Решение № 17335 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12840/2013 г.

Решение № 17335 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12840/2013 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при НОИ срещу решение № 1728 от 28.06.2013 г., постановено по адм. дело № 1402/2013 г. по описа на Административен съд Варна. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът Георги Христов Дончев в депозирано до съда писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил разпореждане № 04-ГВ-4 от 7.03.2013 г. на директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при НОИ, с което е отказано изплащане на гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР на Георги Христов Дончев. Съдът е изпратил административната преписка на административния орган, който да се произнесе по подадената молба-декларация съобразно дадените указания. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че обжалваното разпореждане е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Така постановеното решение е неправилно. От данните по делото се установява, че с решение № 1842 от 21.12.2012 г. на Варненски окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на "Отговор - А" ЕООД, с което се постановява прекратяване дейността на предприятието, като същото се обявява в несъстоятелност и се спира производството. С молба-декларация вх. № 03-ГВ-87 от 24.01.2013 г. за отпускане на гарантирано вземане Георги Дончев е декларирал, че е работил в "Отговор - А" ЕООД от 4.07.2007 г. на длъжност "сътрудник по охрана", както и че към датата на подаване на молба-декларацията трудовото му правоотношение с работодателя не е прекратено. От приложения към молбата изпълнителен лист от 22.01.2013 г. се установява, че същият има неизплатено обезщетение от работодателя по чл. 213, ал. 2 КТ за незаконно недопускане на работа за периода 1.01.2009 г. до 28.02.2010 г. По повод на тази молба е издадено обжалваното разпореждане № 04-ГВ-4 от 7.03.2013 г. на директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при НОИ. За да постанови отказа си, административният орган е приел, че посочените в изпълнителния лист месеци не попадат в периодите по чл. 22 и чл. 23 ЗГВРСНР, за които се гарантират начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и/или парични обезщетения. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗГВРСНР правото на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя, независимо от срока му и от продължителността на работното време и на които правоотношението: 1. Не е прекратено към датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6; 2. Прекратено е през последните три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 от същия закон. От данните по делото се установява, че трудовото правоотношение на Георги Христов Дончев с "Отговор - А" ЕООД - Варна не е прекратено, поради което е налице хипотезата на чл. 22 от ЗГВРСНР. Посочената разпоредба определя гарантираните вземания на работници и служители, на които не е прекратено трудовото правоотношение към датата на вписване на решението по чл. 6 от същия закон. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗГВРСНР (ДВ, бр. 18 от 2011 г.) гарантирани са вземанията на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, т. 1 в размер на последните три начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 6 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6. За да уважи жалбата, административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като липсват мотиви, обосноваващи отказ на вземането, вкл. мотиви относно наличието на изпълнителен лист за присъдено парично обезщетение. Тези изводи на съда не се споделят от настоящата инстанция. От изпълнителния лист от 22.01.2013 г. е видно, че Георги Дончев има неизплатено обезщетение от работодателя "Отговор - А" ЕООД - Варна по чл. 213, ал. 2 от КТ за незаконно недопускане на работа за периода 1.01.2009 г. - 28.02.2010 г. Действително мотивите в обжалваното разпореждане не са подробни, но ясно се разбира волята на административния орган, а именно, че посочените в изпълнителния лист месеци не попадат в периодите по чл. 22 от ЗГВРСНР. Касаторът е поискал изплащане на гарантирано вземане, представляващо парично обезщетение за времето от 1.01.2009 г. - 28.02.2010 г., който период обаче е извън законоустановения срок по чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗГВРСНР (много преди вписването на решението за несъстоятелност). Поради това обжалваното разпореждане се явява законосъобразно. Георги Дончев не може да предяви претенцията си по изпълнителния лист по силата на ЗГВРСНР, тъй като това е специален ред за защита на работниците поради възникнала неплатежоспособност на работодателя и с него се гарантира изплащане на парични обезщетения през последните 6 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано в търговския регистър решението по чл. 6 от същия закон, а в случая вземането на жалбоподателя не попада в тези срокове. Следва да се отбележи, че същият би могъл да предяви претенцията си по изпълнителния лист в производството по несъстоятелност пред синдика. С оглед горното обжалваното разпореждане се явява законосъобразно, а решението на административния съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на Георги Христов Дончев против разпореждане № 04-ГВ-4 от 7.03.2013 г. на директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при НОИ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,