Решение № 4391 от 10.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9000/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на кметство [населено място], община Костенец срещу решение 910/10.07.2023 г. по адм.д. 64/2023 г. на Административен съд София-област. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и иска да бъде отменено. Възразява, че процесният отказ е бил издаден при действието на решение 72 от 05.08.2010 г. на ОбС-Костенец и кметът е бил длъжен да се съобрази с него. Претендира заплащане на разноски по делото. Ответникът И. Коцев, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище по делото, представено от адвокат К. Бачева, се оспорва касационната жалба и се претендират разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че оспореното съдебно решение е правилно. При формирането на фактическите си и правни изводи, съдът не е допуснал нарушение на относимите материалноправни норми. При постановяване на решението си, съдът е изложил ясни и подробни мотиви, като не са налице непълноти и/или формални грешки. Законосъобразността на обжалвания административен акт е проверена, съобразно пределите на предмета на съдебната проверка. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-област е образувано по жалбата на И. Коцев и Д. Коцева, и двамата от [населено място], подадена чрез адвокат Бачева, срещу отказ за предоставяне на административна услуга, обективиран в писмо изх. 0-57 от 15.03.2017 г. на кмета на кметство [населено място]. Последното се оспорва като нищожно и незаконосъобразно, като се моли за прогласяване нищожността му, респ. отмяната му, като постановено в нарушение на административнопроизводствените правила, на материалния закон и целта на същия. С обжалваното решение съдът е отменил писмо изх. 0-57 от 15.03.2017 г. на кмет на кметство [населено място]. Осъдил е община Костенец да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на общо 1320,00 лв. Оставил е без разглеждане жалбата на Д. Коцева срещу писмо изх. 0-57 от 15.03.2017 г. на кмет на кметство [населено място] и е прекратил производството по отношение на нея. В мотивите си съдът е приел, че жалбата на И. Коцев срещу процесното писмо е процесуално допустима, като подадена в срок и от активно процесуално легитимирано лице, за което актът е неблагоприятен. По същество на спора е посочил, че оспореното писмо е валиден административен акт, като издадено от компетентен орган, в писмена форма и с изложени мотиви, като при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи основание за отмяната му като незаконосъобразно. За да отмени оспореното писмо, съдът е приел, че то е издадено в нарушение на материалния закон и е несъответно на целта на закона. Изложил е съображения, че извършването на административна услуга, какъвто е предметът на искането до ответния орган, е право, което всяко лице притежава по силата на специален закон и това право законодателят не е обвързал с факта заплащане на задълженията за местни данъци и такси. Своевременното погасяване на такова задължение е основание върху същото да се начисли лихва, но не и на молителя да му бъде отказано предоставянето на дадена административна услуга. Освен това съдът е посочил, че по делото са налице данни за извършване на исканата административна услуга, поради което преписката не следва да се връща на ответника за произнасяне по искането. По отношение жалбата на Д. Коцева, съдът приел същата за недопустима, поради това че Д. Коцева не е отправила искане за извършване на административна услуга до ответния орган и по отношение на нея не е формиран изричен отказ услугата да бъде предоставена. Касационната жалба е основателна. При постановяване на решението си съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Доказателствата по делото установяват, че И. Коцев е депозирал пред ответника искане за издаване на удостоверение за наследници изх. 0-301 от 09.03.2017 г. С писмо изх. 0-57 от 15.03.2017 г. на кмет на кметство [населено място], предмет на оспорване в настоящото съдебно производство, последният е уведомил Коцев, че исканото удостоверение за наследници не може да му бъде издадено съгласно решение 72 от 05.08.2010 г. на ОбС-Костенец, което гласи: По т. 1. Да не се обслужват граждани и фирми-длъжници на община Костенец по ЗМДТ, по договори за наеми, договори за осъществяване на рекламна дейност, туристически такси, глоби и имум.санкции; 2. Да не се сключват договори с длъжници на община Костенец - ФЛ и ЮЛ; 3. Да не се предоставят услуги по Наредбата за определянето и администрирането на местни данъци, такси и цени на услуги на територията на община Костенец. При поискване на услуга от община Костенец лицето следва да представи служебна бележка, издадена от служител в Центъра за обслужване на граждани, удостоверяваща липсата на просрочени задължения. При наличие на такива задължения, съответната услуга не се предоставя до погасяване на задължението. Не се спори между страните, че решение 72 от 05.08.2010 г. на ОбС-Костенец е отменено като незаконосъобразно съгласно влязло в сила решение по адм.дело 234/2021 г. по описа на АССО. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. При издаването на обжалвания отказ-на 15.03.2017 г., решение 72 от 05.08.2010 г. на ОбС-Костенец е било в сила и кметът на [населено място] е бил задължен да се съобрази с него. Едва с решение 1330/21.12.2021 г. по адм.дело 234/2021 г. по описа на АССО, това решение на Общинския съвет е било отменено. Съдът неправилно е приел, че издаденият отказ е незаконосъобразен и обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е уважена жалбата на И. Коцев и са присъдени разноски по делото. Вместо това делото следва да бъде решено по същество с отхвърляне на жалбата на Коцев срещу писмо изх. 0-57 от 15.03.2017 г. на кмета на кметство [населено място]. В останалата част решението е влязло в сила. С оглед изхода на спора, претенцията за разноски е основателна и следва да бъде уважена. На касационния жалбоподател следва да бъде заплатена внесената държавна такса в размер на 70 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,