Решение № 10019 от 23.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5781/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на В. Спасова, подадена чрез пълномощник адвокат М. Аргилашка, против Решение 343/21.02.2023 г., постановено по административно дело 1733/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед РД-09-189/15.02.2022 г. на Кмета на Община Марица, нареждаща премахване на незаконен строеж Гараж, находящ се в УПИ XXIV, кв. 48 по регулационния план, ПИ с идентификатор 78080.501.596 по КК на с. Царацово, община Марица, област Пловдив. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени процесната заповед. Жалбата се поддържа от адвокат Аргилашка по съображения, развити в писмени бележки. Ответната страна, Кмет на Община Марица се представлява от юрисконсулт Пенева, която лично и посредством писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила, както и се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на общината. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предметният строеж е посочен като гараж, изграден в северозападната част на имота на уличната регулация и на регулационната граница със съседен имот, с размери 6,80 м./4,60 м., височина 2,70 м., изпълнен от термопанели с две гаражни врати на западната фасада върху бетонов фундамент с височина 0,25 м. Строежът е квалифициран като такъв от пета категория и незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като е изпълнен без необходимите строителни книжа. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция. Релевантните за спора факти, свързани с вида, характеристиките, местонахождението на строежа, както и обстоятелството, че е изграден без строителни книжа, не са били опровергани от страна на жалбоподателката в хода на съдебното производство. Гаражът по своето предназначение и вид е определен в закона като строеж от пета категория, в който смисъл е разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. в ЗУТ, като съгласно чл. 42, ал. 2 и чл. 43, ал. 1 ЗУТ представлява строеж на допълващото застрояване, служещ за паркиране на моторни превозни средства, за задоволяване на лични нужди. Правилни са фактическите установявания на съдебния състав относно периода, когато е бил реализиран строежът в сегашния си вид, а именно след 2007 г., поради което неприложими се явяват хипотезите за търпимост съгласно § 16 ПР ЗУТ или § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Този извод е възприет след подробен анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност нотариалния акт за придобиване на имота, който е от 2007 г., свидетелските показания, както и обстоятелството, че строежът не е отразен както в устройствените планове за територията, така и в актуалната кадастралната карта на с. Царацово, одобрена през 2007 г. Предвид на други безспорни доказателства по този въпрос, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 2, ал. 5 ЗКИР, съгласно която основните данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти и сгради, отразени в кадастъра, представляват доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното тоест да се приеме за доказано, че към 2007 г. гаражът не е съществувал, което изключва търпимостта му по смисъла на посочените по-горе разпоредби от ЗУТ. На следващо място се оспорва обстоятелството, посочено в заповедта - В. Спасова да е извършител на строежа. Видно от съдържанието на процесната заповед е, че адресатът на вмененото с нея задължение е посочен едновременно като извършител и собственик на строежа. Безспорни доказателства са събрани единствено за собствеността на гаража, доколкото Спасова се легитимира като собственик на поземления имот, върху който е изграден същия. Именно в това си качество може да бъде субект на задължението по неговото премахване, дори да се приеме, че не е извършител на строежа. Като адресат на заповед за премахване на незаконен строеж може да бъде посочен както неговият извършител, така и неговия собственик или възложител, тъй като това са лицата, за чиято сметка се извършва принудителното му премахване. В този смисъл, административният орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатирания незаконен строеж. С оглед на изложените мотиви, настоящият съд, счита, че съдебното решение е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, възприети са обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Община Марица следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,