юриск. Петрова, на ответника по касация не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,