Решение № 4543 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13464/2016 г.

Решение № 4543 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13464/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на Р. Н. - разузнавач в група "ПОИПВ и разпространение на наркотици", сектор "ППВОО", към отдел "Криминална полиция"при Областна дирекция на МВР- Б. против решение № 1562 от 06.10.2016 г. по адм. д. № 678/2016 г. на административен съд Б.. С., че същото е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. О. Й. Н. К. в писмено становище, чрез процесуален представител, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок и от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на Й. Н. К. от гр. Б. против Заповед за задържане на лице № 251зз6 от 16.03.2016 г. издадена от Р. Н. - разузнавач в група "ПОИПВ и разпространение на наркотици", сектор "ППВОО", към отдел "Криминална полиция"при Областна дирекция на МВР- Б.. С обжалваното решение съдът е отменил процесната заповед. За да постанови този резултат от фактическа страна е установил, твърденията на административния орган, че при извършване на полицейска проверка в гр. Б. от инспектор Р. Н., заедно с друг служител на ОД на МВР - Б. на 16.03.2016 г. е посетен адреса на бащата на жалбоподателя с цел призоваването на последния като свидетел по образувано ДП № 2521 ЗМ-52/2016 г. по описа на ОД на МВР- Б.. С. установяване че лицето Й. К. е в апартамента, същият устно е призован да последва полицейските служители до сградата на ОД на МВР з снемане на показания. На стълбищната площадка жалбоподателя променя поведението си, станал агресивен, "започвайки да оказва физическа съпротива, изразяваща се в бутане и дърпане". Срещу лицето е използвана физическа сила и помощни средства- "белезници"- е задържан с оспорваната заповед. Отведен е в сградата на ОД на МВР, разпитан е като свидетел по соченото досъдебно производство, след което е освободен. Съдът е приел е, че оспореният административен акт е немотивиран и в разрез с материалния закон. След като заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР- съгласно която норма полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Пестеливото описване на действията на К. в оспорената заповед " оказва съпротива, изразяваща се в дърпане"- не достатъчно да покрие законовото изискване. В административната преписка и събраният в съдебното производство доказателствен материал не се съдържат данни на какви полицейски функции не са изпълнени, поради съзнателните действия на жалбоподателя. Така постановеното решение е правилно. В първоинстанционното решение, предмет на съдебен контрол, правилно е била установена фактическата обстановка по издаването на оспорената заповед. Като фактическо основание за задържане административния орган сочи, че адресатът с действията си описани в докладна записка № 251р-7892/10.03.2016 г., а именно ОКАЗВАНЕ НА ФИЗИЧЕСКА СЪПРОТИВА, ИЗРАЗЯВАЩА СЕ В БУТАНЕ И ДЪРПАНЕ, съзнателно пречи на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР - могат да бъдат задържани лица, които след надлежно предупреждение съзнателно пречат на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира мерки за административна/полицейска принуда, с оглед обезпечаване на дейността на органите на досъдебното и съдебното производство, подсигуряване на своевременното протичане на мероприятия по установяване на самоличността на проверявани лица, както и по опазване на обществения ред. Тези разпоредби нямат характер на мерки за наказание и назидание на лицата за осъществено от тях поведение в разрез с установените обществени правила на закона от страна на полицейските органи е недопустимо. Както правилно приема първоинстанционния съд целта за която полицейските органи са посетили жилището е осъществена- търсеното лице е открито и уведомено, че следва да даде свидетелски показания. Нито се твърди, не се сочат и доказателства, че намиращите се на мястото полицейски органи са осъществявали и други полицейски функции, които да са препятствани съзнателно от жалбоподателя. Дори и да е осъществено "блъскане" свързано с промяна в намеренията на К.- то не е повод същият да бъде задържан на соченото основание. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответника формално претендира присъждане на разноски за тази инстанция, но не ангажира доказателства за разходване на средства в тази насока, поради което съдът не присъжда такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение на ВАС