Решение № 757 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9270/2016 г.

Решение № 757 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9270/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Е. В. Я. от гр. В., подадена чрез пълномощник, против решение № 1495/5.07.2016 г., постановено по адм. д. № 1412/2016 г. на Административен съд - В., с което съдът е отхвърлил жалбата на Я. срещу заповед № 8193-29/1.02.2016 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - В.. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че приложената спрямо нея принудителна административна мярка не е разписана в закон, а съдът е изложил противоречиви мотиви за характера на мярката. Иска отмяна на решението и произнасяне по същество или връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Ответникът началник-сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-В. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно е установил релевантната фактическа обстановка. Не е спорно, че жалбоподателката Е. Я. е гражданин на Руската федерация, временно пребиваващ в Р. Б.. От ОДМВР-В. е удостоверено, че на 30.05.2014 г. неизвестен извършител е откраднал дамската чанта на Я., заедно с вещи и документи, между които и руско СУМПС. О. по случая досъдебно производство пред II РПУ - В. е спряно с постановление на РП - В.. На 17.04.2015 г. жалбоподателката е подала заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС. К. предходен документ заявителката е посочила свидетелство за правоуправление № .... № ..../. г., валидно до ..... г., издадено в Новосибирск, Русия. Безспорно е установено, че към заявлението са приложени изискуемите документи по чл. 17, ал. 2, вр. с чл. 13, ал. 1 от Наредба № I-157/2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. В нарочна декларация Я. е декларирала, че свидетелството за правоуправление е откраднато и е представила копие от удостоверение с № .... № .... от Руската федерация, което е обявено за откраднато. Съдът е установил, че на Я. е издадено СУМПС от ОДМВР-В. на 21.04.2015 г. със срок до 21.04.2025 г. Не е спорно, че във връзка с проверка на Главна дирекция "Национална полиция" директорът на ОД МВР - В. е уведомен, че издаденото СУМПС на Я. противоречи на изискванията на чл. 17, ал. 2 и 5 от Наредбата. След извършена проверка е издадена оспорената пред първоинстанционния съд заповед за изземване на СУМПС на основание чл. 19 от Наредбата. Органът е приел, че документът е издаден в противоречие на чл. 162, ал. 8 от ЗДвП и чл. 17, ал. 2 от Наредба № I-157/2002 г. - не е представено оригинално чуждо национално свидетелство за управление на МПС от Р. Ф.. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и материалноправните разпоредби. Заключил е, че замяната на чуждестранно с българско свидетелство за управление се извършва след представяне на чуждестранно национално свидетелство, като замененото свидетелство се връща на държавата, в която е издадено, и се посочват причините за извършване на замяната, както е разписано в чл. 162, ал. 8 във вр. с ал. 2 ЗДвП, съобразявайки разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Наредбата. Съдът е посочил, че Я. не е представила към заявлението, ведно с документите, които е приложила по чл. 13 от Наредбата за издаване на българско СУМПС, чуждестранно свидетелство за управление на МПС. Съдът е достигнал до правния извод, че са реализирани фактическите предпоставки за изземване на издаденото СУМПС по чл. 19 от Наредбата, тъй като документът е издаден не по реда, установен в подзаконовия нормативен акт. Решението е правилно. Съответни на доказателствата по делото и закона са изводите на съда, че е налице фактическия състав на разпоредбата на чл. 19 от Наредба I-157/2002 г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, съгласно която свидетелство за управление на МПС, издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание или не по реда, установен в тази Наредба, се изземва с писмена заповед на началника на съответното структурно звено "Пътна полиция", който го е издал или подменил. Налице са доказателства, че свидетелството за правоуправление не е подменено по реда, установен в посочената наредба. Подмяна на чуждестранно свидетелство за управление на МПС от националния компетентен орган се извършва по реда на чл. 17 от Наредба № 1-157/2002 г., като заявителят представя /наред с документите по чл. 13, ал. 1/ и чуждестранното свидетелство за управление на МПС. В конкретния случай е представено копие от документа. Редът за издаване на СУМПС е уреден в чл. 13 и сл. от Наредба № I-157/2002 г. Съгласно чл. 162, ал. 8 ЗДвП замяната на СУМПС се извършва след представяне на чуждестранно свидетелство за управление на МПС. О. данните по делото категорично е установено, че касаторът не е представил чуждестранния документ - свидетелство за правоуправление, издадено от Руската федерация. Несъмнено, този документ е обявен за откраднат. Но, предвид категоричното изискване както на закона, така и на Наредба № I-157/01.10.2002 г., както и с оглед обстоятелството, че заявителят е притежавал валидно чуждестранно свидетелство, той е бил длъжен да представи дубликат от Руската федерация. Нормата на чл. 17, ал. 9 от Наредбата в случая е неприложима, тъй като конкретната хипотеза не попада в приложното поле на чл. 17, ал. 1, т. 3 от подзаконовия акт. Както правилно е заключил първоинстанционният съд, приложената мярка "изземване на СУМПС" има за законова цел да обезпечи безпрепятственото и законосъобразно развитие на административния процес. И. на СУМПС не е наказание за разлика от лишаването от право на управление на МПС. И. на СУМПС по своята цел и съдържание не е и отнемане на СУМПС. В тези случаи се отрича самата правоспособност на водача да управлява МПС. П. изземването на свидетелството правоспособността на водача не се поставя под съмнение, но се осуетява възможността му да я упражнява, докато представи всички изискуеми по закон документи. Това правомощие на административния орган е предвидено в чл. 19 от Наредба № I-157/2002 г. във връзка с регламентирания на основание чл. 159 ЗДвП ред за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. Предвид изложеното касационният състав приема, че по делото са установени всички правнозначими факти, които съдът е анализирал и въз основа на които е достигнал до правнообоснован извод за законосъобразност на оспорената заповед. Доводите в касационната жалба за допуснати нарушения материалния закон при решаване на спора от първоинстанционния съд и необоснованост на решението са неоснователни. АС - В. е обсъдил поотделно и в съвкупност доказателствения материал по делото и при точно тълкуване и прилагане на релевантните правни норми правилно е приел, че при издаване на обжалвания административен акт не са допуснати нарушения, съставляващи основания за неговата отмяна. Воден от горното, Върховният административен съд